Хиперактивно дете или просто криво

Наистина се наблюдава такъв ефект - изглежда, че младежите тук след казармения режим като ги пуснеш на свобода и се превръщат в бунтари и разбойници. Според мен обаче причнината не е само в  казармения режим. От една страна и него го има, но от друга - децата са доста разглезени. В Дания е забранено да се бият примерно. Имат страшно много права и родителите опитвайки се да бъдат добри родители ги гледат по книга или предписание от педагог. Ефектът е колкото положителен толкова и отрицателен. А в БГ няма нужда да ходя - там нещатата са доста сходни. Само дето в БГ по-често срещаната картина е на комплексирани млади хора, които поради това не могат да разсъждават трезво и  вършат глупости. А тук глупостите ги вършат просто за кеф и защото държавата ги толерира прекалено много и така им дава възможност да си правят купони на неин гръб. Последните дни примерно такива младежи, които са презадоволени и вече си умират от скука разрушиха една сграда до такава степен, че трябва да бъде срутена и построена наново. Плячкосаха едно училище, абсолютно всичко потрошиха вътре, палиха коли, блокитаха една от най-оживените улици в столицата, оставиха сметище след себе си и една камара други неща. А държавата вместо да им прати сметката за нанесените щети, праща полицаи да се разправят с тях и да ги задържат. И кво - пак данъкоплатеца ще плати заради кефа, който са си направили, а те ще поседят в ареста няколко дена и ще ги пуснат. Да не говорим, че може би само 1% от разрушителите са задържани, а другите просто са отишли да се повеселят и да потрошат и опожарят нещо заради тръпката и са се прибрали в къщи.
Е това не беше по темата ама реших да го напиша

Да идва да се гуши в мен. Но дъщера ти е аутист, а Давид определено не е такъв. И мен ме изненада, и майка ми като беше тук само викаше, че тукашните деца са и взели акъла - не вярваше на очите си

Има църква в Копенхаген руска. Ама сама с детето не мога да ходя, трябва мъжо да ме кара, щото аз не мога да карам, когато малкия дивак пищи зад мен. А определено срещам трудности да убедя мъжа си да ходи там защото нищо не разбира и всичко му е безсмислено - той е атеист по убеждения. Иначе сме ходили, там го кръстихме Давид - беше кошмар защото рева като че ли кастрират както каза една от гостенките. Православното кръщение било нещо ужасно и страховито. А то не е както знаеш, но Давид успешно го превърна в такова. Като ходим на църква иначе се сещаш какво следва - Давид в количката не иска да седи, тича непрекъснато и то към попа да го закача, иска да влиза в олтара и кво ли не. Всеки път ни правят забележка да го държим. Ама как да го държиш - то пищи и е живо чудо. Така че в общи линии и на църква с него не може да се ходи. Иначе в руската църква е пълно винаги с много хора и много деца. Моето само създава проблеми - невероятно но факт  Но съм съгласна за честите причастия и молитви и отдавна се каня. Да ти кажа единствено вече на молитви разчитам.

Ако мислиш така значи просто не си ме разбрала.

