Хиперактивно дете или просто криво

   Искаш - без много да се замислям.Работя с деца и ето първото нещо, което ми идва на ум,четейки поста ти - всичко друго - само не - болестно състояние.Малката ми дъщеря беше същата и до сега характер - наспорил господ,но си се справя в живота блестящо.Исках на логопед да я водя,че не говори на 2 г и нещо,а сега ни е трудно да я спрем. /Нищо,че отдавна порасна/. 

Пак не си разбрала - не става дума да ходиш на църква да се молиш или да стоиш на литургия! Какви са тези философски обяснения. Това е ясно, че не е възможно! Ставаше дума да му се  прочете молитва. Да се причастява. Ще влезете само за една молитва. И всеки път само преди самото Причастие. Колкото за едно причастие ще го изтърпят в църквата, като твърдиш, че мирен не стои, след това ще излезете навън в парка. ...
... Както и да е... аз няма да се включвам повече, и само ще чета, защото ме е срам пред всички вас, които се борите с толкова страшни неща, пък и няма никакъв смисъл, когато не четат какво пишеш.

Ники, сериозно се замисли дали не страдаш от параноя.  Ако си сигурна, че не страдаш от параноя, другото нещо, за което трябва да се замислиш е Munchausen syndrome by proxy. 

За първи път виждам майка, която толкова силно иска диагнозата на детето й да се потвърди, а не да се отхвърли! Как в 13 стр тема, веднъж не каза: "Как се надявам да сте прави и Давид да е "нормален"!"   

Е-е-е, леко де, въобще няма основания за Munchausen by proxy. Не е редно да и слагаш диагноза ей така. Аз познавам НикиФин и от друг форум, чела съм я доста, кръстосвали сме шпаги и тук и си позволявам да изкажа предположение. Виждам една бременна и изнервена майка на щуро дете, която търси обяснение за поведението му. Може би ще й е по-лесно да приеме поведението му, ако се дължи на медицински проблем, а не просто на 'ми такъв си е'... 

Първо да благодаря на juboznatelna, че се опита да ме защити

catnadeen , повярвай ми, че правя дори повече от възможното при тукашните условия, които много ограничават свободата на действие. В тази държава никой не прави ЕЕГ, стомах, кръв изследвания просто така по желание на майката. Знам, че ти е трудно да го разбереш, на мен също. За всичко се иска направление от лекар. А не мога да го получа, защото вече личната лекарка на Давид ме изхвърли от кабинета си, след като заключи, че му няма нищо, а алерголожката ме изкара параноичка и просто не пожела да поръча изследванията, които исках. Все пак се нави да поръча такива за стандартни алергии и сега чакам резултата от тях.

jabushka, писах ти на лични, но ти беше пълна кутията. Това, което си ми написала съм го разбрала. Но това, което не си - просто още не съм се научила да чета мисли..., извинявай  Всеки си има собствени виждания за варата и църквата, въпреки, че за много неща съм съгласна с теб, включително и с това, което току що написа. Успях да го причастя оня ден, въпреки истеричния рев. Но просто не издържах до края да изчакам попа да се освободи за да прочете молитва, което беше и целта на ходенето ми, защото точно тогава ме беше тръшнал грип и едва се държах на краката си.

За моето дете вече не се надявам, че няма здравословен проблем защото знам, че има. Вече сама си му поставям диагнозите от четене по нета. Пък и не виждам защо не - едно че много често доктори поставят грешни диагнози, друго, че и аз и те четем едни и същи книги. За хиперактивност като диагноза още не мога да кажа нищо и продължавам да се образовам по въпроса и да чакам връзка със специалист. Но за една част от проблемите вече почвам да си давам отговор. 99% съм сигурна, че детето ми страда от Атопичен дерматит. До скоро тази диагноза ми изглеждаше несериозна и едва ли не смешна като диагноза на фона на другите страхотии. Но от как я заподозрях, започнах да си отговарям на някои чуденки. Изобщо не ми е минавало през ума да лекувам червени бузи. И в момента дори този козметичен проблем не ми е проблем, и няма да се втурна да купувам специални мазила. Но това, че АД е свързан с хранителни и др алергии, с капризност в храненето, което ми е един от най-големите проблеми на този етап, с лесна възприемчивост на вируси, а може би и именно с повлияване върху поведение тогава вече почвам да вземам диагнозата насериозно. Много е важно да се изясни проблема и дали е генетичен, както се предполага че е Атопичния дерматит. В такъв случай е ясно, че човек трябва да се примири с някои неща и просто да се съобразява с тях до края на живота си. Аз определено съм направила някои грешки гледайки детето си по книги за нормални деца (под нормални да поясня за неразбралите имам предвид НЕпредразположени към алергии), захранила съм прекалено рано примерно. Но връщане назад няма. И въпреки, че заболяването е генетично все пак мисля, че могат да се направят доста неща за да не се проявява или поне не често и с остри симптоми. Като примерно може да се наложи диета за силно алергизиращи храни. Друга грешка, която не възнамерявам повече да правя е да слушам "умни" глави, които буквално не знаят кво значи ПРОБЛЕМ с храненето на детето им и ми дават съвети  С ГЛАД да го науча да яде - гаранция щяло да прояде. Дръжки. Гаранция ще стане ако не е болно. Но моето ми доказа, че е в състояние 2 седмици да не яде нищо, да умира от глад, да реве нон стоп, но да не приеме никаква храна различна от хляб и мляко. След като едва не го уморих от глад следвайки съвети на НЕпрепатили разбрах, че при моя син този начин 100% не работи - той е в състояние да се замоубие от глад по-скоро отколкото да прояде картофено пюре примерно и отговоът на този инат и каприз е много вероятно да идва именно от диагнозата Атопичен дерматит, която формира особен вкус у децата.

Сиси Боата , ако наистина АЗ съм  еталон за параноичка, то тогава диагнозата ми харесва - не виждам нищо негативно в нея, а още по-малко нужда от лечение.  По-скоро тези, на които не е поставена имат нужда от лечение 

ydomusch , извинявай, че никът ти нищо не ми говори. Сигурно си имаш причини и да не кажеш какъв си използвала, когато сме си "говорили" с теб. Исках само да ти кажа, че това което виждаш е и това, което всички виждат отстрани и най-вече хора, които не се интересуват от мен и детето ми (а това са почти всички, хехе), повърхностни хора и такива, които понеже не са се сблъсквали с даден проблем и не могат да го разберат и приемат като такъв - демек ОГРАНИЧЕНИ 

Ники, знаеш ли какво е Munchausen by proxy???
Ако знаеше- щеше да разбереш, че всъщност  ydomusch те е защититла.
Темата отдавна загуби смисъл и премина в преки нападки и обиди- на обяд я заключвам.

Явно си чела повърхностно, щото пак не си разбрала казаното от мен. Ти едва ли си се родила знаеща какво е Munchausen by proxy. Ако си разбрала какво е, най-вероятно е от нета от където повечето черпим информация. Както се досещаш, аз също го ползвам и е въпрос на секунди да проверя какво означава  в случай, че все още не знам. А сега се върни в поста ми и прочети пак какво съм написала за да ти се изясни и да не се излагаш с постинги като предния ти.
А темата ми е ясно, че отдавна се каниш да я заключиш и само си търсиш повод за това. Действай - какъв ти е проблема 

Ники, не мисля, че Йосарян или някой друг тук в тази тема се опитва да си намира причина да се заяжда с теб. Следя темата отначало и мисля, че съм чела внимателно. Всички майки имаха доброто желание да ти помогнат и направиха всичко възможно за това. Ние сме тук, за да си помагаме и да често сме влизали в спорове, в които се ражда истината. Но когато нещата излязат от добрия тон, не мисля, че има смисъл.

От прочетеното от последния ти постинг оставам с впечатление,че ти наистина не знаеш какво представлява Munchausen by proxy - и че въпреки, че си чела, пак не си разпрала какво е.
Също така изобщо не ти е ясно дали си търся повод и за какво, защото не ме интересуваш чак толкова, че да ти дам основание да си правиш изводи за мен.  Трето както казах- темата се изчерпи- на обяд- Ключ. Ако имаш проблеми пусни нова. Но се постарай ТИ да не четеш повърхностно. "Всичко опитах и нищо не стана" - в рамките на две седмици, означава ,че нищо не си опитала. Съветите, които ти се дадоха са за системна работа с детето в продължение на години и ако все пак се потвърди твоята диагноза за детето ти "Хиперактивност"(за която нямаш и потвърждение още от никакъв специалист) ще трябва да свикнеш да чакаш резултатите от работата с детето да се появят след месеци, години. Няма вълшебна пръчка, която да решава проблемите от "раз". Не и при децата, не и при такава диагноза- така, че свиквай да си системна и престани да се хващаш за думите на хората и да се дърляш за глупости- чака те много работа. Дори да не се потвърди диагнозата Хиперактивност- те чака много работа. Мобилизирай се- още две деца ще разчитат на тебе. Всичко това си правя труда да напиша  не за де те дразня, а ако мога да ти помогна- ти ако искаш възприемай - от десет страници не виждам да има промяна, така, че не се надявам много, но защо да не опитам.
Не се хаби да ме удостояваш с персонален отговор. Просто престани да се правиш на черна овца- не си. Ти си толкова обикновена, колкото всеки друг. Аз не виждам нищо лошо в това.  Просто няма полза да се стараеш да си различен. Излишна загуба на енергия и време. Човек такъв какъвто е по - оригинален от всяка преструвка. Сега е добре да пренебрегнеш егоистичния комплекс и да се съсредототчеш върху това да си отговорен родител- твърде стандартна роля в обществото, но поемеш ли я - няма връщане назад.