Съседско дете на 3 не спира да реве

  • 4 987
  • 64
# 45
Какво да ме е засегнало лично? Аз нямам и не съм имала пищящи деца, напротив била съм само от страната на тормозените от шумни съседи. Защо ми е да защитавам крещящи възрастни? Направо се учудвам как се чете и какво се разбира.
Виж целия пост
# 46
Няма нужда да има диагноза. И при нас едно съседско дете се държи по този начин, а няма 3 години - трепе всичко наред, което пипне нещо негово, докато чуждите неща трябва да му се дават и изпада в истерия при отказ. Родителите нищо не правят по въпроса, както и в този случай тук изглежда така. Конкертно нашето съседче е и доста шамарено вкъщи, може би и това влияе.
Виж целия пост
# 47
Ами дете е, ще плаче. Нормално е. Щом вас толкова ви дразни, представете си как се чувстват родителите. Недоспали, изморени, раздразнени. Ако няма и баби и дядовци, които да помагат с каквото могат, не е лесно.

И нашето съседче доста плачеше като малко дете, после пък разбрахме, че иска да става полицай, понеже цял ден виеше като сирена. Докато тръгне на ясла, майка му беше сама с него, бащата се прибираше късно вечер. Тази жена не е с неизчерпаема енергия и търпение. Засмивахме се и толкоз.
Виж целия пост
# 48
На ясла ходят децата под 3 г. Засмивате се и толкоз ако не ви буди през нощта.
Мен ме е будило съседско дете през нощта и то неведнъж и хич не ми беше до усмивки. После още час не можех да заспя. Оттогава не заспивам без тапи за уши. Пък тези родители сами са избрали да стават родители, съседите нямат нищо общо. Така, че грам не ме интересува какво им е. Те сякаш се интересуват какво ми е да ходя изнервена и недоспала на работа.
Виж целия пост
# 49
Офф, толкова познато. За съжаление и моето е такова, имахме проблем- не спеше вечер. Е, имаше и причина, ама... около 7 месеца не съм спала бях като парцал, миналата год. Цял ден спим до 16-17ч и после "веселото". За радост нямахме съседи, искахме да се пренесем, купихме си нова къща, но с 2 годишно, което не си и се дере, беше невъзможно. Таа, рева е бил заради 2 кътника, излезнаха и детето спря, започна да спи вечер, късно, но спи. Сега навърши 3г преди 2 седмици, реве. Не ди дава играчките, иска чужди, но аз не давам да пипа, щом не дава своите, няма да играе и с чуждите. Вече сме в новата къща, пак от време на време се дере, но затварям прозорци + изолация, и навън не се чува. Аз също понякога съм крещяла, като "изтървана", но това е от умора, от безсилие, че неможеш да се справиш със ситуацията. За щостие е период, отминава. Но, не виждам какво може да се направи за съжаление..
Виж целия пост
# 50
Детето изпада в истерии до голяма степен и защото още не може да изрази какво иска с думи. Родителите вероятно си крещят един на друг заради създалата се ситуация, от която те също са жертви и потърпевши. Последното, което им трябва в момента е някой да им рови в чинийката и да им праща социалните. Оставете хората намира и се благодарете, че вашето дете не е истерично. И също така не мога да разбера защо трябва да се събирате заедно със съседското дете, след като постоянно ви взема играчките? Няма ли други места за игра освен в кварталната градинка? Поставете се на мястото на родителите, защото самата аз съм родител на дете,което не говори и прави периодично истерии и то понякога точно за бисквити и дреболии. Така крещи все едно някой го изтезава, а няма нищо общо с действителността. Растяха му и кътници, страдаше от нощен терор и не може да се изразява с думи. Достатъчно причини, за да реве. Но не, роднините ми задаваха олигофренския въпрос "Какво го правиш това дете, че постоянно реве". Е, повече при тях няма да ми стъпи кракът. Вероятно ако им пратите "военноморската жандармерия" най-много да си съсипете съседските отношения.
Виж целия пост
# 51
Ужас. Хем си водите детето да играе с въпросното, хем жалби ще подавате. Нашият като е крив може да реве и изпада в истерии за всякакви неща без и с пръст да си го докоснал. Още не си разпознават съвсем емоциите, затова реват. А при това и неумението да говори допринася.
Описанието за играчките на площадката е, все едно чета оплакване на първокласничка.
Виж целия пост
# 52
Нашето съседско, което действа по този начин е подкрепяно от родителите си. Със задоволство се казва "ами тя си пази играчките, браво", но моето дете е длъжно да споделя своите, защото "тя не разбира". Те са на една възраст - моето разбира, нейното не. Аз нямам драма, радвам се, че споделя, но ми е идвало да ѝ кажа да не дава нищо и в момента, в който тръгне да дърпа от ръцете ѝ нещо - да я ошамари. Не съм го правила. А онова гледа като куче, то не си играе, то седи и върти глава, следи всичките си пръснати играчки да не ги пипне друго и веднага налита на бой. Grinning
Виж целия пост
# 53
Очевидно не е лесна ситуацията с това дете, но точно родителите са тези, които трябва да се намесят в тази ситуация и да изградят навици и възпитание, а те очевидно не го правят, по това което описва авторката. Защото има огромна разлика дали виждаш родителите да правят нещо по въпроса и като те видят да се извинят примерно за държанието на детето, а те не само не го правят ами и се фръцват в стил “свиквайте”. В този ред на мисли съм за решенията писани по-назад за социални и прочие.
А за играчките - сигурно ще ме разпънете на кръст, но съм възпитал и двамата ми сина да не се притесняват да удрят обратно и те ако някой ги удря.
Виж целия пост
# 54
Според мен едното няма връзка с другото.
Моето дете дели играчки без проблем. В градината виж, се научи да става по-стиснато покрай другите. Но ревът за щяло и не щяло, особено ако му се спи, а иска още да играе, го има на моменти. И на мен не ми е приятно, и мен ме е страх, че някой ще помисли, че го колим, но мога да се поставя на мястото на родителите и знам колко е трудно в един момент да не се развикаш и ти, особено ако цял ден е имало рев за всевъзможни неща.  И ако някоя такава "доброжелателка" се намеси да ми вгорчава живота, уж загрижена за детето ми, не знам къде ще я пратя. Ясно, че при това дете може да става въпрос и за по-особен случай, но не виждам как с действията си авторката ще реши проблема.
Виж целия пост
# 55
Ако имате проблем с шум, пуснете жалба към домоуправител. Социални?! Защо? Смятате, че детето плаче, защото е насилвано, не се полагат адекватни физически грижи за него?
Виж целия пост
# 56
За мен подобни проблеми идват от нетърпимостта между хората. На всякакви ситуации ще се нагледа и наслуша човек когато живее в жилищен блок. Ако всички се хващаме за гушите, когато ни пречи нещо къде ще му излезе края? Всички сме били плачещи бебоци в някакъв момент и са ни търпяли.
Виж целия пост
# 57
Наистина има някаква фиксация на авторката върху чуждото дете. Според мен до голяма степен ще си решите проблема, ако преустановите близки контакти със съседите, ако твърдите, че тяхното дете е агресивно, териториално и т.н. Съседите до нас са с бебе, ние сме само на Здравей-здрасти и единствено понякога се извинявам, че детето ми плаче, а съседката се усмихва и казва "Спокойно, нашето е същото, при нас е същата лудница". И дотам, не сме в близки отношения и всеки си има своя живот, ходим на различни места да си разхождаме децата.
Виж целия пост
# 58
децата плачат. вече как го възпитаваш и къде поставяш граници е др нещо. и преди съм коментирала по подобни теми. преди да се преместим в сегашния дом, с ММ слушахме транс от 8 вечера до 6 сутринта от съсед. после слушахме как прави дете - тия викове, стенания и блъскане на табла на легло в стена не се забравят LaughingLaughingLaughing чак на непушачи им се искаше да дръпнат по една след тоя секс. обаче като се появи техния отрок - майко мила. стопи им лагерите. рев, рев, син от рев беше пред блока. 5 години така - рев, викове, тръшкане. думите "дай", "искам" ,"мое си е" вечно кънтяха. НО и много го биеха. аз не бях чувала майка да крещи по бебе с думите "копеле, млъкни. едва се траеш". тя тръшкаше столове, чинии, истерии имаше. чуваха се чак до 2рия вход. съседът на бегом се прибираше като ги чуеше, че се дерат и двамата. баби, дядовци - нищо не помага. сдърпа се с дете пред блока и с тичане го прибират - и бой в банята. по време на локдауна си беше ад. будиш се от викове в 3 сутринта. бабата се оплака веднъж, че се напикал малкият и го набили.

децата са огледало на родителите си. за детски рев полицията няма какво да направи. ако пък има насилие над детето - трябва да се докаже. вариантът е да се съберете етажната собственост и да си поговорите. имай предвид, че на теб те ти пречат, ама ти също може да пречиш на някой друг.
Виж целия пост
# 59
Всичко опира до култура, има си часове, с които се съобразяваш, както и поведение, което се спазва. Не е ок да си тряскаш входната врата като бесен, не е ок да врещиш като заклан на детето си в общите части, че да ехти входа, не е Ок да нямаш съобразителност. Но масовката хора вече са с доста ниско възпитание и култура. Да, малко дете може да се разреве по всяко време, но бесни крясъци и тръшкане на възрастните около него са излишни и демонстрират част от проблема защо се дере така това дете.
Едно време нашето съседче много плачеше, на мен не ми е пречело, просто се чуваше, но никога с придружение от крясъци на изтрещели родители, пееха му хората, често и на разходка го извеждаха, като ни видеха, все поднасяха извинение, макар да не сме повдигали въпроса. Порасна детето, често се шегуваме с нея каква ревла беше.
Като не могат да се усетят сами възрастните до къде е границата на търпимост, има домоуправител, ред за жалби за шум. Социални са тази ситуация е доста неадекватно. Дори обида към хората, които работят това, да ги привикват за съседки драми, като професията им предполага да защитават деца в риск.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия