- При варене не допускайте бурно кипене, вари се на умерен огън.
- Варенето да става в затворени съдове (покрити с капак), а продуктите да са покрити с течност (витамини се разрушават най-вече от кислорода). Голяма част от витамините се отделят в бульона, поради което се препоръчва минимално отваряне и разбъркване. Много подходящи за тази цел са тенджерите под налягане.
- Продуктите да се слагат във заврялата вече леко подсолена вода.
- Брашното засилва окисляването на мазнината, затова то трябва да се препича и прибавя накрая.
- По време на варене мазнините на месото и рибата трябва да се обират тъй като се разлагат на триглицерини, а те влошават вкуса.
- Загубата на хранителни вещества е минимална ако плодовете/зеленчуците се варят цели. Например в сварени небелени картофи се запазват 75% от витамините, в пържени – 35%, варени, обелени и нарязани – 20%.
- Варенето на пара, на целите, небелени зеленчуци е един от най-щадящият метод за обработка.
- Под влияние на топлината белтъчините на месото, рибата и яйцата стават по-лесно смилаеми и усвоими, но при продължително нагряване претърпяват по-дълбоки химични промени – разграждат се, отделят сероводород, амоняк и др. Вещества, които действат вредно на организма и стават трудно смилаеми. Денатурационните процеси започват при 30-35 градуса, ускоряват се при 60-65, до 90 прекъсват и слабо се възстановяват до 95....За това най-лесно смилаеми са яйцата приготвени на пара, а след тях – рохко сварените. Пържените, твърдо сварените и печените са трудно смилаеми... Вареното при 100градуса мляко е по-трудно смилаемо от пастьоризираното.
- Избягвайте пърженето, тъй като при висока температура мазнините се разлагат, образуват се вредни летливи вещества (акролейни), а ненаситените мастни киселини се превръщат в наситени. Образуваните при пържене вещества дразнят лигавицата на стомаха и червата, имат токсично действие, а според някой специалисти имат и канцерогенно действие.
- При пържене на месо в растителна мазнина окисляването е по-голямо, отколкото, ако то се пържи в животинска (мас, масло). Растителните продукти се пържат в растителни мазнини.
- Образуването на пяна при пържене може да е знак за започнал процес на окисляване.
- Прегарянето и препържването на продуктите води до потенциално до образуване на канцерогенни вещества. Колкото по-кафяв е станал продуктът, толкова повече канцерогени съдържа.
- При печенето на скара може да се получат някои недотам безопасни съединения. Първо, когато се използват нагрети въглища за печене на протеин съдържащи храни като месо, пиле и риба, при обгарянето се образуват мутагени. По време на самото печене, когато капки мазнина попаднат върху горещите въглени, се образува потенционалния канцероген бензопирин. Той се издига с пушека и отново се свързва с месото.
- От задушените моркови вит.А преминава в мазнината.
- Вит.С увеличава извличането на желязо от храната – т.е добро съчетание са богати на желязо храни (черен дроб, месо, бобови) с богати на вит.С (шипки, цитрусови, боровинки, чушки, киселец, коприва, лапад).
- При съмнение че зеленчуците са замърсени с нитрати се препоръчва да се киснат във вода. На краставици и картофите се отстранява кората (при тях нитратите се концентрират на повърхността), на морковите и листните зеленчуци се реже горната част от дръжката и кочанът (където е най-силна концентрацията).
- Препоръчва се избягване на пушени и промишлено консервирани храни.
- Нитритите и нитратите се използват като хранителни добавки в месните продукти, за да действат като консерванти. В стомаха те се превръщат в нитрозамини – фактор, за който се знае, че е свързан с възникване на стомашен рак. Следователно е висок риска от нитритните консерванти в пушените и консервираните меса.
- Вит.С и Е възпрепятстват превръщането на нитратите в нитрити и формирането на нитрозамини. За това лимонът е много подходяща добавка при храна със нитратно съдържание.
- При варените картофи нитратите се понижават с 80%, в готвеното зеле – със 70%, а във варените моркови – с 60%.