Прибирането в родния град е болезнено изживяване

Абсолютно.

Тези хора явно са живели заедно всичките, докато баща й я е тормозел?

Нормално е да се чувстваш по описания начин в описаните условия. Съчувствам ти. Семейството ти са дърти слабохарактерни мърльовци, които се опитват да ти вменят вина, че не искаш да седиш като тях - като скот, в гнусната им мизерия. От теб зависи дали ще им позволиш. Баба ти, дядо ти и леля ти са домакините в апартамента, ти си само гост там. Те определят и имат отговорността за хигиената и какво да помещават в него. Щом на тях така им е добре, не им се месиш и не им даваш акъли. Да си живеят, както искат. Но да не очакват че ще им ходиш на гости в мръсния катакомбелник. Нормалните хора, като очакват гости (и не само де), изчистват, подреждат, придават някакъв уют и приветливост на жилището си. Да им е приятно на гостите и на самите тях. Да искат пак да ги посетят. Тези са направили възстановка на сметището в Цалапица у тях и се сърдят, че някой не иска да ги посещава там. Баба ти и дядо ти като собственици на имота, ако са адекватни хора, няма да се оправдават, че не могат да излязат на глава с леля ти, а:
1. Взимат си ключовете и чиповете за всички имоти или сменят ключалките и гонят лудата мърла.
2. Викат теб и баща ти да им помогнете да изчистят мизерията.
3. Отиват на нотариус да си направят завещание, като оставят всичко на баща ти. Опитват да си изкарат ограничителна заповед.
Нищо от това няма да направят, затова да си държат претенциите за себе си. Питай баба ти не я ли е срам да те кани на гости в този вид на дома й? А леля ти е бита карта. Такива хора само повличат със себе си останалите около тях. Тя вече е повлякла родителите си. Те не искат да се измъкнат и да живеят като нормални хора, а не като скотове, тогава да приемат, че другите ще ги възприемат така и няма дя им е приятно и ще ги отбягват. Щом държат да се виждате, ще е по твоите условия. Или навън (баба ти да положи усилие, като не иска да изгони лудата), или ако можеш да издържиш 1-2 часа там и после да спиш някъде другаде - при приятелка, хотел, airbnb, където имаш възможност. Ако не, да си се гледат само с лудата ,,благодарна" дъщеря!

Не им позволявай да ти подменят реалнотта, да те манипулират, изнудват и обвиняват - гнусно е, опасно е и не е нормално да живееят така и да очакват и ти да го правиш, когато си там!

И точно тези баба и дядо, които "са отгледали две нечитави деца", са отгледали и внучката си, авторката, и то при екстремни условия.

Значи авторката понеже е гледана не от майка си, трябва да има дълг към цялата рода, която е пребивавала там в това жилище?
В първия пост пише, че е БИЛА близка с леля си като дете и, че спомените и са за немотия и скандали. Тоест лелята май не е толкова близка. За травмите разбрахме, че явно не е права - с травми, без там трябва да седи, в мизерията. А за немотията? Четирима човека не са могли финансово да отгледат едно дете? Хайде стига бе!
Не е била лесна и "семейна" ситуацията и докато е живяла там. Ама сега благодарност и се изисква.

Решението е едно-единствено и вече се упомена на няколко пъти - хотел. Ама някой искал, някой не искал, на някой не му било приятно и т.н. - дреме ти на шайбата. За останалото ще се погрижат времето и разстоянието. Млада си, ще се справиш. Успех!

Мисля, че лелята не е била такава като млада. Бабата и дядото просто са твърде стари и немощни за да предприемат някаква промяна. Вероятно в миналото апартаментът е изглеждал по различен начин. Сега всички там са се оставили на самотек. 

Лелята не може да бъде излекувана, съжалявам. Лекуват 20, 30, 50 годишни и пак няма ефект. Не зная има ли смисъл авторката да си хвърля парите за да опитва да променя същество, което след още 15, 20 или 25г ще е на възрастта на бабата и дядото и даже няма да може да иде до кофата за боклук.

Пишете да я гонели бабата и дядото. Ако са искали, да са я изгонили 100 пъти. Жената явно няма други роднини и си живее там. Не е лесно, чисто юридически, да се изгони от дома му 60+ годишен човек, който е живял там от десетилетия, а може би и там е роден и никога не се е изнасял. Едва ли е с високи доходи лелята, а по закон братя, сестри, родители и деца дължим помощ и грижа. И по българския закон.

Лелята никой няма да я вкара в болница или клиника принудително. Там приемат само и единствено хора, за които се преценя, че са опасност за живота и здравето ма околните и себе си. Че събирала боклуци, гризела си ноктите или обикаляла в кръг с парцала няма да трогне никого.

Разбирам я авторката и зная за какво говори. Не се чувства удобно, да не ходи често!

У моите роднини беше обратното - клинична чистота и подредба. Ами неудобно ми ставаше, още повече с децата. Ходех рядко.

Една от най-имотните ми приятелки от детсвото, дето в тях имаше всичко от корекома и първи имаха видео, дънки, касетофон и т.н. наскоро /30 години по-късно, завръщайки се от чужбината в която живее/ ми обясняваше как е живяла в нищета и мизерия като сме били деца
Та истината в тази тема за сега е кой каквато си я нафантазира....

