Хиперактивно дете или просто криво

Момичетата по-горе са го казали много точно. Моето дете е с хиперактивност, да, но НИКОГА няма да ме чуеш да кажа горното! Никой още не ви е поставил каквато и да е диагноза. Второ, и с диагноза като хиперактивност, нещата не се променят. Надявам се, искрено се надявам, да гледаш така на нещата, защото в момента си бременна, от хормоналните промени по време на бременност, жените стават по-емоционални, по-раздразнителни. Изобщо не искам да те нападам, но бих те посъветвала за да помогнеш първо на себе си, а и на детето си, да го погледнеш като нормално дете, да отделяш повече време да го прегръщаш, да го целуваш, да му показваш обичта си. Защото след няколко месеца появата на децата със сигурност няма да се отрази добре, ако отношенията са на този етап. То трябва да е сигурно в твоята обич. Просто детето ти се нуждае от ясни правила, граници в които да се помества. Моят син също не се държи добре в църква, но когато имам възможност винаги ще го водя. Ако продължаваш да го сравняваш с другите деца, само ще загубиш...всяко дете е различно. И ако нашите са по-бурни, по-емоционални, ако щеш и с по-труден характер, не ги прави по-малко наши деца, или по-малко обичани. Детето ти трябва да се чувства разбрано и обичано, най-вече с най-близките си хора от семейството, за да бъде така и в обществото. Прочети малко от този форум, тук има майки на деца с много сериозни проблеми, които въпреки всичко обичат децата си, и искат да им помогнат и най-вече вглеждат се в очите и душата на децата си и аз им се възхищавам от сърце. Всички се учим. Родител не се става за 1 ден. И най-вече се става с търпение и любов!

Ти просто отиваш твърде далеч!!!
Прекали отвсякъде.
Йоси, моля те, премести и темата!
От нас това момиче няма какво да научи.
Бий магаре, по - магаре.
Оправяй се сама.
Намери си друг форум за оплаквалня.

Ники, вземи се поинтересувай и от някой др а не само от себе си
Аидичка за да пише има МНОГО ПОВЕЧЕ ПИРЧИНИ ДА ЕТУК от твоите привидни проблеми!
вземи се поинтересувай от света около теб а не да пишеш наизуст!

Аз се върнах да попрочета малко назад. Ники, не всички са диви и черни овци, нали? Ако останалите са нормални, с цялото ми уважение, но и теб ли трябва ли да броим като ненормална?

Нормата е доста... широко нещо... Ти дойде в този форум на родители с деца с проблеми и много хора ти го казаха много пъти: Не употребявай по отношение на децата думата "ненормално" тук!!! Ако искаш си я мисли, но не я пиши. Това тук се брои за МНОГО ЛОШ тон. Все пак разбери и останалите...

В допълнение - едно флегматично дете се гледа по-лесно, айде тогава всички да се молим децата ни да са флегматични, за да не ни създават притеснения... Може в Дания флегматичните деца да са повече, знам ли... Ама твоето е или холерик, или сангвиник, определи сама... Но това е особеност на характера!

Според мен ти имаш проблем с това, че детето ти не го следят по-обстойно, понеже по документи и по наблюденията на лекарите е здраво... Няма ли платен прием при детски психолози в Дания - един такъв професионален преглед и разговор винаги може да ти бъде полезен, още повече че очаквате близнаци, можеш да поискаш съвет...

Мисля си, че темата се изчерпа. Няма как повече да помогнем, а да анализираме Ники, не е редно, тя все пак е бременна...
Мисля, че всеки за себе си има мнение по-въпроса и даде всичко на каквото е способен, за да помогне.

