Фентъзи и фантастика - 25

  • 27 836
  • 755
# 330
Феникс, аз много харесах трилогията "Евърнес" на Йън Макдоналд - паралелни светове, пътуване между тях през портали, ясни граници в идентичността. И е много динамична и свежа история. Недостатъкът ѝ е, че е незавършена - само три книги са.
На Азимов "Краят на вечността" е за пътуване във времето и си струва. Там ценното е изненадващия развой от средата натам и интелектът на автора.
Всичко друго по тая тема, което съм чела, не си заслужава препоръките - има и приятни, има и тийн, има и драматични.
Виж целия пост
# 331
Благодаря, 😊. “Краят на вечността” все забравям да я прочета, трябва да се върна към класиките. Преди това обаче ще прочета книгата на Том Суетърлич, за да мога да ѝ дам така поне някакъв шанс.

А някой с мнение за "Нефритен град" на Фонда Лий?
Има добро представяне на книгата в рубриката на Дарик от днес. Важно е да се отбележи, че и тя се оказва част от трилогия. Лично аз засега имам толкова много от старите поредици набелязани, че тя няма да ми е сред планираните за четене.
Виж целия пост
# 332
Лорд Сняг питаше преди време за антиутопия в темата и затова се включвам отново с една на(за)белязана - “Пророческа песен” на Пол Линч. Темата ми се струва доста интересна, неофашизъм, изчезващи или напускащи страната хора, съпротива срещу държавен терор, но повествованието (намерих откъс, публикуван на страницата на Площад Славейков), водено в това “любимо” за мен сегашно време, засега ме спъва. Поне не е в първо лице. Ще следя първо за мнения, преди да реша дали да я вземам, книгата скоро е издадена в превод на български, вероятно тепърва ще се коментира.
Виж целия пост
# 333
Феникс, благодарности - набелязвам я.
Виж целия пост
# 334
Сега погледнах набързо в ГР за книгата - има един неласкав отзив на български език, а от ниските отзиви (такива умишлено търся, по-добре ме ориентират) - това, което забелязах е, че явно книгата е написана без отделяне на параграфи. Това би затруднило четенето, засега съм и заинтригувана, и заради някои особености - колебаеща се за тази книга….
Скрит текст:
Ето цитат от ревю:
“ It has that tedious modern tendency for no paragraph breaks and no separation of speech from the main text”
Такива текстове са трудни за четене, някак се загубва, размива основната нишка, докато се съсредоточаваш върху разграничаване на фразите в “мисловния поток”, от опит - при мен е така.
Тук има откъс в оригинал, на страницата на Площад Славейков - в превод. Странно, но четенето на текст, написан в стил
“сегашно време” сякаш по-добре възприемам на английски
Виж целия пост
# 335
Като студентка бих се накефила на такова предизвикателство.
Сега ми иде да взема червения химикал, да нацъкам чавки и да напиша отдолу: "Новият ред не хапе!".
Професионална деформация, какво да правиш.😄
Виж целия пост
# 336
Не че не може да се чете и така, ама …. някак по-добре, чисто на ниво мислено възприемане, е един добре оформен и подреден текст.
Виж целия пост
# 337
Това че няма нов ред страхотно ме дразни. Но пък гледам, че в английските романи масово не го ползват, а блъскат големи абзаци. Времето не ми е проблем, но форматирането - да. Иначе темата е интересна, но май ще чакам да излезе в Читанка.
Виж целия пост
# 338
Започнах да чета “Падането на Гондолин” и ми харесва в началото как има обобщение на темите от “Силмарилион”. Книгата не е типичен роман, предполагам повечето знаят това и не е даже нужно да го споменавам, но за проявяващите интерес към еволюцията на истории и герои от легендариума ми се струва, че е полезна книга.
Виж целия пост
# 339
Прочетох Шест Врани и Алчни крал на Бардуго. Със смесени чувства съм. В някакъв смисъл ми напомни "Лъжите на Локи Ламора". Постоянни планове, с хиляди подробности, които после се объркват. Оказва се че в плановете има други планове, непрестанно следват обрати. Първата книга ми бе хаотична, не можах да разбера как един толкова умен човек като Каз не се досети, че трябва предварително да вземе поне част от парите. Провели че бащата пише непрестанно писма до сина, пък не ги прочел. Някои неща ми бяха не на място, само е търсен ефект - непременно да има обрати.


Втората книга - Алчни крале - ми бе по -интересна. Действието бе по  - динамично, героите - познати. Действието се развиваше и само в един град, а не се скитаха героите насам - натам. Макар че появята на бащата на Йеспер и появата на Зоя, Щормхунд и  Женя не ми дойде на място. Малко като вмъкнати насила.

Но да - Алчни крале по-скоро ми хареса, а Шест врани - не (твърде мудна и хаотична бе за моя вкус)!

Само да отбележа, че официалната трилогия за Гриша засега е много по-добра, а Деветият Дом е най-доброто нещо на Бардуго което съм чел досега...и едно от най-добрите неща по принцип
Виж целия пост
# 340
“Ние сме легион” ми привлече вниманието с едно представяне на книгата, обаче като потърсих малко повече информация оставам с впечатлението, че първата книга - защото тази е част от поредица Bobiverse е леко недовършена като история, т.е. като самостоятелно четена книга може и да остава с отворен край. В ГР видях, че има 3 хартиени издания и след тях още 2 книги, които са в аудиовариант. Така че, ако има и друг, който да е набелязал книгата да има предвид.
Виж целия пост
# 341

Само да отбележа, че официалната трилогия за Гриша засега е много по-добра, а Деветият Дом е най-доброто нещо на Бардуго което съм чел досега...и едно от най-добрите неща по принцип
Колко сме различни хората, аз не дочетох трилогията за Гриша, но много харесах дуалогията и за враните. Деветият дом ми хареса, но пък втората книга "Зад прага на ада", не толкова. Книгите за Николай все се каня да прочета и все не им идва реда.
Виж целия пост
# 342
Аз прочетох първите 3 книги от Мъглороден.
Скрит текст:
Не съм сигурна само, че ми харесва, че в 2 от 3 книги убива главните си герои. Хайде първия го преживях, ама сега в третата двама заминаха - тъкмо свикна да чета за някой и ми стане симпатичен и бам, той умира 😁
После следва колелото на времето и май ще я да започна отначало,  че не помня много от първите книги май.
Виж целия пост
# 343
Значи хората определено са различни. На мен пък точно това ми хареса  - че нямаше холивудски хепиенд
Виж целия пост
# 344
Лорд Сняг, чел ли си “ Бягащият човек”? В някакъв смисъл и той е антиутопия (така го и категоризират в някои сайтове), доколкото знам не е с хепи енд, може и да ти хареса. Набелязала съм книгата, обаче искам първо да прочета “Балада за пойни птици и змии”, която като филмова версия харесах и реших да сложа в списъка за предстоящи за четене, нищо че е по-скоро тийн литература.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия