Как да докажа на мъжа ми, че не съм му изневерила

Няма как да оправиш нещата и да накараш някой, който не те иска да стои с теб. Няма как...Надявам се, че няма да се превърнеш в преследвач и да продължиш да тормозиш човека с присъствието си. Забрави го и продължи напред. Няма смисъл да се хабиш за загубени каузи.

Да питам и аз: защо не живеете заедно?
Важно е да се знае какъв е статусът на тази връзка.

Моето мнение, по въпроса, и като цяло философията ми за нещата е - не се дръж с хората така, както не искаш те да се държат с теб - това особено важи за близките ни хора. Аз, като мъж, болна ревност не изпитвам - просто защото, ако един човек реши да изневерява, той/тя ще го направи и няма сила която да го спре. Съответно, нездравословно и направо само-разрушително е, човек да ревнува и да е мнителен. Но, другата крайност - хич да не ти пука, също не върви - както казаха и другите, трябва да има уважение. Аз работя в сфера, в която 90+ процента са жени. Годеницата ми, от своя страна, работи в сфера, в която 60+ процента са мъже. Е, ако тръгнем да се ревнуваме, закъде сме? Моята работа включва командировки, сравнително рядко - веднъж годишно, в нейната правят 1-2 пъти годишно тийм билдинги, еми няма да тръгне с мен на работните ми срещи, както и аз на техните тийм билдинги, това са си служебни събирания. Но - никога не би ми хрумнало, да пия такова количество алкохол, което да ме докара до състояние, в което не мога да се контролирам - това е мой личен избор на самоконтрол, от уважение към себе си, към половинката ми, както и към работното място - едно е да станеш за резил вкъщи или в приятелска среда, съвсем друго е на фирмено парти. Вече, дали приятеля на авторката е прекалено ревнив или не - от написаното, не мисля - болните от ревност хора са радикални - никога нямаше да те пусне да ходиш сама, щеше да идва, да те причаква, да те следи - също така, болно ревнивите хора не си тръгват - те стоят с жертвата си, като че ли е тяхна собственост, а в случая човека иска да си тръгне. В заключение - авторке, постави се на негово място - ако той е по-приятелски настроен към колежка, пишат си по-често, и е имал подобни снимки с нея, ти как би реагирала/би се почуствала? Успех!

Аз от страната на 25 годишна кифла ще ти кажа, че ти си по-зле от нас- кифлите. Защото, ние на 25г вече живеем с ПАРТНЬОРИТЕ си, с които нямаме брак, не са ни мъже, нито гаджета, а партньори. Също съм на мнение, че си по-по-по голяма кифла, защото искаш муньо, но в същото време хвърчат сърца със сульо-пульо. Ами, не е нормално, с право си е тръгнал човека, тва е.

А ти защо си се държала с този чуж мъж по подобен начин , жена на 30г би трябвало да знае да пази и да се държи на дистанция , и да не си позволява свободно и ифантилно държание към чуж мъж .Трябва ше да покажеш къдети е мястото и с кой ако си държала на своя мъж . Може и да си била заблудена от колегата и да си се надявала на нещо и да ти е харевало мъжкото внимание , трябваше да покажеш границата и да сложиш таква , щом не си сложила граница може би имаш чувства към този колега .

Постоянно навираш този колега в лицето на приятеля ти, а после се чудиш що те ревнувал. Нямате други снимки от фирменото парти, само такива, на които сте двамата. Нормално било да се пращат сърчица в чата. То и при нас е масово, но зависи от кого на кого. Аз пращам сърчица само на колежките, на мъжката част вдигнат нагоре палец. Избираш му дрехите за фирменото парти. Какво ти пука точно той как е облечен? Всички излизате заедно в почивка, но ти все пак пишеш конкретно на него, за да си сигурна, че ще дойде. Нищо от това не е нормално.

Има такива хора като теб, просто не могат да са моногамни. Имат постоянна нужда от флирт и тръпка и винаги се оправдават с "ама то не е имало секс". И така до момента, в който попаднат на някой, който също е навит. И после "това беше просто секс, а теб те обичам, ти как така не разбираш разликата". Връзка с такива като вас е загуба на време.