Съжалявам, че някои хора тук нищо не разбраха. Добре, че съм свикнала да не ме разбират.
А това, че ме обвинявате, че не си обичам детето и не съм загрижена за него при положение, че кавах безборй пъти точно обратното и при положение че цялото ми време минава в търсене на начини да реша проблемите ни с него... просто няма да го коментирам.  Мислете си че си обичате децата повече и че правите повече за тях и че вашите проблеми са най-големи, а чуждите са само привидни щом така ви е приятно. Явно не съм се оплакала достатъчно качествено, хехе.
Наглостта ми не стига до там да нападам др хора, че не си гледат децата както трябва и че не ги обичат, но явно не всички са така.
Catnadeen  аз си говоря за собственото ми дете и мисля, че го познавам по-добре от всеки друг. Така че най-малко аз говоря на изуст.
martin4e мисля, че имам право да си кажа мнението преди да се консултирам с теб дали е правилно и дали ти самата би го направила по същия начин.
ЩЕ ВОДИШ сина си на църква? Кога, в близките години, когато почне да си кротува там или когато построят църква до къщата ви? Не се изправяй на нокти сега, само пробвам дали ме бива да съм нападателна по примера на някои други   И аз ЩЕ направя много неща за моето дете някога си в бъдещето - станах ли по-добра майка от това.    Аз пък мисля, че ако ходенето на Църква е такъв проблем за всички, не е най-важното на света - Господ знае колко ни е вярата и колко сме добри или лоши. И в къщи човек може да си вярва и да се моли със същия успех, не е зор да си църковна мишка и всички да викат: Браво, ето тази много праведна, редовно ходи в църква. А и като знам някои отявлени вярващи колко досадни могат да бъдат с непрекъснатите си наставления, даване на личен пример, упреци, че някои си не ходи на църква толкова често колкто тях... По-добре да си спестя негативните емоции от контакти с такива "праведници". Лично мнение.
Как така с диагноза хиперактивност нещата не се променят? Не започна ли да полагаш специални грижи за детето си, в зависимост от проблема си - чувала съм, че хората си водят децата на терапии при психолози, логопеди, ресурсни учители.... и казват, че имало ефект.  
За режима и рамките съм съгласна и това всъщност е най-трудното и най-важното, което трябва да се направи. Но за спането с децата, въпреки че съм чела публикации, където се препоръчва, за мен не е правилно. Дори вчера гледах поредният епизод на SOS детегледачка. Първото, което въведе като правило в проблемното семейство беше децата да си заминат по леглата - до този момент са спали все при родителите си. Така и не разбрах как за една седмица дресира и децата и родителите ама твърдят, че е успяла  . Но ако на др родители им е приятно да спят с децата си никога няма да ги критикувам. За бащата от предаването това беше  най-големия проблем, каза, че от години той и съпругата му не са мъж и жена, а родители. Но в техния случай майката беша виновна - определено им разрешаваше прекалено много неща. Освен това ставаше дума за нормални деца, а не хиперактивни, не бяха истерични, просто си правеха каквото си искат и наистина имаха нужда да им се наложи ред.
И за мен диагнозата е много важна за да знам как да процедирам, а не дали да си обичам детето повече или по-малко  . Зад всеки проблем стои причина и най-важното е да се открие (по възможност, защото не винаги е възможно разбира се) и да изкорени (пак по възможност). Защото примерно не може да се държиш с едно 3 годишно дете като с едно 3 месечно бебе. На едното можеш да обясниш, а на другото - не. СЪответно  едно 3 годишно дете, което ментално е развито колкото 3 месечно, въпреки че е на 3 години не можеш да го третираш като 3 годишно и да очакваш резултат. Затова за мен е важно да разбера на каква възраст отговаря равитието на детето ми за да знам как да процедирам. Затова ми и трябва помощ от специалист. Тук от майките не очаквам реална помощ - може да се дават насоки, да се споделя информация и т.н. ориентировъчни неща, но съществената работа трябва да се свърши от мен и си работя по въпроса.  
Все пак имам полза от тукашните дискусии. Мисля, че и вие имате полза от тях въпреки всичко.
Мария , изобщо нямам претенции как ще ме наричат хората - нормална или ненормална. Такива сме каквито сме, и квалификациите не ни променят ни най-малко. Ако някой ме смята за ненормална това си негово право. Аз лично съм на мнение, че никой не е съвсем нормален. Поне не познавам такув човек

