Та, тръгнал сутринта Яков Лукич.. забелязал, че след като го поздравели, всички срещнати жени се усмихвали някак загадъчно и бързо извръщали глава. Дядо Щукар, който ситнеше насреща му, разреши безцеремонно недоумението му:
- Старееш ли, драги Яков Лукич? - съчувствено го попита той..
- Ти да не би да младееш! Очите ти зачервени като на заек.
- Мойте очи са зачервени от нощно четене. На стари години чета и се сдобивам с различно висшо образование, но се държа прилично, а ти си станал забраван като старец..
- Как тъй?
- Забравил си да затвориш портичката, ще изскочи добитъкът..
- Семьон ще я затвори - разсеяно рече Яков.
- Семьон няма да затвори твойта портичка..
Поразен от неприятната догадка, Яков Лукич погледна надолу, ахна и пръстите му се раздвижиха чевръсто.
Та това е, простете, ако съм досадила.