Вече ще полудеяяяя!

И ние бяхме така около годинката,аз и виках социопат.Не се притеснявай,отминава

толкова съм изнервена че вече не издържам

Бързо ще отмине. Много деца минават през такъв период.

Споко! Това е период.Дано отмине бързо!

В момента аз също имам този проблем със дъщеря си. Освен при мен и при баща си,отказва да иде при когото и да е,било то и хора,които познава и при които преди време е ходила без проблем.
Само,че аз си имам обяснение,защо се получи при нас,така изведнъж.
Преди месец,беше болна със пневмония,налагаше се една сестра да идва във къщи 3 пъти на ден за да и слага инжекциите.
От тогава,в момента във който дойде примерно някоя съседка или приятелка,хуква да бяга при татко си или при батко си и да плаче"Тати,бати, охххххххх"и си показва крачето.
Днес например бяхме при мъжът ми на работата му,колежки които са я разнасяли,държали,изпаднаха в чуденка,защо Преслава плаче и не се приближава въобще до тях.
Та обяснението ми е това,защото преди тези злощастни инжекции,нямахме подобен проблем.
Да не би и при вас да има нещо такова?

Детето ти общува ли с други деца и с други възрастни, освен теб? Спало ли е на друго място - при баба, на хотел, някъде? Сменя ли обстановката често, по колко човека вижда на ден?

И при нас имаше такъв период  Отмина вече

Аз пък се притеснявам, че моята е доста приятелски настроена към всички и това не ми допада много - в смисъл, че това доверчиво поведение може да се окаже опасно в бъдеще.

Не се притеснявай, това е период и ще отмине..Ще трябва да мине малко време. При моята дъщеря беше същото , но отмина.Сега сама изявява желание да остава при баба си например.Вярно, че вече порасна, но всичко е въпрос на време, ще видиш !!!

И ние минахме през този период,прекрасно те разбирам.
Ревеше дълго от дядо си въпреки,че го вижда почти всеки ден,реве като го заведа в някой детски център да играе,от почти всички познати и непознати.Рядко и трудно допуска хора до себе си.От няколко месеца вече е по-добре,успокои се.Като че ли е по емоционален и от там е този страх,не знам
Не се притеснявай,с времето ще се успокои,може и да е за добро

На мен пък това ми звучи непознато. И при двете ми деца не е имало такива моменти, но си има и причина- рано започнах работа и двата пъти и децата ми свикнаха с баби, бавачки и всякакъв народ в къщи и навън. Никога не са плакали от чужди хора, дори в лекарския кабинет не са плакали, въпреки че съм чела, че било нормално да си поплачат там. Второто ми дете е дори патологичен случай по отношение контактите си с външни хора- на всеки вика "здрасти" и не му пука кой ще го държи, кой ще му приказва- лаф да има и купон да става.
Веднъж с моя баща го заведохме на консултации, аз трябваше да прескоча до магазин за бебешки храни на улицата, на която бяхме паркирали и когато се връщах видях един абсолютно непознат чичко да държи бебето, а баща ми да мести колата. Бебето му се смееши и си бъбреха много сърдечно, а бяхме вече на 7 месеца, т.е. на възраст, на която бебетата знаят много добре коя е мама, кой е тати и кои са останалите роднини.
За това нямам представа дали е нормален начинът, по който реагира Вашето дете, но лично аз не намирам за нормално едно бебе да допуска до себе си само майка си. Може би е добре да контактува по- често с други хора и то във Ваше отсъствие, макар и за кратко. Тази привързаност ми звучи направо болезнено, което не е полезно нито за Вас, нито за детето.
Също така ако само чакате да отмине някакъв период, можете да пропуснете да изготвите правилна стратегия и навременно да реагирате на едно нездравословно поведение. Огледайте се около себе си- аз имам безброй случаи на дори пълнолетни деца, които се държат още за полите на майките си, макар че тези майки вече им стигат до кръста. Не че искам да Ви плаша, Вие сама ще си прецение, но не е добре само да стоите и да гледате детето, Вие самата казвате, че полудявате, значи поведението му не Ви се струва близо до нормалното. Ако е нещо сериозно трябва да се вземат мерки, моята теория поне е такава- когато има проблем си търся решение, а не се надявам на случайността.
Желая Ви всичко хубаво и здраво и спокойно детенце.

Мойта щерка е същата,но не признава даже и баща си като я вземе някой и почва да реве -мама та мама,ама никой........ужас.