Защо се хващате за думата нормално?! Ами да, така казват на здравите деца, на останалите казват болни, увредени или ненормални, това е самата истина. Никой ли не прозря болката зад това определение на една майка?! Темата се изчерпа, но не разбирам защо наскачахте срещу Ники, както и в онази тема за интеграцията. Ами да, децата ни не са Нормални, това не ни пречи да ги обичаме и да се грижим за тях. А относно съветите - те и при моето дете не действат, особено в онази възраст около двете години, беше истински кошмарно, направо не искам да си спомням.
Ники, понеже тия дни разговарях с една майка , чието дете е с ДЦП и с ужасно поведение, оказа се, че след изследванията (направиха ги тук, защото иначе са в Гърция, а там са им поставили невероятни диагнози) детето всъщност е с много висока кръвна захар - следователно диабет , и с някакво стомашно заболяване - болест на едикой си, и от там идва целия този силен негативизъм, агресията и всичко останало, което не се подчинява на никакви правила на възпитание нито на нормални, нито на болни деца. как стоят нещата при Давид в това отношение?

Ники,а не ти ли стана поне малко неудобно да напишеш последния си пост?За какво пуска темата?Защо моли за съвет майките с хиперактивни деца?И наистина ли не виждаш полза от дългите им постинги,от идеите,насоките?Конкретно кое приложи на практика?Думите ти ми звучат доста обидно-вие тук си пишете,не ми пречите,пък аз ще си реша проблема при специалист.

Защото не вижда по-далеч от носа си!
Защото квалифицира детето си, без да има такава нужда според мен.
Защото го обърна на оплаквалня, без желание да предприеме нещо.
Поне това прозира от написаното.
Защото самата тя казва, че пак не сме я разбрали.
Като иска да я разберем, да пише поне грамотно.
На мен ми става неприятно, когато се опитвам да подам на някого ръка, а ми отвръщат -Аз си знам едно и едно си бая.
В темата за интеграцията не съм участвала, в случая се чувствам засегната, като майка на "ненормално дете", което с вече 3 годишни усилия успявам да поддържам без лекарства и да направя от него "нормално" такова. Това, че не пиша често тук, не значи, че не страдам с вас и не съпреживявам проблемите ви, като мои. И че не ми иде от време на време да крещя и да вия от душевна болка.

Знаеш ли, в този форум, за разлика от много други, целта на майките и бащите, пишещи тук е да си помагаме, а не да се нападаме. В момента не обсъждаме ходенето на църква, и демонстрацията на вярата ни в бог, ти спомена, че детето не стои мирно в църква. И затова споделих, че и моето дете не стои мирно, но не ми пречи да го водя. И не искам да разбираш, че го водя всеки ден, или всяка седмица или месец. Това всеки си го решава за себе си, кога ще иде...
Какво се промени - водя детето на логопед и специален педагог, които определено много ми помогнаха, в смисъл, че ми обясняваха с какви точно игри да занимавам детето, и как да го разбирам по-добре. И определено има ефект. 
Пожелавам ти да намериш специалистите, които да ти дадат отговор на въпросите. Ние не сме лекари, просто споделяме личния си опит с нашите деца, който понякога помага повече...

martin4e , именно за това говоря, че са се променили много неща, и ти и детето ти сте получили помощ. И сте я получили именно защото са го диагностицирали. Това се опитвам и аз да кажа с диагнозата е важна. След като направих каквото е по силите ми, няма да описвам и не мисля, че е нужно стигнах до извода, че имам нужда от помощ. Мисля, че така е по-добре отлколкото да съм самонадеяна и самоуверена и да измъвам детето си и семейството си години наред бидейки сигурна, че сама ще оправя очевидния проблем.
Както вече казах лично аз имам голяма полза от тези дискусии и научих доста полезни занапред в живота. Това, че няма конкретен ефект от прилагането на чужд опит не значи, че всичкото това писане за мен е безсмислено.
Наистина гадното на тази държава е, че човек буквално е с вързани ръце за много неща. Дори и да знаеш какво искаш и да си готов да си платиш няма кой да ти свърши работа.
За църквата наистина не ми е работа да държа сметка кой колко ходи. Знам си за моя конкретен случай кое е добре и кое е възможно, и ти си знаеш за себе си. Одеве просто те предизвиках и дано забеляза, че беше на шега.

