Липсата на ангажираност на другия

в другите теми е писано многократно за това.
направи си труда да ги прочетеш преди да пускаш нова тема.

Тази майка сега, тоест от както има друг партньор и е бременна, ли стана такава или си е била и преди?
Аз рецепта как да накараме някой да прави нещо по нашите схващания и разбирания нямам. Нейните са си такива. И защо пък твоите методи да са правилни, а нейните грешни?!

Мда, и аз мисля, че изобщо няма такава рецепта.

рецепти много. особено древни

"Типичната ситуация" съществува и в семейства, които не са разделени. И какво, едва ли някой много е пострадал от това, че майка му го е водила на басейн, а баща му е помагал с уроците.

И друго, може би трябва да се замислиш дали детето наистина иска да посещава въпросните занимания, или го прави, само защото ти го натискаш? Може да има по-различни интереси?

Реално, винаги се оплакваше, как не е имала подкрепата на родителите си, как сама се е справяла и борила. Много пъти сме говорили, колко важно е детето да изгради добра база, да се насърчава да развива талантите си и т.н.
Постепенно, след раздялата, направи завой на 180 градуса и вече явно приоритетите са други.

Не мисля че обучението на детето и извънкласните дейности мога да се нарекат просто "желания".
Т.е. да искаш детето ти да се образова и съответно да получи нужната подкрепа от другият родител не е същото като да имаш желание детето да носи розови панделки неделя или лятото да отиде на море във Варна вместо в Бургас.

Да, един два пъти- случва се. Но това се превърна в нещо систематично. Съответно детето започна да действа с "при мама не уча, а се забавлявам, ти си лош татко" и т.н.

Детето е малко, ако питаш него, цял ден ще бъде в леглото с таблет в едната ръка и сладолед в другата.

Треньорът по лека атлетика сподели че има заложби, щеше да я води по състезания, заедно с по-големите. Но майката реши, че много ги измъчва, и не я заведи няколко последователни дена, след това самото дете отказа да ходи и то там.
По същият начин и с пеенето- в началото тръгна с голямо желание, но в последствие, в седмиците докато беше с майка си, изведнъж реши че по-добре да си играе с децата пред блока и това приключи.

Сега остана логопеда, там вече не е до желание, а по предписание на учителите. Уж щеше да се спазва графика, да се правят упражненията- ами последната седмица не е ходила. Щяла да бъде на село с баба си и дядо си. А който родител се е сблъсквал с този проблем, знае колко трудно се постига прогрес и че е нужно огромно постоянство.

Аз за желания не съм писала. Писах за методи и разбирания на всеки един от родителите. При условие, че се разминавате в това, не виждам печеливш вариант за тримата ви - детето, ти и майката.
Мисля, че ти си прекалено фокусиран и за теб е недопустимо да се кривне от предначертания от теб път. А може би го правиш, за да имаш за себе си основание да обвиняваш майката, че е лоша майка, защото си я познаваш. Мога да те уверя, че детето занапред ще има 1001 интереси, от които много бързо ще се отегчава и отказва. Твоята помощ като баща би била само подкрепа, а не да вземаш решенията вместо детето кое е най-добро за него.
Сега, това, че трябва да посещава логопед, действително е важно, но пък и ваканцията с баба и дядо на село, също е нещо важно. Мисля че преувеличаваш с една определена цел - да изкараш майката незаинтересована и безотговорна, а себе си отдаден, отговорен и стабилен родител.
Ами единствения вариант, който ми хрумва при това положение, е да искаш от съда упражняването на родителските права ...
Все пак не познавам нито теб, нито майката, а и отдавна съм се научила да не вярвам на всичко, което чета по форуми.

Аз го разбирам автора и да, малко по-различно е точно при разделени родители; ама рецепта не виждам.

Това е кофти... даже много.
Аз израстнах с разведени родители и мога да кажа, че по отношение на образованието, добре, че беше майка ми. Ако беше останало само на баща ми да се интересува, да изисква и да ме напътства в това, сега сигурно щях да съм доста неграмотна и неориентирана. Не, че той самият е такъв, напротив, но не беше от най-заинтересованите и амбициозни родители, а и към мен винаги е бил доста мекушав. Та, ако от един момент нататък нямах самосъзнанието, че наистина ще ми е по-спокойно на мен самата първо да си свърша задълженията за учене, писане на домашни и т.н. и после да си почивам и да ходим някъде да правим нещо забавно, нещата щяха да са доста по-сложни в това отношение.
То даже не е въпрос толкова на дисциплина или едва ли не да "стягаш" самото дете, а по-скоро да му покажеш, че само забавленията в живота е много вероятно да не донесат нещо съществено. А и да се научи, че е хубаво да има баланс и почивката е даже по-приятна, когато е заслужена.
Щом към момента ситуацията е такава, най-вероятно след раждането на братчето/сестричката нещата само ще се задълбочат в тази насока. Моят съвет е да говорите за всичко това спокойно и разбираемо с майката пред самото дете, за да има шанс то от сега да разбере мотивацията и на двама ви, а не да се развива наистина тази идея, че единият родител е добър и готин и времето прекарано с него е спокойно и забавно, а другият е лош и взискателен и само скучни и неприятни неща едва ли не налага... То това не е и честно от страна на този, който се изживява като "доброто ченге" - от една страна, освен че детето твърде много се отпуска и после трябва да влиза в режим наново, от друга, и спрямо другия родител - да трябва вечно той да се нагърбва с всичко по-тягостно за вършене.

Има и друг момент. Детето има нужда и от почивка. Ако ще става професионален спортист, ок. Иначе е добре да се откъсва от всички уроци и курсове.
През учебната година малките ми деца имат всеки ден някакви занимания. През лятната ваканция е закон - плътно на морето, по планини, плажове, басейни, екскурзии, на открито, игри. Единствено неотменни са книгите от задължителната литература.
Детето е само на 8 и тепърва ще проявява интереси към различни неща, а след 3-4 години само ще ходи и ще си гони целите, когато бъде мотивирано правилно, а често двете крайности, които в случая демонстрират двамата родители, най-много демотивират.

Авторе, отчети и факта, че бившата ти е бременна и хич не е лесно да тича напред-назад - и физически, и емоционално. Жената сигурно ходи на прегледи, подготвя детски стаи, може би и работи все още. Намали някои изисквания, настоявай само за най-важното като логопеда например. С другото се занимавай ти, доколкото ти стигат възможностите и нервите. Не всичко е на всяка цена.
Задачи по математика лятото за 8-годишно дете??? На моя му престои така важният 7-клас и все пак няма да пипне нищо лятото. Ако прочете една-две книги, ще черпя. Задачи - абсурд! Всички лета е бил така и все пак стана умно и оправно дете (доста пО в час от мен, дето съм изчела сума книги през ваканциите си като ученичка и студентка).