Вярвам във всичко, което казвате.
Но и ставам още по-убедена в това, което ви написах - заемете се първо с вашата терапия, оставете лелята. Вие сте на първо място. Травмите от детството трябва да се преодолеят. Дорис ви даде добър съвет, за психотерапевт мъж. Защото мъжките фигури в семейството ви са липсвали - за дядо си не споменахте нищо, докато не ви попитаха. Казахте, че е леко дементен. Някой ви попита какви са били отношенията с дядото, преди да стане дементен. Нямаше отговор. Вероятно е бил кибритлия като баща ви или обратното - мека Мария. Което и от двете да е, не сте имала стабилна, вдъхваща спокойствие и доверие мъжка фигура - баща, дядо, чичо...

Сега забелязах, че с вас сме си писали и в друга ваша тема. Завършили сте журналистика. Работите с проблемни деца. Понеже сте образован и възпитан човек, мисля, че ви трябва много малко, за да дойдат нещата на мястото си.
На ваше място бих видяла с терапевта дали са възможни някакви конструктивни отношения на този етап с баща ви, майка ви, доведения ви брат и евентуално с други братя и сестри, ако имате такива. Хората се променят, има родители, които осмислят грешките си. Имат нужда да се реваншират. Това няма да заличи пропуските от миналото, но ще намалее/премахне пресинга в настоящето.
Лелята я оставете. Ако вие имахте истинско семейство, нямаше да се занимавате с леля си. Вероятно напрежение между вас е имало, когато дядо ви и баба ви са ви отглеждали, по някакъв начин се е засегнал "рахата" й. И ето днес вие чувствате баба си и дядо си като родители и дома им като свой, леля ви съответно също. Но вие идвате след леля си и баща си. Проблемите  на леля ви не са ваши, а нейни, на родителите й и евентуално на баща ви.
Успех!

Откъдде накъде ще се извежда лелята от жилището, в което живее, очевидно в мир и разбирателство с възрастните баща и майка, само защото сегашното й състояние не се харесва на някого, който даже не живее там (и няма да заживее никога отново)?
Авторката не го и предлага, тя обмисля някакво лечение, но извеждане? Абсурдно е.
А за лечение, наистина може би психиатър може да каже дали е възможно. И пак няма да се случи без съдействието на лелята, каквото няма да има, защото тя не вижда проблем в поведението си.

В Бг е срамно да си психично болен. Не знам кой би искал да живее с такъв роднина? Обаче и лечение изглежда невъзможно!
Бабата и дядото няма да изгонят щерка си, но в нормалните общества не би се търпяло това!

Тук само приемаме, че един психично болен човек може да тормози цяло семейство и всички да си трайкат.

В тази ситуация, на 400км, бих ходила веднъж или 2 пъти в годината за уикенд, на хотел. Защото разбирам, че с бабата всъщност може да се комуникира нормално, проблемът е апартаментът.

Роднини, които те обичат и искат най-доброто за теб, биха се радвали на успехите ти и на това, че се справяш сама в нов град.

Живея в чужбина и никой не ми търси сметка кога и за колко време ще се прибирам. Уведомявам, винаги всички се радват. Прибирам се за празници обикновено, но даже са ми казвали да не се притеснявам, ако си направя други планове. И така се прибирам с кеф.
Ако някой ми мели непрекъснато, хайде кога, ама по-често, ама за по-дълго - ужас! Това е психически тозмоз.


Ами не - брака си го избираш, семейството не.

Лечение е възможно само ако самият болен осъзнае, че има проблем и не издържа да живее със своето ОКР. В случая явно лелята се чувства съвсем комфортно в кочината, която си е създала.

Да, лошото е, че бабата и дядото няма да й повлияят.

Не бих ходила там изобщо при така описаната ситуация. Не бих чувствала никакво задължение, също не бих имала никакви угризения. Абсолютно избягвам ситуации и хора, които ми носят стрес, негативни емоции и тревоги.
Моят живот е хубав и подреден, без драми и проблеми. Никога не бих си ги вкарала отвън и насила.
Баба ти като иска да те вижда, да пътува тя. Като не иска да пътува,  чувай се по телефона и само с нея. Ако и това не иска, аз лично бих прекъснала контакт, защото отчитам такова поведение като манипулация.

Прочетох първия ти пост. Няма да чета 7 страници, така че е възможно да са те питали вече и да повтарям въпроса, но възможно ли е да ходиш и да виждаш баба си през деня, а привечер да си пътуваш обратно за София?
Възможно ли ти е да си наемаш апартамент за 1 нощ, за да видиш баба си, а вечерта да се махаш от боклучарския апартамент?
Иначе за какво ти е да ходиш там, ако нищо не те привлича?
Поради тази причина, аз не пътувам до много градове в България.
Радвай се, че животът ти така се е завъртял и наредил и не ти се налага да търпиш нетърпимото.
Щом някакъв град не ти харесва, било то роден, културен, древен, морски, планински и т.н., просто не ходи там.
Заради баба ти прави някакви редки дневни трипчета. България не е чак толкова невъзможно голяма. С усилия можеш да стигнеш до всяка точка на страната, да пиеш едно кафе и да се върнеш обратно Е, ако градът ти е Силистра, кофти! Малко по-далече е от София.