Дом - що е то?

Съгласна съм с теб,че тези жилища имат излъчването на офис,че и по-отблъскващо.Но формула за уют според мен няма,защото това е въпрос на лично усещане.

всеки има различни критерий за уют,дом....!щом се чувстваш добре в своя дом-офис,лошо няма
щом си сьс любимите хора,навсякаде е уютно ,стига ти да го направиш такова:D

Когато си правихме кухнята, майсторите ни помолиха да ги поканим след месец два, за да видят как изглежда.  Коментарът им беше "Искам да видя как живее кухнята, защото едно е да монтираш нещо чисто и стерилно, друго е да го видиш с вдъхнат живот".

В този ред на мисли, домът е нещо живо и дишащо.  Място, в което ти е приятно да се прибираш и което със сигуронст не е "стерилно", а излъчва индивидуалността на обитателите му.

дом е всичко онова, което сам си измислиш как да обзаведеш и му придадеш дух и ти е добре в него. Чувстваш се в свои води.

Дом за мен е мястото, на което винаги искам да се върна, където се чувствам защитена и сигурна, където е семейството ми.Няма значение как е обзаведено, важно е да чувствам, че съм точно там където трябва

Мястото, където  се намират близките ти хора.
Мястото , където се чувстваш най-добре, спокоен и обичан!!!
Обзавеждането е без значение - духът на един дом идва от живеещите в него.
 

моята формулировка: онази странна смесица от мирис на пържено, поне едно неразтребено кьоше, което те дразни ужасно, но нищо не превиш по въпроса, вечно разхвърляни играчки по пода в детската, преливащ и непобедим кош за пране с йо-йо ефект - колкото повече перални въртиш, толкова повече се трупат мръсни дрехи, неуморна борба с паяжинки и прашинки, адската тишина след като са си легнали децата и неистовата шумотевица, когато са будни, с една дума онова място, от което копнееш да се отделиш поне за ден, но винаги бързаш да се върнеш, когато си далеч от него.

е момичета в това списание има страхотни идеи, мебели и кво ли не. тази стерилност е за снимката и светлината е подбирана така и наредбата. едва ли като се нанесат хората ще остане същото. вярно че има и куп недомислици и изгъзици, пък и незнам на  кой му е приятно друг да му подреди апартаменат по свой си вкус  че и пари да му дадеш и то купища 

Всеки сам си избира какъв да бъде неговия Дом.Незнам точно определен брой ли сте описали ,но интериора в Наш дом и Идеален дом е моя цел...точно както изглежда на снимката и се надявам да го постигна когато го обзаведа.Например предметите които стоят върху мебелите за мен са символ за разхвърлено ,например каренца някякви непотребни предмети ,такива които са за украса ,но всички се намират на показ.Аз съм на мнение че такива предмети переодично трябва да се сменят ,за мен не е нормално да ги покажеш всички на показ ,те не са свързани помежду си и не ми допада.Също натрупани неща върху плота на кухнята разни кошченца, веро и гъбички ,хладилника накичен с магнитчета от горе до долу ит.н. Аз обичам този стил наречен минимализъм и малко си падам по високите технологии.Отделям доста време може би една година преди да стигна до обзавеждането за да премисля мястото на кабелите ,на мебелите и пр.Чакам този момент от много години и винаги съм искала точно този минимализъм.Живяла съм с родителите си и с други хора ,които се грижат за чистотата но всущност в техните домове аз виждам хаус ,виждам недомислени неща които са сложени и не е помислено за последствията от тях и дали са практични.Аз искам моя дом да е максимално удобен и уютен и когато там живечт хора ..и животни  това ще се получи ...Домът наистина има дух ,според някой хора дори душа и всичко което правим в него ни се отвазява.Фън -шуй е науката за подреждане на дома ...когато се заинтересувах открих много общи неща които поддържат моите теории .За мен домът е нещо свещено все едно да застанеш под купола на църква -там е другото най-свещено място за мен.

Баща ми все казваше, след като се върнем от почивка, екскурзия или  сме били за по-дълго време извън дома :"Навсякъде хубаво, хубаво, ама в къщи си е най-хубаво!". Не сме имали много дизайнерски и скъп интериор, но  ако имаш такова усещане, винаги като се завърнеш, значи притежава всички качества на "твоя дом" 

Много добре казано.

Няма значение дали апартаментът или къщата са обзаведени целите в дърво или са като от Наш дом. Важно е усещането. Нашият апартамент ще  е обзаведен като тези от списанието. Всичко ще е в черно и бяло. Та ние дори направихме черна баня с черен таван. Но това ще е нашият ДОМ, защото там ще сме само тримата, защото като се нанесем и навсякъде ще има следи от нас - разхвърляни играчки, подхвърлени ключове и други дребни неща, които създават атмосферата на отделния човек или семейство.

