Как да постъпя, дразня се

Той също се включва в домашните задължения

От колко време е този бизнес? Най-малко година май? Ако единственото, което успяваш с много работа, безплатна помощ от близки и без разходи за помещение, е да си изкараш само някаква заплата за теб, по-добре наистина се преместете в по-голям град, хвани се на работа, където ще правиш същото, но при някой, който знае как да си направи бизнеса печеливш.

Партньорите не си помагат, а са взаимнозаменяеми.
Тепърва ще береш ядове с това възпитание, което е получил този мъж.

Може, ама в дворец с няколко крила и малки вили наоколо...

По- притеснителното е, че живеят на практика разделени и явно това не е временен период. И то точно кажи речи в началото на връзката. И явно в това градче, не е като да има много работа и възможности, което означава, че той винаги ще е на път. Сега е най-подходящият момент нещо да се промени, на тази възраст има много повече възможности и човек лесно би  могъл да се преквалифицира. След години не е невъзможно, но вече те понамързява.

Че той реално не живее там... идва си за уикенда. Определено няма как да разбере нещата, които дразнят авторката, нито ще застане срещу майка си. За него това са кокошарски истории. Разбира се, никога не би търпял същото, неслучайно е отказал да е "заврян зет". Но от жената се очаква да живее в огледалната ситуация и да не обръща внимание. Мисля, че нито свеката ще се кротне някога, нито авторката. Ще трябва да избира - дали да жертва бизнеса си, спокойствието си, или връзката си.

Според мен авторката е много по-напред като личен статус и реализация в живота  от този мъж - има си дом (да, на родителите е, но е една дъщеря струва ми се, и е голям този дом), има си бизнес, в който й помагат и те, бизнесът й е близо до дома на родителите. Млада е, на 29 г.
А той какво има - на 30 г. е, работа в града си не може да намери, къщата му колкото и да я мисли за своя, не е. Ако роднините живеят до 90- 95 год, той ще е на около... 70 год.
Авторката би могла, да живее с майка си и баща си безпроблемно и близо до бизнеса ще е, а той живее с още 5 души - дядо, майка, баща, леля, и сестра има. Кое му е отделното на това живеене?
Проблемът й е, че тя робува на провинциалния манталитет, както и мъжът й, където мъжът е един вид бог, около него припкат жените в семейството, мъжете се подразбира и те също. Как ще порасне този мъж?

Само ако авторката го постави в условие да живеят само двамата за няколко месеца - ще лъскат всичките му качества.
На практика те дори не се познават като семейни хора - виждат се за 7-8 дни в месеца, за една година откакто са женени, прави около 96 дни. Тоест 3 месеца. Но понеже казва, че понякога тя работи и събота и неделя, излиза, че не са дори и 3 месеца, а много по-малко.

Е, ако за САМО 2 месеца "общ семеен живот" са непрекъснато в обяснения, кавги и обиди, как си представят изобщо, че са семейство, което има бъдеще??
Да го проверят най-добре дали е така, ако ли не всеки по пътя си, за да имат и двамата шанса да продължат по-добре живота си и срещнат добър партньор/ка.

Че то това егати връзката... Разбирам да са на по 15 пък да се налага да търпят родителите под един покрив ама.... Стига де, кво им става на днешните мъже.. Превърнали са се в жени 🤔

Това, предполагам, е към авторката, не към мен

Да естествено. Сори ☺

Двамата ми приличат на две малки кученца, които се борят за кокал и всеки дърпа кокала към себе си докато единият не се отскубне, не падне и не се пребие.
Авторката го държи тоя сякаш му е златен и търпи какво ли не вместо да се прибере у дома и да започне нов живот.
Женени на хартия.

Ама аз не разбирам тези млади хора: на 25-30 + живеят с родителите си (мъже и жени)
Недай си Боже, да се появи половинка, водят и нея там и после ох мале конфликти. Примерът на авторката е класика: снахата и свекървата под един покрив, еми не върви.
31 годишната съседка на баба ми в София живееща в детската стая същата работа, но там поне за толкова години не се набута никой мъж за негово щастие щото и на него би било тежко и горко там с такава тъща, а нали трябва и да е имотен и богат 😝

Аз съм на 35 години и аз лично такъв мъж не бих погледнала втори път та камоли да се събера с такъв ако ще и брат Пит да е.

Просто го обичам, и се опитвам да запазя семейството, най лесно е да си тръгна,още повече заради други хора

Любовта е сляпа, да... Но един ден ще ти мине и ще си пропиляла ценно време в нещо което по начало няма смисъл 😀

Ти го обичаш, а той дали те обича?
Що за мъж би поставил жена си в такова положение?
Ти не се чувстваш там добре и правиш огромен компромис със себе си, той обаче не искал да е "заврян зет" при вашите, за това е далеч по-добре да търпиш майка му да те псува и нарича "боклук"? Съжалявам ама това не е любов. Мъж, който обича не би позволил да се гаврят така с жена му.