Вероятно ще искат и съгласието на бащата, за да го настаните. Ако се наложи да му бъде направено по-специализирано лечение или операция, ще ви потърсят, за да дадете съгласието си. Ако почине, ще ви потърсят, за да го погребете.
При навършване на 18-годишната му възраст може да ви потърсят, за да му станете настойници. Ето един подобен случай: https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/62630.
Аз съм на почти 47 години, в инвалидна количка, с тежка форма на ДЦП. Като дете бях няколко години в Детския санаториум „Тузлата" край Балчик. Сега не съществува като детски санаториум, а като Специализирана болница за рехабилитация. Там се лекувахме, учехме, имахме и извънкласни занимания. Училището към санаториума беше до 8-и клас. Грижеха се много добре за нас. Прибирахме се вкъщи през ваканциите.
Родителите ни носеха дрехи, учебни пособия, играчки, по-специфични лекарства. Бяхме около 100 деца от всички краища на България. Имаше 15-20 деца, които са от социални домове; имаше и много с по един родител или отглеждани от баба и дядо. Роднините ни не плащаха никакви такси. Лечението и обучението бяха напълно безплатни за нас.
Не знам какви са условията за живот в ЦНСТ-ата. Моя позната, педагог и социален рабогник, работеше в такъв център, но не издържа дълго. Каза, че памперсите не достигат, имало много проблеми... Грижата за такива деца сега не е на добро ниво в България.