ljuboznatelna не съм правила каквито и да е изследвания на Давид по простата причина, че учените хора отговорни за това, не са преценили че има нужда. И май ти казвах каква беше реакцията им като им казах, че искам конкретни изследвания - изкараха ме параноичка. Били безсмислени и много скъпи изследвания, а като искаш да си платиш и не ти вземат парите - каза, че не знае къде мога да си направя желаните изследвания като си платя и без да ми задават уточняващи въпроси, а просто да ми свършат работа. В такива случаи си признавам, че съжалявам, че не съм в БГ. Грижата в болницата за болните е задоволителна ако Господ те запази докато стигнеш до там след дълго дълго чакане. Ама като става въпрос за гореспоменатото просто са гола вода

Вечерница продължавам да твърдя, че или не си ме разбрала или гледаш на мен предубедено. Аз по-ясно не мога да се изразявам, а и не мисля, че е нужно при положение, че все пак се намира хора, които схващат смисъла в думите ми. 

Bili казах много пъти, че пробвам абсолютно всички идеи, които намирам тук, трябва ли наистина да изреждам при това положение. Как по ясно да се изразя . Мога да пробвам на друг език ако мислиш, че ще помогне ?

Че да не е единствената , която се оплаква тук?!?! Е, някой го правят сълзливо и будят повече съчувствие. Ако съдя от това, което ми е писала на лични, не е вярно , че нищо не прави. Просто това е нейния начин да споделя и  лично аз не видях нищо толкова страшно и обидно. Кой както могъл - помогнал. Тя какво ще вземе от това си е неин проблем. Ако съдя по останалите й постинги (направих си труда след темата за интеграцията да изчета по-голямата част), няма да спре първа да пише
 Ники, извинявам се че говоря в трето лице, но наистина не виждам смисъл от темата вече.

Много добре съм те разбрала и не гледам на теб предубедено.
Ако беше така, нямаше изобщо да пиша в темата. Схващаш, нали?
Нямаше да ти се обяснявам толкова пространно.
Защото имам приятелка в Дания и знам какво е там. Защото аз също сама си гледам децата - без ничия помощ! И се преборих с всякакви инстанции тук. Но те поне при нас не са пречка в колелото, а по-скоро ти помагат. За да имам едно прилично спокойно и уравновесено дете с диагноза. За спокойствието и равновесието му се погрижих първо аз, никой друг.
Т.е. съдбата на давещите се е в ръцете на самите давещи се.
Не обичам да се повтарям

Ники, ти не ме разбра - не говоря въобще за теб
ставаше дучма че дори не си се поинтере8сувала Аидичка с какви проблеми се бори с детето си

докато пишеше тук - аз щух да направя поне 10 изследвания на детето си, вместо само да си губя времето
като почнеш от ЕЕГ, стомах, кръвни картини и тн.

За църквата - не става въпрос само да си вярващ или не. Става дума за ходене на литургия и за причастие на детенцето, пък и на родителите, след тяхна изповед.
Мога много да пиша по тази тема, но няма да има смисъл.
Всеки случай, Ники ти желая успех.
И още един път ще ти кажа - спокойствието на родителя е едно от най-силното лекарство и един от най-сигурните методи за справяне с трудните деца. Така че , ти го пожелавам от все сърце.
Ако искаш мога да ти напиша и цитат от една книга за начини за успокоение на най-малките дечица. Само кажи искаш ли и ще ги прочетеш ли?