виновна

Ще ти кажа след 15-20 години, какво са ми отговорили
А за това, че я оставяш да ходиш на лекции, място да се косиш, се радвай, че има на кого да я оставиш

Аз мисля, че съм добър родител - независимо, че бебка е падала два пъти от леглото и си хапна една салфетка... Не смятам, че малките произшествия, които неизбежно се случват на едно дете правят родителите му по-лоши. Като малка постоянно бях в рани и драскотини, но НИКОГА не съм обвинявала за това родителите си, нито пък съм ги смятала за лоши такива! След 20-30 години ще си проличи какви родители сме били...

Аз също гласувах с - да.
Мисля си, че съм добър родител или поне се старая да съм такъв. Е понякога съм се чудила дали наистина съм особенно в моменти като снощи когато щерката ме накара да прочета какво е написала в дневничето  си. Най-отгоре пишеше - най обичам тати   .
Това ме натажи и наистина се запитах дали съм добър родител....и това при положение , че съм се посветила изцяло на нея пренебрегвайки всякаква професионална реализация

Определено обаче смятам, че неща от рода на падания , наранявания и оставяне за по няколко часа на някого за да си свършиш нещо не са от нещата, които те правят лош родител.
Че ти неможеш предпази детето си от всичко колкото и да бдиш над него. А и си мисля, че не е пък и нужно да се опитваш да го предпазваш от всяко нещо.

Радвай се че има на кого да си оставяш детенцето, щото аз примерно нямам на кого и винаги се е налагало да я мъкна с мене.

Ей Ц
Ама това си е част от раzвитието бе - няма ниЩо обЩо с това дали си добър родител или не.
Ами като го пуснеШ на пясъчника или на плажа да не би да не е яло пясък, миди, че и някой друг фас да опита.
Как иначе Ще zадоволиШ вечния стремеж на едно дете да иzследва и трябва ли да притъпяваме любопитвтвото му.
Ами ние как сме станали хора. Нима някой нас ни е паzил като рохки яйца - н пипай там ,не яж това или онова,
Няма спасение, просто това е живота

Аз бях!!!! Много съжалявам! Това е случката от преди 2 дни!!!    За падането става въпрос! Докато блеех в компютъра!

Бих се подписала под твоето мнение. Моята е само на 3 години и още си няма дневник, но да не казвам как ме заболява сърцето като ми каже "аз ще спя при тати, а ти мамо иди и спи на дивана" или "аз обичам мама, обаче татко ми е любим" и други такива.
Моето дете е падало само веднъж и не е яло странни предмети, но не мисля, че това ме прави добра майка. Това, което ме удовлетворява е, че детето ми има самочувствие (въпреки че нерядко и подтискам достойнството с наказанията, които и налагам за непослушание - голя-я-я-ма грешка според тукашните психолози, но аз не ги слушам ); мисли добре, знае много за възрастта си, смее се често, има добро сърце и е честно, жизнерадостно и открито дете.
По повод оставянето у съседката - ти спокойна ли си през това време? Ако нищо не те безпокои и ако смяташ, че тя се грижи добре за детето, не се тормози излишно. Аз си дадох детето на свекърите ми, когато стана на 1 година и те ми я гледаха 3 месеца, през което време аз не я видях "на живо", не я и чух (тя бе прекалено малка за да говори) защото ние живеем в Канада, а те - в Англия. Беше трудно решение за мен, но според мен бе най-доброто за детето ми в конкретния момент и отново ще го направя, ако се наложи. Въпреки че много често си задавам въпроса дали съм добра майка или не, мился си, че отговорът ни го е дала Лиорена - аз съм най-добрата майка за детето си. Едно, защото никой не може да го обича повече от мен и второ, защото малко или много то е едно малко мое копие както по генетичен код, така и по начин на мислене и поведение (отражение на моите).

