Фентъзи и фантастика - 25

О, добре. Това не ми пречи

Възможно е на моменти да са малко неприятни, но друго се чудех - само аз ли оприличавам името на Порша с героиня на Шекспир (на английски по-лесно става асоциацията)?
Сега обаче ми хрумна да потърся “Portia” и се изненадах, че първият резултат беше точно за вид паяк.

Сърбят ме ръцете да подхвана книгата на  Джон Гуин, но толкова време съм чакала, ще почакам още.

Дано направят хубав превод и оформление и на втора книга, но като гледам какво издават напоследък, съм с позитивни очаквания към издателството.

малко спам. Порше е кръстена на дъщерята на създателя на Поршето (Порша), а Мерцедес - на жената на създателя на Мерцедес

Джон, не мога да съм много полезна, от всички прочетени антиутопии единствено Пазителят ме остави с някакви хубави чувства - не от края, а от прочетеното. Денят на трифидите е качествена, но не си спомням да има кой знае какви културологични аспекти... В Метрата на Глуховски социалната психология и културологията са много посредствени, смея да твърдя. Силоз аз не можах да го прочета, много опростено ми се видя, по едно време копнеех за някое сложно-съставно изречение, мозъкът ми се опъна...
Друга антиутопия не се сещам да съм чела скоро, а жанра е страхотен. Как може да няма силни книги в такъв интересен жанр!?

“Силоз” мислех да чета, обаче после нещо загубих интерес към идеята.
“Сблъсък” на Кинг съм срещала да представят като чудесна антиутопия, но там - доколкото ми е известно е друг фокуса, а и в основата е вирус. Не знам дали “Портокал с часовников механизъм” не попада в кръга на търсеното, бях я набелязала покрай трилогията на Цъсин (имаше нещо общо в някакъв момент или се споменаваше, не си спомням вече точно), но още не ми се чете и тя.

Какво значи културоложки проблеми?

Лорда ще поясни какво точно има предвид, лично аз разбрах въпроса му като “сблъсък  на различни култури/цивилизации”.

Така се случи с мен, но осъзнавам, че много се вживявам когато чета.
И ми беше доста, доста неприятно.
Затова и нямам интерес към поредицата на автора.

" Лебедова песен" на Робърт Маккамън е хубава антиутопия. Когато четох книгата ми напомни " Сблъсък" на С. Кинг , но ми хареса собствената харизма и очарование. Пресъздадена е вечната битка между доброто и злото, ядрената зима и радиация, оцеляването в невъобразими условия и сред тежки изпитания, тъмната сила захранваща се със страх и болка, предизвикваща разруха и унищожение , и естествено лъчът надежда за поставянето на едно ново начало. 🙂

Аз много харесвам "Сблъсък", както и " Станция 11", която също е за вирус.

Чела ли си Майк Резник? (35 номинации Хюго, 5 пъти е бил лауреат)
Резник поставя различни проблеми дакото разглежда политическият живот на едно първобитно общество ("Господарите", поредица "Галактическа комедия") - подходяща ли е демокрацията за всяка държава? какво става ако една Републиката има право да нахлуе с армията в една колония? Какво става ако няма право да нахлуе с армията? трябва ли един изследовател и откривател да остане политически неутрален или е длъжне да се намеси? къде свършва изследователят и къде започва другият ("Преобразеният") . Как е политически коректно да се обръщаме към една различна раса? Какво  поведение можем да очакваме в една революция / граждансак война от своите приятели? и пр.


Донякъде пред подобни  проблеми ни изправя Клифърд Саймък, но при неговите антиутопии проблемите са по екзестенциални (ако имаш машина на времето имаш ли правото да продадеш монопол на Ватикана върху първите три века от раждането на Хр? Ще се споразумееш ли с ЦРУ да "прескачат" през 50- те и 60-те години на мисии?) докато тези на Майк Резник засягат предимно първобитните общества


П.С. чета много антиутопии, но напоследък не съм попадал на нищо добро. Последната която четох Небостъргачът на Балард - за едно обществено изградено пирамидално. "Великата джамия Парижката света богородица" (или както там ѝ бе името) определям като - добър замисъл, лошо изпълнение. Същото важи и за Метро.
Идеята е интересна, но финалът на метро 2032 ми стои като отрязан, а началото на 2033 - тъпичко. Жул Верн (Две години ваканция) е интересен, но повече отива към приключенската литература. Сред хубавите антитопии е "Полет над кукувиче гнездо" където има едно изградено мини - общество. Само че докато в "Небостъргачът" това мини - общество е изградено на вертикален принцип, тук то е "затворено", това е обществото на аутсайдерите.

Би ми било интересно също да прочета за живота в един затвор, или в някаква малка общност.

Сред любимите ми антутопии са първата трилогия "Мъглороден" на Сандърсън, "Живият Хаос" на Патрик Нес и трилогията "Червен изгрев" на Пиърс Браун

Е то повечето антиутопии не разглеждат ли такива проблеми. Иначе и аз чета много антиутопии, но малко са хубави.

Прочетох Силоз и Смяна. Първата ми хареса повече. Действието в тях се развива някак... като на разходка в парка - няма големи върхове и спадове.
Прочетох и Мръсни дни. Интересна идея, посредствено изпълнение. Имаше любопитни неща в началото на книгата, които не доведоха до нищо. Има много клишета и предсказуеми неща. Надявам се продължението да ми допадне повече.