Съседско дете на 3 не спира да реве

  • 4 981
  • 64
Здравейте! Детето на съседите, с които ни дели една стена, не спира да реве. На 3 години е, почти не говори, не дава играчките си на другите деца от блока, включително и на моето дете. Дори и да не играе с играчките си в този момент, види ли, че друго  дете е взело нещо негово, направо откача. Почват истерии, удря детето което е взело играчката му, а родителите искат чуждото дете, независимо дали е на 1,5 или 2 да върне играчката незабавно. Да наречем проблемното дете Т. Когато обаче Т. вземе нещо чуждо, и другото дете, на което принадлежи си го поиска, родителите на Т. искат детето им да играе с играчката още малко "за да не изпадне в истерия отново".  Плаче по 5-6 пъти на ден, понякога и повече, и вечер минимум 1 път. Нито аз мога да спя нормално, нито моето дете. Дори и да се преместим в другата стая, пак се чува, то крещи, пищи, дере се, докато не остане без глас, а майката и бащата крещят като изтървани от психото. И така поне час, да речем от 2 до 3 през нощта. Дори сега се дере. Разбрах от баба му, че преди няколко дни, повод за рева в 3 и половина през нощта, били солети, някакъв вид, които нямали точно в този момент. И затова рева до 5 сутринта почти. Оправданието е, че е "малко" дете. Моето дете не е правило такава истерия от 3 години насам( на 5 е сега) с малки изключения, които не могат дори да се нарекат истерии. Вече не се издържа, детето ми е на детска градина, аз на работа. За пореден път вчера не можа да стане за градина поради недоспиване и аз трябваше да остана вкъщи. Говорих със съседите, заплашвах със социалните, но сякаш изобщо не ги интересува. Аз съм била в грешка, защото ставало въпрос за дете на 3, което не е с лесен характер. Разбирам, но все пак не мисля че е редно да страдаме ние заради въпросното дете, което не спира да реве, и родителите, с идиотските крясъци. Като стана първата ми работа ще е да подам жалба и да се свържа с необходимите организации. Приемам всякакви съвети.
Виж целия пост
# 1
Явно родителите са тотално неадекватни, щом крещят на детето докато плаче. Тази им реакция е много притеснителна. Свържете се със съответните институции на сутринта, може сега да се опитате се да запишете крясъците им. При положение, че това е системно и нормален разговор с тях не е помогнал, аз бих се обадила на 112 и ще им кажа, че се притеснявам, че родителите агресират към детето. И така всеки път, когато му крещят, а то плаче.

Ilisaveta, да вдига шум за отмъщение не е решение, така само ще тормози и другите съседи, които с нищо не са виновни.
Виж целия пост
# 2
Няма значение на кого крещят, но има часове, в които по закон се пази тишина. Добре, детето е малко, ама те нали са големи. Защо тогава те не мълчат и не се опитват да успокоят детето. На месеци, на година, на 2, добре. На 3+ да изпада в истерии вече е знак за проблем и явно тук проблемът е в неадекватните възрастни, че и цели трима.
Ако беше само плачът, не бих реагирала, но за крясъци изобщо няма да се чудя и ще викам патрулка.
Виж целия пост
# 3
Искрено ви съчувствам. Наистина е много, много неприятно такъв постоянен рев и който не вярва - чува се и то много, особено в т.нар. тихи часове. За съжаление, не мисля, че ще се реши ситуацията. Може детето да има някакъв проблем, а може просто да е с модерни родители, които за да не си развалят спокойствието, не умеят да поставят граници.
Виж целия пост
# 4
И ние в София имахме съседи с ревящо дете-сутрин от 7 вечер до 23...Като навърши 5 години и ревът спря(но им се роди още едно, което бе още по-ревящо).Обаче никога не съм се оплаквала, въпреки че всичко се чуваше,а живеехме под диагонал от тях.Съседката , която бе точно под тях,също не се е случвало да се оплаче,казваше че са деца и е нормално.Явно сме били много търпеливи.Големият ми син пък много обичаше да скача,съседът от долу веднъж ни направи забележка,сложихме мокет и повече не се оплака.Малкият е ревлю(май доста го поразглезихме,но така е като го чакахме толкова дълго),но пък успешно го научих да споделя играчки.И имаме късмет да нямаме съседи (най-близките са на 50-100 м от нас).
Виж целия пост
# 5
Междусъседският шум е много неприятно нещо. На едни децата тропат, други ходят с твърди обувки, някои говорят часове на балкона по телефоните си, други пък правят шумен секс. В къщата ни в провинцията не можем пък да спим заради ромски веселби, а кучетата лаят с часове. Едни пилци пък ме съсипаха с кукуригането си от 4 ч. сутринта. Имаме пияница отдолу, който започва да крещи в 23 ч. и обича да свири на нещо като тъпан.
 Общо взето срещу подобни шумове нищо не може да се направи. На вас ви се е паднало шумно дете. Пак нищо не може да направите, след като не се разбирате с родителите му. Между другото аз също съм много гръмогласна и може да ми се носи славата из входа, но досега не съм получавала критики.
А иначе уклона ви, че детето не е наред, е видим и неприятен. Отделяте много място да разказвате как не си дава играчките, което няма общо с шума. Не ви е работа да определяте какво е детето. Дали е здраво, болно или невъзпитано няма никакво значение. Ако се разбирахте с родителите или смятахте, че на детето всичко му е наред, но в същото време те все пак всички вкупом са шумни, по-леко ли щяхте да приемате шума? Надали. И ако нещо му има на детето, какво? Ще го пратите в пансион надалече или ще настоявате да му пратят психолози, защото сте загрижана за него, а родителите му очевидно са луди? Хайде по-сериозно.
Иначе много добре ви разбирам, че пречи на ежедневието ви. Разбирам и, че пишете със силна емоция. Дано ви е олекнало, защото нищо не може да направите, освен да се надявате, че скоро ще отмине.
Надявам се да не приемате насериозно съветите за  социалните и спешния телефон, че това е още по-неадекватна реакция и от съседската.
Виж целия пост
# 6
Звукоизолирайте си стената.
Виж целия пост
# 7
Имате странен интерес към съседското дете. Щом не ви допада, не общувате с тях и вашето дете няма да се налага да дели играчките си с него. Относно истериите-сама казвате, че и вашето е имало такива преди. Децата минават през периоди, вашето е израстнала този период, на съседското му предстои. Ако не мислите, че това дете е малтретирано по някакъв начин, да се обръщате към социални, защото детето е шумно, е меко казано пълен абсурд.
Виж целия пост
# 8
Нашата кака също беше мн ревящо бебе,тежки колики имаше ...характер,нз много е емоционална и чувствителна вече на 4+и пак се случва да ревне веднъж на ден,то бебето ни повече слуша милото 😃
Да не е приятно за съседите,но и за родителите не е  и чак да се викат разни служби ми е прекалено....
Има си такива деца, а това че не говори си е притеснително ....родителите затова да вземат мерки може би логопед,психолог.
А може и на  детенцето нещо да му има.

Съгласна съм за едно ревящо дете социални абсурд 🫣🫣🫣..досега да ни бяха изгонили от блока 😃
Виж целия пост
# 9
Разбирам състоянието до което ви довежда постоянния шум, но я си представете, че е вашето, как щяхте да се чувствате? Не мислете, че е въпрос само на добро възпитание, може да разглезено, но може и да има някакви проблеми. Не намесвайте социални служби без да сте сигурни какви ще са последиците. Опитайте да си шумоизолирате стаята. Блоковото съжителство си има доста недостатъци. Но това е дете, не възрастен човек. Убедена съм, че и родителите са изтощени, но какво да го правят...
Виж целия пост
# 10
По принцип децата, които все още не говорят на една определена възраст са по-кресливи, истерични и агресивни, именно защото не могат да се изразят по друг начин. В момента, в който детето проговори, нещата ще се подобрят. Изисква време за съжаление.

Аз никъде не прочетох, че родителите викат и агресират към детето. Може да си викат един на друг заради самата ситуация, която със сигурност е изнервяща и за тях. Ако няма тормоз и агресия над детето, не виждам защо трябва да се викат социалните...

А за шума - изгубена кауза. Можете да си подавате жалби в общината до откат. Ще им правят забележка и дотам. Имам опит и от двете страни - не се стига до никакъв реален резултат:
Скрит текст:
Навремето съседката отдолу постоянно пускаше жалби срещу нас, защото кучетата ни й тропали. Бяха стари кучета (когато се нанесохме), които даже често им се парализираха задните крака, заради различни здравословни проблеми. Единственото им ходене беше до входната врата за разходка и от до купички им с вода и храна. Тоест изобщо не бяха много подвижни, а още по-малко буйни. Но й тропали. Кой ли не вика да идват да ни проверяват. Никакви нарушения не установиха. И кучетата продължиха да си ходят и да й тропат на главата докато не умряха.
Имаме и съсед, който работи от вкъщи само нощни смени и крещи нон-стоп до 4ч сутринта. Е ми, сигнал след сигнал и какво от това? Все още си работи нощно време и все още си крещи.
Виж целия пост
# 11
Разбирам и съчувствам, но реално никой не може да застави 3-годишно да спре да реве. Има такива деца, израстват го, но не е лесно за околните. 112 и социални няма да накарат детето да млъкне, най-много да посъветват родителите да не крещят посред нощ, но детето ще продължи да си пищи, което пак не ви устройва.
Аз и родителите на пищящото ги разбирам, и те не са спали от 3 години, какво няма да крещят...
Виж целия пост
# 12
Наистина ли не правите разлика между детския рев и крясъците на родителите!? Няма значение на кого крещят и защо. В 3 часа през нощта е недопустимо да се крещи, а съседите не са пъдари, че да правят забележки. Има си нормални законови начини и те са обаждане на 112, които са длъжни да пратят патрулка за крясъците. Детето може пък да се успокои, когато види, че и останалите не крещят и научи, че не е редно денонощно да се вдига шум.
Виж целия пост
# 13
не разбирам как се чете в тоя форум- отговори с генерално, липсваща връзка с контекста Rolling Eyes
още на първо четене- тази ситуация не е „просто едно дете реве“
как така, ще реве в 2-3 през нощта!?- да не е болно?
как така, ще викат родители в този час ?!- да не са на къра?
как така, солети посред нощ???

не ходят ли на работа , тия хора?
детето не ходи ли на ДГ?
Виж целия пост
# 14
Да, прочетох ги всичките тези неща, но нямаме достатъчно информация, за да коментираме.

Детето може да има проблеми със съня, нощен терор. Солетите може да са само едно от средствата да залъжат и успокоят детето. Ако детето има проблеми със съня (може да са причинени именно от ходенето на ДГ), какво значение има дали на другия ден родителите са на работа, а то на ДГ. Те пак ще си ходят на работа, но недоспали. Може и някой от тях да е безработен, не знаем.

И наистина, ако не са спали нормално от 3г, нищо чудно вече да избива и при тях на скандали.
Виж целия пост