аз съм най-добрата майка за сина си
и той е най добрия син за майка като мен  

Ех Лаура, значи опасни щерки имаме с тебе   .Да са ни живи и здрави.
Моята и тя все иска да спи при баща си, а аз на диване. Даже снощи точно така и стана.
Дори в момента ме гони от компа да си говори по кю-то с тати си.
Иска все с него да играе и то на игри от рода на кукли барби  
Не му завиждам в тези моменти на мъжа ми обаче. Направо е голяма смешка като го видя седнал на земята и държи по някое барби  А най смешното е като Бети ми каже "тати трябва да ми зашие дрехата на барбито или на ми направи друга щото той мамо по ги разбира тези неща". Незнам да се смея ли или да се подразня от това, че щерка ми смята баща си за по компетентен в куклените неща.

Но въпреки всичко аз си знам , че ме обича и че ме смята за най - чудесната майка на света, защото дори и от малки нейни жестове това ми е ставало ясно.
Като ми каже "обичам те от тук до луната" и забравям всичките и подобни изблици на по голяма любов към тати и.

Че никой не е лош родител съзнателно....
Че и лошите не си признават, все си намират някакви извинения и в техните очи са си перфектни или "съдбата им е изиграла номер" и затова са пропуснали това или онова....

Грешките към децата лъсват след няколко годинки! Сега не мога да кажа....!Аз си мисля, че съм добра майка...

Познавам родители които се мислят за добри, но това не им пречи да удрят децата си и да им крещат, други пък са толкова "добри" че децата им блъскат всички останали от пързалката и т.н.
Това което е добро за един е лошо за друг.
Дали сме добри родители, децата ни ще кажат и времето ще покаже.

Ооооо аз съм правила голям гаф. Преди около две години сложих Гери да спи с пантофите следобеден сън. Като я видях после, адски мъчно ми стана, че съм била толкова разсеяна...
Друг гаф- в родилния дом изпуснах стъклото, което се отваря на количката и то баммм в челото на Юли...той дори не ревна, дано няма последствия...

И аз смятам,че съм добра майка,поне правя всичко възможно и дори се вживявам прекалено на моменти.Но имам гафове(грехове),които са ме тормозели и ще ме тормозят.Често си мисля,че не правя достатъчно за децата си(по отношение на вниманието),но мъжът ми ми помогна да разбера,че и аз съм човек и да не искам от себе си невъзможното.
Големите ми грехове са,че понякога се е случвало да изляза извън нерви и да стана "страшна",което е безмислено.Също и когато се заплесна на компа,а децата искат да им обърна внимание(много виновна се чувствам),но се старая това да не се случва.А най-големият ми грях,който не мога да си простя (тук много майки може би ще се възмутят ужасно и биха ме заклеймили) е :веднъж пушихме по цигарка на терасата с приятели,докато децата тичаха и си играеха супер щастливо-лудешки в стаята,когато малката ми дъщеричка на 2 годинки хукнала в еуфорията си към терасата-аз с гръб към стаята.Държах си цигарата долу,на ниско,и тя се набучи на нея(малко над клепача на оченцето).Изпаднах в ужас и се почувствах ужасно виновна.Слава Богу,малката почти не реагира,не се уплаши и не я заболя много.Но дълго след това,като и гледах зачервеничкото.....не можех да си простя нелепата случка.А като ни срещнеше някой и попиташе,къде се е "ударила"малката......беше ме срам да разкажа...
И към сина ми имам голям грях,който ме тормозеше.Като бебче му бях затегнала терличката(с връзки беше и все му падаха) без да съм разбрала.Детето плачеше милото,а аз се чудех какво му е -проверявах памперса,топлих коремчето,гушках го(мислех коликите...),накрая чак се ядосах,че не разбирам какво "иска това дете" Когато му ги свалих(добре,че не беше много време минало,но все пак...) направо се разплаках като видях резката от завързаните връвки...
Е,признах си...много виновна съм се чувствала за всички тия издънки и съм си казвала,че съм лоша майка,ВИНОВНА.

Ми аз още съм била малко време майка, ама съм сигурна че съм си добра мама за Таня нали си е моя кой друг така ще я гледа и обича
е вярно един пък и клъцнах малко пръстчето докато и режех ноктите и вчера и ударих главата в един стол   ама пак съм си добра мама тя ще ми прости