Мъжът ми е полудял от любов по друга жена

Със сигурност боли да не те обичат вече, но това трябва ли задължително да върви със заблуди, лъжи, изневяра, наглост, унижение? Като се е влюбил, да беше седнал да говори с жената, в която също някога е бил влюбен, и всеки да тръгне по нов път. Той освен, че се е влюбил в друга, е предал нея, доверието й, достойнството й.

Тука се смята, че минеш ли 45 вече си с единия крак в гроба и трябва да търсиш в кой старчески дом да си запазиш стая.

Не бих простила и еднократна изневяра, пък какво остава за връзка с чувства, а тук дори не се търси прошка.
Имам познато семейство с абсолютно същата история. Жената беше търпелива и реши да чака като през това време мъжа си ходеше и при двете, едната за секс, другата му переше гащите. През това време жена му разправяше навсякъде за мъката си. Идилия... Накрая любовницата го заряза, тъй като се оказа, че заплатата на мъжа е твърде ниска за стандартите й и той с подвита опашка се прибра при жена си. А тя от своя страна го чакаше с отворени обятия и съжаляваше мъжа си, как "лошата любовница" му направила магия.
Сега няколко години по-късно жената и мъжа са повече от щастливи, постоянно снимки, показност, даже и дават семейни съвети. Ами, смешно е, всички им знаем историята.

Лелеее мъжа ти е точно , като моята жена.


Е разменете се ))
[/quote]
Не става. Два остри камъка не може да мелят

Ами ако слушате повечето работодатели как мислят, определено сед 45 вече доста неща са по-трудни. Например тепърва финансова независимост.
Освен това аз не съм на 40 и повечето ми колеги и приятели от 30 започнаха със здравословните проблеми. Не очаквам нещата да се подобрят на 45 и после. Съответно и това влиза в сметката самостоятелен живот. Едно е, да ти е зле днес и партньорът да напазарува и да помогне. Друго е съвсем сам с всичко да се оправяш. И обратното разбира се.
Освен това и шокът да си кукуваш сам след 40 е по-голям. Някои успяват супер да се организират и да си намерят среда. Други - не.

Това се спекулации. Познавам много 30 годишни, които нито са по-активни от мен нито са по-здрави.
Като се предадеш и на 30 да си, става зле.
Който иска да вдига белия флаг на 30 на 40 на 50. Аз съм си добре и имам още много неща да преживея.

Подкрепям Ронин! Между другото повечето 40+, които познавам са си в идеално здраве ✌️
Иначе още по голям стес е да останеш сам на 60-70-80 когато вече наистина е трудно чисто физически, но хората масово се оправят.

Ами то това е идеята, да си адаптивен и самодостатъчен и едва тогава да търсиш връзка, в която няма да изпадаш в дълбоки зависимости. И да, не всички го могат, но който оцелее, оцелее. След 40 не малка част намират едва тогава любовта и водят напълно пълноценен живот. Човек трябва да се грижи за себе си, здравето си, включително и психичното такова.

Абе хубаво е, човек да е здрав и на всяка възраст. Факт е обаче, че колкото и да ни се иска, 50 не е новото 20. Трябва някак да си постелем дотогава, че да има на какво да легнем.
Може би защото не съм на 40, та ми се струва нереално да го ударя на живот на 50... Може като стана на 50 другояче да разсъждавам.
Хипопотамче, ти ако си си самодостатъчен, в един момент изпадаш в другата крайност - защо ми е връзка. Също не си склонен да даваш пари за общ бюджет, да жертваш свое в името на общото. И като цяло не си и готов за връзка.
Така че не знам дали това е идеята, но не ми се харесва тази идея.

Да ще расъждаваш пък и това с постилянето малко е пре увеличено
За един ден може някой младок/девойка да ти дръпнат удобната завивка

Човек трябва да е самостоятелен и адаптивен, но като влезе в брак поема по-сериозни отговорности. Не може за всяка малка трудност партньорът да си бие шута и да гони собственото си щастие - сори, ама адекватните хора не правят така. Има ли проблеми в брака, сяда и обсъжда с половинката си, търсят заедно решения. Комуникират. И е нормално при дълъг брак да има изкушения при двете страни. Ако човек се поддава лесно на всеки външен фактор, то един дълготраен брак няма да остане (не че не вървят натам нещата в днешно време). Човек има задължения към партньора си, не всичко в отношенията е иху-аху и безгрижност. Ако толкова не вървят нещата вкъщи и няма начин да се оправят, ок, следва раздяла.

Да и аз така ги виждам нещата.
Но да ти кажа не трябва да се живее без щастие и любов.
За кого е добре, за какво е добре ?
Не може ако няма любов да си с този човек, само и само какво ще кажат злите езици.
Живота си минава. Никой няма да ти каже браво.

Не да се развеждаш че пак чорапите са му в средата на стаята. Ама ако няма любов ?
И двамата нещастни?
Не визирам твоята връзка. Принципно.
Отговорностите към детето не се променят.

Ако няма щастие, ако няма любов, сядат, изясняват се и мислят как най-безболезнено за всички (особено ако има деца в картинката) да приключат брака, връзката, там каквото е. А не се чудят с кого да си го сложат първо.

Абе хубаво е, човек да е здрав и на всяка възраст. Факт е обаче, че колкото и да ни се иска, 50 не е новото 20. Трябва някак да си постелем дотогава, че да има на какво да легнем.
Може би защото не съм на 40, та ми се струва нереално да го ударя на живот на 50... Може като стана на 50 другояче да разсъждавам.
Хипопотамче, ти ако си си самодостатъчен, в един момент изпадаш в другата крайност - защо ми е връзка. Също не си склонен да даваш пари за общ бюджет, да жертваш свое в името на общото. И като цяло не си и готов за връзка.
Така че не знам дали това е идеята, но не ми се харесва тази идея.

[/quote]

Идеята ми е, че за съжаление понякога хората и умират без време, което е много по-лошо от това да ти кръшнат и оставаш пак сам. Ок, изневерил е, тръгнал си е, прав му път...от там нататък имущество и недвижимости се разделят и всеки започва отначало. Да, аз съм така- защо ми е връзка, ако не получавам нещо повече, от това, което и сама мога да си дам. И ако мога да си дам много, автоматично означава по-висок критерий за партньор ( това е много субективно, но все пак). Не съм фен на това, да се раздаваш без реципрочно поведение, ни за една седмица, ни за месец, ни за години. И за мен в една връзка не би трябвало да има кой знае какви усилия от двете страни за поддържането и. Не искам и човекът до мен също да прави усилия за да е с мен, или ме обича такава или, ако не, не. Но по принцип аз си падам и егоистка и сигурно и не особено добър човек, но мога да приема много неща в един мъж. Все ми е тая миналото му, дали е разведен или не, дали е убиец или не, как се държи с другите и т.н. Единственото, което ме интересува е неговото поведение спрямо мен и аз да се чувствам единствената, когато сме заедно. Нито някога съм слугинствала, нито съм правила компромиси, давала време, започвала отначало с един и същи човек, жертвала каквото и да е и т.н., и не се и налагало да го правя. Но това си е моят избор, добър или лош все тая, мой си и аз си го уважавам.

И аз не мога да си представя каква ще е тази по-силна връзка между вас, която би могла да се изгради, дори и той да се раздели с любовницата си да се "осъзнае". Описаното от теб негово поведение е изключително нагло, грозните думи, които си видяла, че той казва за теб в чатовете ще си останат в съзнанието. Само пълна празноглавка без капка гордост и достойнство може отново да се събере и да е отново щастлива с такъв човек. Има някакви примери за такива събирания, но според мен са примесени с някаква изгода и финансови съображения. Щом се чувстваш добре без него, какво си се замислила дали е възможно да се съберете в бъдеще?