Със съжаление ще кажа, че той не е прав, но и ти не си напълно права.
Аз не мога да възприема, че толкова влюбена жена, както ти се описваш, ще си пише с колега и ще го гушка по партита. Влюбената жена има само един човек в главата си.
И да ти кажа честно, не мисля, че има бъдеще такава връзка без доверие. Пусни го човека, не го мотай повече.В момента само се измъчвате взаимно.
От разказа ти излиза, че те влече към колегата. Не се учудвай , че твоят приятел така го е възприел - и тук така се възприема от разказа ти. Съжалявам.

Да факт е, че има жени, които обичат така да провокират партньорите си... не знам защо, да си знаят че са с много желана жена.. На някои им се получава, дразнят мъжете си и те ги търпят, ревнуват, измъчват се... ама има и други, като теб, на които не им се получава и мъжете им си тръгват, защото не искат да ги правят на маймуни.

Ами ти си си виновна. Мъжът с право не иска да е с теб. Първо, ти си на 30, имаш приятел, твърдиш, че е сериозен и че го обичаш, а си тръгнала да се сваляш с колега. Всички тези чатове, гушкане и т.н. са си свалки. Въобще не се държиш като обвързана жена. Второ, каквото и да си правила, въобще не е трябвало да го казваш и показваш на приятеля ти. Огромна грешка да си показваш чатове и снимки. Защо му ги показа?! Това е супер тъпо, което си направила. И двете са тъпи - и флиртът ти и показването му. Като искаш да си живееш предизвиквайки колегите, пусни мъжът да си ходи. Какво има да доказваш, ти си доказала, каквото действително си правила. Не мисля, че има връщане назад.

Просто вярвам и  , че между мъж и жена може да има приятелство без да има сексуално привличане . Независимо че аз съм красива и привлекателна жена от което може би идва и проблема в приятеля ми който си мисли , че все мъж който се държи по близко с мен със сигурност иска нещо повече от приятелство само . Вярвам в доброто и в хората , че не всики мъже и жени мислят само за секс и е възможна една таква приятелска връзка .

Тогава си намери мъж, които има същите вярвания, като твоите. Този явно мисли различно от теб, и за него поведението ти е неприемливо.

Хора, не разбирате ли, че няма абсолютно НИКАКВО значение дали тя си праща сърчица или се ч.ка с въпросния колега.Този мъж просто не ѝ вярва и не иска да е с нея.
Е, какво да направиш, когато един мъж не иска да е с теб?
Най-нормалното е да му кажеш "оправяй се", ако истински е влюбен и те обича ще се върне. Ако ли не - next.
Въпросът "Какво да направя, за да ме обичат и уважават" е безпредметен.
Някои си зарязват децата, дето са гледали и обичали с години и не им се обаждат по телефона, какво остава за някакво гадже, с което дори не живеят заедно?
Аз наистина не знам как може да накараш някого да те обича. Освен, ако не оставиш да е малко без теб и да види дали ще се чувства по-добре, или ще е нещастен. Но и тук има тънък момент. Щото някои решават да си  поживеят ергенски, да се накефят, да се отпуснат и после си продължават все едно нищо не е било. Ама те не са виновни. А тези, които ги приемат, захвърляйки самоуважението и достойнството си.
Един приятел така си развяваше байряка, ама като му тръшнаха вратата зад гърба му, "Оле, какво стана?"
И изведнъж много я заобича.  

П.С. Аз също вярвам в приятелството между мъж и жена и затова и съм била с хора, вярващи по същия начин. Никога не е имало такъв въпрос. Нито от моя, нито от другата страна.

Въпросът й е "как да правя каквото си искам, и все пак да ме обичат и уважават". Преминала е границата с този колега.

Остави човека да си живее живота. Тъкала си на два стана и си паднала на земята.

Не си права. Тя просто се е вкопчила в този мъж. Аз съм уверена, че ако той каже да не вижда и да не пише на въпросния колега тя ще се навие. Въпросът е, че нейното вътрешно "аз" ще се протвопоставя и тя пак ще е нещастна. Докато не стане въпрос за комшията  отсреща. И после пак доказване. И, ако все пак останат заедно целият ѝ живот ще премине в такъв режим. Това не е обич. Нито уважение.