Не знам кой за какво те обвинява или си въобразяваш, но от всичките ти постове оставам с впечетление, че проблема е наистина в тебе. Срещни се със специалист и се консултирай. Не може едно хипер активно дете да не е такова с баща си и в детската и само с тебе се случва да е хиперактивно. Да не говорим, че е малко за такава диагноза.
В интерес на истината се чудя защо всички тия толкова внимателни майки сума ти страници се опитват да комуникират с тебе след всички обиди, които получиха от тебе преди време. Продължават да пишат дълги, обстоятелствени постове за да ти дадат информация. От всиките ти реакции в темата мога само да кажа, че си един ужасно самотен човек, който търси внимание, а получавайки го не знае какво да прави с него. Знам сега каква ще ти бъде реакцията. Не се хаби и не реагирай първосигнално, а вземи наистина да помислиш, защот толкова заети с истинските проблеми на децата си хора ти пишат- едва ли да се заяждат- объркала си форума, ако мислиш, че е място за драми, клюки и интриги. Търсиш инфо- получаваш наличното.
Продължаваш да говориш за насилие като средство за решаване на проблемите които имате с комуникацията с детето. Първосигнална и не толкова начетена - е впечатлението , което оставяш у мен. Като не намираш решение тук- защо наистина не прочетеш някоя книга. И вземи се консултирай със специалист- ние сме родители. Много от нас с истински проблеми.
Това, което пишеш за отвързаните младежи говори за подтискане на емоциите- "няма гняв- няма проблем"- не е така-всяко състояние трябва да се изживее, а родителите да се научат да го приемат, тълкуват и отреагират адекватно. Това се иска и от теб- да си адекватна към нуждите на детето, и то се иска не от мен или от форума, а защото детето ти "крещи "-"Помогни ми." Не знам защо отблъсквайки едно дете- ученето да спи само е такова само по себе си и аз изобщо не го смятам нито за необходима цел, нито за невероятен успех - та защо се счита, че отблъскването му е възпитателно, положително и повод за хвалба. Това, че ляга безропотно не означава че няма проблем - лапането на пръста и гушкането на одеалото е търсене на ласката, която ти му отказваш. Цялото му поведение е продиктувано от това, че ти искаш да го дресираш, подчиниш, обучиш, да е като другите, а ти да не си като другите майки. Той се справя чудесно- натискаш неправилните бутони и той реагира според стимула, който му подаваш, но теб не те задоволява реакцията и вместо да потърсиш верния бутон, го наказваш, отнемаш му любимите игри, готова си да го напердашиш с възпитателна цел. А всъщност говорим за дете на година и половина.

и аз това щях да кажа.

Ники, аз пък разбирам колко ти е сложно положението... Спомням си, че и аз изживявах нещо подобно, докато бях бременна с второто си дете, и в същото време гледах дъщеря си в къщи. Разликата им е година и 10 месеца. Разбирам, че хем искаш да овладееш ситуацията, хем и да се подготвиш за бъдещето.

Не мисля, че проблемът е в детето ти, мисля, че е в съпруга ти. Ти искаш детето да е безупречно. Недей иска прекалено много, то е твърде малко. Изисквай повече от съпруга си, той в крайна сметка не е момченце, та да не може да се справя с поръченията ти. Като не знае какво да направи с болно дете, обясни му най-подробно, ако трябва - напиши му го и изисквай от него, и то много повече, отколкото изискваш от детето си. Ама не можел да се справи... моля ти се, айде глупости, ако знаеш как са ми омръзнали тези мъжки хитрости... При вас крайно време е да се научи, че иначе как ще се справите и с близнаци...
...
Пропуснах да ти кажа още нещо важно, за т.н. ранен детски пубертет при 2 годишните деца, когато децата са, меко казано, доста непослушни, и то най-вече спрямо основния до този момент авторитет за тях - мама. Може Давид просто да е навлязъл в тази фаза малко по-отрано...

Извинявай, ама си написала много неверни неща и откровени глупости  продиктувани от една страна от очевидна неприязън към мен и от друга - или не си прочела това което съм написала, или не си го разбрала.
Съжалявам ама като цяло не съм съгласна с мението ти - имам съвсем други виждания по въпроса, които не са формирани само от книги и съвети, а от личен опит, наблюдения на други майки и  деца и най-вече на собственото, което позволи ми да познавам по-добре от теб и да му знам нуждите. Много е самонадеяно да се изказваш така уверено за дете, което никога не си виждала. Правиш си изводи от това, което може би ти си видяла, прочела и от твоите деца в комбинация с нежелание да разбереш какво съм написала поради очевидната ти негативна настройка към мен, която си е лично твой проблем.
В крайна сметка важното е и ти и аз да се справим с личните си проблеми, в частност - с децата си. Но не си прави труда да ми обясняваш, че трябва да си спя с детето. Аз си имам мъж и имаме нужда да се усамотим. Твоите нужди ако са други - нямам против и няма да те упреквам за тях. Не се хваля, че съм го научила да спи в кревата си, въпреки че дори и да го правя теб това много те дразни, предполагам защото самата ти не си успяла. Да се чуди човек защо се продават толкова много бебешки и детски креватчета - призводителите не са те срещнали за да им обясниш, колко е вредно това за цялото човечество. Ти нали не си купила на децата си  
Не помня да съм обиждала някой или поне със сигурност не съм обиждала хора, които преди това не са ме обидили мен. ЧУдно как не забелязваш, че тук мен ме нападат, аз не нападам никой, по-скоро се опитвам да се защитя.
Не ми се иска да вярвам, че всички покрай мен са перфектни майки и затова децата им са кротки, а аз съм най-некадърната от всички. Е тук отказвам да повярвам, още повече като чета постинги на толкова много ограничени мами, че се изумявам как изобщо успяват да си отгледат децата. Ама явно Господ ги пази.

