Обожавам всякакви животни, гледала съм, осиновявала съм, намирала съм им дом.
Имам 2 кучета, човешко дете
и съм бременна с второ. Имам голям проблем с едното куче, обичам го ужасно много и го гледам от 1 шепичка бебче. Вече е възрастно, от доста време насам има психични проблеми, наистина. Лае като лудо и си гони опашката постоянно, като издава силни звуци, ръмжи, хапе. Водих го на различни ветеринари, уж от жлези, уж дерматит на опашката, над 1000лв за лечения, билкови успокоителни, какво ли не, без ефект. Постоянно ме стряска, страх ме е да не ми удари корема, докато се върти. Иначе е умно животно, но не се търпи. Има много енергия, нищо че е възрастно, не се спира да бяга навън, да играе с играчки и т.н. Не се и кротна обаче с възрастта. Накрая не издържах и го оставих на терасата (има си гнездо, играчки, сянка, вода, храна, всичко..). Пускам го вкъщи по няколко пъти и не слуша, започва с ръмжене, въртене и айде пак на терасата. Там му харесва, спи си, ръмжи и никой не пуска там. Бързо свикна.
Проблемът е, че не ме оставя на мира, лае, шуми, буди ме в 6 за разходка, после в 8, в 10 и така иска да излиза навън по 6-7 пъти. Нямам сили, почти в 8 месец съм. Лае като луд за извеждане и не спира. Постоянно иска да яде и да ходи по нужди.
Моя позната си прати кучето (10годишно) на село, защото роди и след 2 месеца то почина от мъки. Аз съм против тези неща, но..
Първото бебе го изгледах с куче, обаче това куче не се търпи. Ако го пратя на село ще ми се скъса сърцето, ще ми е мъчно, ще ме е жал.
Ще му е студено зимата и самотно..
Но какво да правя? Ще буди бебето! Ще го стряска. Как с новородено ще извеждам 7 пъти куче? Мъжа ми е все на работа. Какво бихте направили на мое място?
Виж целия пост
Имам 2 кучета, човешко дете
и съм бременна с второ. Имам голям проблем с едното куче, обичам го ужасно много и го гледам от 1 шепичка бебче. Вече е възрастно, от доста време насам има психични проблеми, наистина. Лае като лудо и си гони опашката постоянно, като издава силни звуци, ръмжи, хапе. Водих го на различни ветеринари, уж от жлези, уж дерматит на опашката, над 1000лв за лечения, билкови успокоителни, какво ли не, без ефект. Постоянно ме стряска, страх ме е да не ми удари корема, докато се върти. Иначе е умно животно, но не се търпи. Има много енергия, нищо че е възрастно, не се спира да бяга навън, да играе с играчки и т.н. Не се и кротна обаче с възрастта. Накрая не издържах и го оставих на терасата (има си гнездо, играчки, сянка, вода, храна, всичко..). Пускам го вкъщи по няколко пъти и не слуша, започва с ръмжене, въртене и айде пак на терасата. Там му харесва, спи си, ръмжи и никой не пуска там. Бързо свикна.Проблемът е, че не ме оставя на мира, лае, шуми, буди ме в 6 за разходка, после в 8, в 10 и така иска да излиза навън по 6-7 пъти. Нямам сили, почти в 8 месец съм. Лае като луд за извеждане и не спира. Постоянно иска да яде и да ходи по нужди.
Моя позната си прати кучето (10годишно) на село, защото роди и след 2 месеца то почина от мъки. Аз съм против тези неща, но..
Първото бебе го изгледах с куче, обаче това куче не се търпи. Ако го пратя на село ще ми се скъса сърцето, ще ми е мъчно, ще ме е жал.
Ще му е студено зимата и самотно..
Но какво да правя? Ще буди бебето! Ще го стряска. Как с новородено ще извеждам 7 пъти куче? Мъжа ми е все на работа. Какво бихте направили на мое място?