Anaise, нашият апартманет в момента се прави по проект на дизайнери. Но е направен по нашия вкус. И да ти кажа, има защо хората да си изкарват парите с тази работа. Защото има толкова много дребни детайли за които иначе няма да помислиш, има неща за които дори не подозираме, че съществуват.

За мен е важно да можеш да направиш от едно място за живеене свой дом. Живяла съм на квартира, с чужди хора, и моята стая си беше мой дом. Така се чувствах. Не е важно колко е голямо помещението, как е обзаведено, какви удобства има. Чувството, че това е домът ти, не може да се обясни.

"Моят дом е моята крепост" - странно е, че не го е казал българин.
И исторически е имало повод - като гледаш копривщенските, еленските или арбанашките каменни дувари...
И заради тъпото ни настояще - с два пъти по-високи дувари.

Точно това е за мен домът - може и без дувари да е, но е моята крепост. Зоната на абсолютната ми свобода - как да мисля, как да фантазирам, как да работя в него...
Ако не живея само аз в този дом, значи той не е "моят дом", а "нашият дом". Това е различно.
За да има смисъл това понятие, има едно необходимо и достатъчно условие - хората, които живеят в него да са не просто роднини, а семейство. Да са съмишленици. С общи цели, общи виждания и разбиране за живота, с общи фантазии и мечти. Иначе няма дом - има общежитие...

Ще го кажа пак "математически":
Тогава и само тогава мястото ти за живеене е твой дом, когато то ти гарантира свобода, неприкосновеност и сигурност, докато си в него.


А това за "топлината", "уюта" и пр. произтича непосредствено от собственото ти усещане за красота и за целесъобразност, както и от ценностната ти сисмета. Т.е. зависи от характера, от личността ти.
Както и от това какво си в състояние да направиш от собствената си свобода.

Моят дом е мястото, където се чувствам най-добре, най-спокойно и най-сигурно. Обичам да си стоя вкъщи и просто да не мисля за нищо! Уют е относително понятие, защото има различни вкусове. В нас обзавеждането не е първа мода, но пак ми е уютно, когато е чисто и мирише свежо. Домът за мен също е синоним на сплотеност, на близост до близките хора! Обичам си дома! 

Ще се сетиш, ако четеш редовно във Форума! /малко офф, но много идеи почерпих от тук/

Подреждаш един дом,и когато обитателите заживеят там,тогава той става уютен.
Независимо кой как се е обзавел.
Всеки човек има различен вкус.

мисля, че домът не е само интериор.
това, за което говориш е интериор, той не може да е жив, той е продукт някакъв.
домът е усещане. 
моята къща е нова, хубава, подредена, и още ще се подрежда,  но не я чувствам още дом.
много коледи трябва да минат още, да си знам , че еди къде си има едно отпюпено парченце боя от една тапа шампанско , което сме отворили еди кога си... домът е спомени.

иначе на мен тези стерилни интериори ми харесват, защото не ги свързвам задължително с дом, като усещане.
домът ще стане, когато в тези 'интериорни решения' влязат хората, размятат си чорапите, разлеят си виното на новата страхотна покривка и така.... човешки неща разни.

май това е точната формулировка

Там, където има перде, цвете и книга

За пердето мамите от Холандия могат да не се съгласят  .

Знаете как изглежда типичната холандска къща - с ливадка (отпред!) от страната на улицата. Къщата откъм тази страна е като витрина, с огромни прозорци без пердета, напрактика - остъклена стена, зад която се намира универсалната стая - дневна, хол, кухня, организирани пространствено чрез различни нива и контури, очертани най-често от дивана и групирането на останалите мебели.
Горе са спалните.
Та за пердетата - няма пердета.
Поне в класическия случай (какви каталози с пердета сме разглеждали иначе...)

Легендата е, че това било заради моряците. Нали навремето мъжът в холандската къща е бил най-вече моряк - като си идвал от плаване, и изобщо - откъм морето - трябвало да вижда прозорците, като фарове...



И друго се сетих - за българина домът става "моя дом", когато стане  негова собственост. Нещо, което ще остане и след него - за децата му.
Квартира, каравана, сглобяема къща... са малко извън традициите на българина и разбиране за собствен дом. Дори с "перде, цвете и книга".

"Домът е там, където е сърцето" - Дебелянов

Това също много ми хареса 

Напълно съм съгласна.