То е ясно, че бедното детенце не е виновник за всички злини в света, въпреки че, много хора останаха с впечатлението, че точно това искам да кажа. Всички имаме вина за кашата, включително и поколения назад. Мъжът ми си има разбира се дебел пръст в цялата работа. Но го разбирам, защото от самото начало се нагърбих да се оправям аз почти 100% с детето. Но то е защото го виждах, че той не може и прави гаф след гаф и то много сериозни. Така си свикна човека на лесното. Оправях се до скоро ама вече почвам да издавам багажа и нещата се усложниха. Обяснявам му непрекъснато буквално като на малоумен. И вече ще взема да си помисля, че е такъв защото наистина не схваща - много се радва на детето и е много мек с него, глези го повече от мен. Но го усещам как както казваш ти наистина хитрува. Като че ли очаква аз да свърша трудната работа по отглеждането и възпитанието на детето, а той само да му се радва. Не знам, наистина се чудя защо му е толкова трудно. А от друга страна гледам че се старае. Верно, че според мен не е достатъчно, но оценявам усилията му. Понякога си мисля и даже съм му го казвала, че Господ е избрал този начин на развитие с близнаци, проблемна бременност, проблемно дете  за да го научи най-после по трудния начин, че има семейство, след като аз с приказки не успях. Моят мъж наистина си е все още момченце в много отношения - иска да си живее живота. Пък и майка му е някаква супер жена - неуморна и перфектна във всичко и той явно очаква същото от мен. Ама аз съм по-скромна - лека полека ще го осъзнае - няма къде да ходи. Освен това той е доста строго дресиран от родителите си и има малко старовремско разбиране за възпитанието на деца. И ме убеди в правотата си. Само дето на практика се оказва, че му е много трудно да бъде твърд с детето си и си го признава - накрая стана така, че мен ме убеди да съм твърда, а той си е мек. Хехе.

Тя има ли три деца, две от които близнаци? То с едно дете или пък със син на 25-30 години, който не живее при теб, и ти лесно ще станеш перфектна...

Пък като е толкова неуморна, викай нея на помощ, ако е наблизо. В крайна сметка си бременна с близнаци и имаш един палавник, който точно сега е най-трудноуправляем. Давай й го поне за уикендите...

Както казах одеве, много добре те разбирам...

Заставам зад всяка дума на Йосариан - нямах нерви, а и подход да го напиша
Ники помисли преди да съсипеш детето
за мен ти имаш порблем не сина ти - той просто откликва на твоите сигнали
ти искаш невъзможни неща - канто се почне от физическото му развитие като бебе - да го форсираш да пролази и проходи и се свърши с твърдото ти желание да му дпоставиш диагноза
ще ти кагжа, че най-добрата ми приятелка е психолог - е тя твърди че хиперактивността често е провокирана от родителя
или детето ти е болно или ти го провокираш
кое предпочиташ??? да е наистина болно? ми почни с транквиланти и няма да имаш проблеми - до една година ще имваш детето което искаш - кротко, послушно като кукла
както едно време са правили лоботомия когато някой неим е угоден - нещо като "Полет над кукувиче гнездо"
пак ти казвам - бих ти помогнала, но тази тема излиза извън контрол - писна ми да чета какво болно дете имаш 0 дай боже да не ти се наложи да разбереш какво значи проблемно дете
и ако поне нещичко беше приела - прочела, пробвала и казала че не работи...
а то - само голословене и нищо повече

ако искаш да ни убедиш че сина ти е болен - ако това те прави щаслива - ок
ма какво това ти решава проблема реално?
С ДИАГНОЗА ИЛИ БЕЗ - СИНА ТИ ИМА СПЕШНА НУЖДА ОТ ПОМОЩ В КОМУНИКАЦИЯТА С ТЕБ
ВЗЕМИ И ПОМИСЛИ КАК ДА СИ ПОДОБРИТЕ ВРЪЗКАТА, А НЕ КАКВА ДИАГНОЗА ДА МУ ИЗМИСЛИШ

ако не спреш да се тормозиш - ще навредиш вна бебетата
забрави за тая тема и за този позфорум - намери си по-добро занимание поне заради неродените си деца!

Аз бих се тревожела, ако детето ми отказваше да се гушка с мен, когато е време за сън, и предпочита пръста и одеалото си. Значи има нещо грешно във връзката.
Аз не съм перфектна майка, но ако има някакъв проблем, зная, че вината ще е в мен, в мъжа ми, в нас двамата!
Мария е права за отношенията с мъжа ти. И не е само това, че той се измъква. Твоето очакване от него. Връзката ви. Смазващата фигура на майка му, неговите очаквания към теб, модел за които са неговата майка - аз съм в същата ситуацията! По отношение на свекърва.
Но за избирателното четене - е добре, както те пита Деси, ти въведе ли му режим? А за усамотяването (съвместния сън) - ами, може би ще дойде време и за усамотяване в леглото, но може сега да е по-добре за детето (макар че явно то вече и не иска). И ние искаме да се усамотим, но децата са на първо място при нас. Намери ли книгата, която ти препоръчах? За църквата - ами добре де, като крещи, тогава ще намериш свещеник и ще му кажеш каква ти е тревогата! Тогава ще е съвсем нормално свещеникът, докато чете молитвата, напълно да разбира това, че детето ти крещи и се върти! Нали именно затова ще ти прочете молитва. Или пък ще ти даде съвет.

Ники, нали казваш, че най-много се вълнуваш дали детето ти е хиперактивно.  Отговорът е ясен и е НЕ.  Йосариан ти е обяснила защо: "Не може едно хиперактивно дете да не е такова с баща си и в детската и само с тебе се случва да е хиперактивно". 

Останалите съвети, които си получила са относно възпитателни методи и всички са от една и съща "школа"-- тази на positive parenting.  Ти явно не приемаш тази "школа" (което естествено си е твое пълно право), така че е напълно безсмислено дори да се опитваш да прилагаш тези съвети.  За да проработят е необходимо родителя да вярва в метода, иначе просто няма да успее да ги прилага в ситуации където се изисква бърза реакция. 

Тъй като ти си явно фен на по-спартанска "школа" и вярваш във възпитателната сила на боя, потърси съвет за това как да се справяш с детето си от хора, които като теб вярват в тези неща. 

Успех и лека и по-безпроблемна бременност ти желая.

Въпреки че ни обиди всички преди време, все пак ми се иска да намериш себе си. Мислех си, като Мария че мъжа ти също има вина за разпределението на работата. Болшинството случаи не може сама жена да се справи с 3 деца, без помощ от мъжа. Ако не желае да помага или не разбира как - да осигури гледачка. Знам, че е скъпо, ама тогава да се учи. Моят мъж го научих с невероятно търпение и обяснения от моя страна как да храни детето от 20-ден с биберон. Най-вероятно ще кажеш, че твоя не става. Ами като не схваща търсете други начини. И на мен ми е интересно колко деца и с каква последователност е отгледала майка му. Тази част вече отива към форум Дом и семейстово.
А иначе за боя и твърдото възпитание, никой няма да ти даде съвет да си биеш детето. Ако искаш пусни в Нашите деца тема за спартанското възпитание, така може би ще намериш отговорите как да биеш детето, за да се дресира...