чувствате ли се "пропаднали" в България?

Абсолютно вярно

Ами, не, не се чувствам пропаднала тук.... Живея си доста добре. Е, винаги има и по-добро, но "пропаднала"?! Пътувала съм насам-натам и не мога да си представя, че бих отишла да живея някъде навън, колкото и добре да ми изглежда от страни. Може би съм една от малкото, която смята, че ТУК е моето място.

Така е. Бг изглежда отдалеч много прекрасна, но тук действителността е друга....но късно го проумяваш..

Защо? Какво и е на Германия или ЮАР, че да не е подходящо за момиченца? 

Нямах в предвид Германия,а само ЮАР-там ги изнасилват масово от бебета-черните вярват че ще оздравеят от спин,а и църквата им го проповядва.Ходиш по улицата с едно на ум

Стига бе  Ще оздравеят от СПИН?! С изнаилване?!  ТАка ще се разпространи ХИВ, няма да се излекува 

Аз също съм живяла 5 години в Америка , но когато се върнах си се чувствах много добре...Всичко е вътрешна нагласа и за мен 100% се отнася това , че домът е там където е сърцето ти . Просто го пренастрой на други обороти/сърцето де/ и ще започнеш да виждаш нещата с други очи . Недей да обръщаш внимание на негативните неща около теб . Когато отидох вUSA спомням , че и там всичко ми изглеждаше грозно и сиво , но скоро животът ме поде и започнах да гледам с широко отворени ОЧИ към нещата , които ме караха да се чувствам жива и така намерих мястото си в тази необятна страна . Същото направих и когато се върнах. Всичко е вътре в теб . А и си промени отношението към нещата , които не можеш да промениш и животът ще ти се стори много по - лесен.

Те са доста ограничени  същества,същевременно доста невежи и заблудени.Друга тяхна религия им забранява използването на презервативи,а в същото време всекидневно се заразяват хиляди с вируса и се ваикат.

Добре казано,остава само  да се пренастроя ,доста оптимистично.Мерси

Не с изнасилване. Вярват, че ако спят с девствено момиче, ще оздравеят. За по-сигурно,че са девствени, изнасилват бебета-момиченца. 
Това го бях чела, но мислех, че е по-скоро някаква ексцесия, отколкото обичайна практика. 

Както беше казано в началото на темата не се чуствам "пропаднала",но също така не се чуствам и добре тук.Както се казва:Обичам Родината,но не и държавата.
Тук всичко те смазва:бюрокрация,корупция и прочие.Щом за едни детски от 40лв.трябва да отидеш 100 пъти до соц.грижи и да те връщат за какви ли не глупости,не можеш да си платиш тока защото компютрите не им работят и още куп безумици,няма да изброявам да не стана банална.Да,изобщо не се чуствам комфортно тук.

Разбирам те прекрасно. И аз бях така като се върнах преди 2г и половина. Не се чувствах пропаднала, но толкоз нерви изхабих докато се пренастроя, че по едно време си мислех, че аз не съм в ред. И започнах да питам около мен хората дяли забелязват всички проблеми, които аз забелязвам и се оказа, че и тези, които никога не са излизали в чужбина се нервят за същите неща. Това донякъде ме поуспокои да ти кажа честно, защото вече бях заключила за себе си, че съм или много дребнава, или пък че просто не знам как да се оправям в собствената си държава. Иначе бях ужасно оптимистично настроена и идеализирах много България. Връщах  се за по 2 седмици в годината и виждах само хубавото. Но като се опитах да живея тук, все едно паднах от небето! Мисля, че шокът ми дойде от това, че просто очакванията ми и реалността се разминаха доста. Засега не съм събрала смелост да си тръгна отново, защото ми е трудно пак да си обърна живота на 180 градуса. Навсякъде животът не е лесен, но тук и елементарните битови неща са проблем. Това което ме убива най-много в България са не дупките в пътищата и мизерния пейзаж (с тях свикнах много бързо), а липсата на адекватно здравеопазване, както и това че законите и правилата съществуват, но не се спазват и всеки си прави точно каквото си иска. Чувствам се все едно съм в джунглата, където печели винаги най-силния. Това определено ме плаши и не знам как ще успея да отгледам нормално децата си в такава среда. Все пак пожелавам ти повече оптимизъм и бърза ре-адаптация!  

Пропадала - не, безсилна - да.
Всекидневно се боря като прасе с тиква с какво ли не и вече изтрещявам.

Малко странно си формулирала поста си - пропаднала !!!?
Само човек живял дълго време в чужбина и свикнал на друг стандарт може да те разбере , а с хубавото лесно се свиква .
И аз от скоро съм в България , не се чувствам зле , но не смятам и да оставам толкова дълго ...
Обичам родината си , но като видиш какви възможности ти се отварят на друго място , как да седиш тук .
Мога и тук да се реализирам и пак стандарта на живот ще ми е в пъти по нисък от там където живеех досега .
Направи ми впечатление в момента в който стъпих на българска почва отношението на хората .
Служителката на летището ме посрещна начумерена , даже не отговори на поздрава ми .
Последва пътуването от летището - дупките , гледката на сградите ...
Първото излизане по магазините - недоумение от държанието и манталитета на по - голямата част от продавачките .
Заведенията - обслужването ме шашна .
Хората - намусени , груби и по вида им можеш да кажеш , че не са от най - щастливите .
Не съм расла в саксия , доста години съм била в България , но си я спомнях в най - хубави краски и малко се поуплаших първоначално .
Но с времето се свиква .
Сега вървя по улицата и вместо да гледам дупките си мисля , колко мили спомени имам тук , виждам приятелите си и така живота си тече .
А още няколко месеца и отново ще гледам с носталгия новините от България , но вече ще си имам едно на ум !
Един ден тук ще е рай ... но дали аз ще съм жива да го видя !

За пропадането съм склонна да ти вярвам.
А за ЮАР не знам. В някое от гетата ли си
попадала? Щото има градове, където не
можеш да срещнеш черни, пък белите не
са това, от което те е страх. Какво си изживяла?
В Германия постоянно изчезват деца, не
само момиченца, но и момченца, после или
не ги намират, или вече са изнасилени и
захвърлени нейде-си. Но не вярвам, че в
България не е опасно. Май всичко зависи
от това къде точно си и как живееш.
Човек свиква и с хубавото, и с лошото.