Чакат ни любов и морски дни, а после пухкаво бебе в пелени. ~бебеправене 608~

Жаки така е, но съвсем скоро ще видиш как се променят приоритетите като вече имаш дете. Най-важно ще ти бъде да си на 100% отдадена на това дете и здрава и във форма за него. Аз предполагам че бихме направили инвитро ако се наложи, но не и на този етап със сигурност. Всеки човек си взима свои решения какво би или не би направил. Аз например над определена възраст не бих забременявала дори естествено. Belive чета смесени отзиви, някои не са доволни че прегледа е дистанционен

Да, именно това исках да кажа, че като вече имаш дете имаш грижи и отговорности, и трябва да си в състояние да се грижиш за него. А една стимулация и инвитро си крият рискове, пазиш се, лежиш при трансфер и т.н

Жените, на които единственият им шанс е инвитро изобщо не ги мислят тези неща и си действат. Даже повечето ми познати гледат да са с малка разлика децата и правят следващ трансфер/стимулация скоро след 1вата/2рата годинка на детето. Просто това е начинът за детенце, няма друга алтернатива.
При жени, които са забременели преди това естествено или най-много с инсеминация, инвитрото изглежда доста страшно, просто останалите сме притръпнали и това се приема за нещо нормално. ☺️
ПП в Турция дори може да присъстват мъжът и децата за трансфер, не е никакъв проблем, когато има самостоятелна стая. Така дори няма нужда да се чудиш на кой ще оставиш детето.

Аз изобщо не разбирам защо момичета забременявящи естествено мислят по теми за ин витрото.
То по никакъв начин не предпазва от загуби, и дори и ПИД не е гаранция зя нищо.
В последно време стана много модерно млади момичета без проблем да правят ин витро, само защото бебето не ставало веднага когато поискат. Тук уточнявам, че абсолютно никой от темата нямам предвид.
Правят едно ин витро и хоп, драмата за инстаграм е готова...
Има двойки с истински проблеми и години наред опити. Обикновено е така, че където си има проблеми за естествено забременявяне и с ин витро не е много лесно.

Преди първата бременност въобще не сме се замисляли дали да пристъпим към инвитро. Като разбрахме, че се налага разбира се преживяхме си разни емоции, но не е имало чудене дали да го правим.
В борбата за още едно дете също не сме се чудили дали да правим инвитро. Имахме достатъчно замразени ембриони и знаехме, че това е начина да имаме дете. Обаче потвърждавам, че процеса е много различен като имаш дете. Още в самото начало на опитите се наложи да отложим с два месеца трансфер заради операция на детето. И след двата трансфера пазене беше невъзможно. При единия детето беше 12+кг, при втория вече беше почти 16кг и с една година разлика колкото и да обяснявам, че не мога да го нося, когато детето си иска гушкане и носене не всеки път мога да му откажа. Мъкнала съм го с мен неведнъж по гинекологични прегледи, той се изнервя, защото чакането е голямо, аз се притеснявам, че вдига шум и че сигурно е трудно за другите хора пред кабинета да гледат малко дете. За трансфер и за всякакви други процедури ако не е делничен ден или ако е болен се налага майка ми да пътува и да идва да го гледа, защото вече толкова часове няма да издържи да чака на място в клиниката. Този месец дори не можах да отида на преглед заради объркания ми цикъл, какво остава да правим трансфер, защото прекарахме 9 дни в болница и ни чака още седмица антибиотично лечение вкъщи. Другия месец сменя градината, знам че адаптацията ще му е трудна и пак трябва да съм до него, не мога да си позволя трансфер. Октомври е рожденик (което не малко момичета от темата знаят, че за мен е труден период), имам командировка след това, т.е. пак няма да има трансфер.
Почнахме опитите когато беше на 1г, скоро ще стане на 3 и става все по-трудно да съвместяваме инвитрото и грижите за него. Не казвам, че е универсално правило, просто за нас двамата с мъжа ми е трудно. И както писах и по-назад в темата, това е една от причините поради които вероятно скоро ще се откажем от инвитрото на този етап. Да не говорим за всички пари, които отиват по процедури, вместо да ги спестяваме за нещо за детето, като собствено жилище например
Така че да, понякога инвитрото за второ дете е доста по-предизвикателно от това за първо. Разбира се, има и хора, при които се получава и от първия трансфер като подновят опити и нямат такъв негативен опит, но при нас се проточиха прекалено дълго нещата и затова вървим наобратно. Не естествени опити и ако не стане инвитро, а инвитро и ако не стане естествени опити.

2402, надявам се, че малкият вече е добре 🤗😘❤️ Нека следващият ти трансфер да е успешен и до здрав финал, без значение кога ще се състои, пък може да получиш и изненада, не се знае 🍀❤️😘

Момичетата преди мен са писали, което исках и аз да пиша:

1. И аз. Инвитро се прави като има показания или за диагностика.
Не е някаква драма, нормални процедури са, а ако се налага пак имате думата дали изобщо да има стимулация.

2. А това ще важи и за естествено постигната бременност.

И аз като се замисля за асистирана репродукция, някак несъзнателно се дърпам и все ми се иска да пробваме още малко естествено.
Нямаме деца.
Днес уж съм в овулация, но май и мен ме лепна стомашния вирус. Веднъж повърнах и съм отпаднала и с лека температура 37.4 ама жива умряла няма да се предавам 😅

Аз и назад в темата бях казала, в подкрепа на ситуацията при 2402, че ако имахме едно дете, ММ нямаше да е склонен на инвитро или ако не стане от първия опит, щеще да се откаже съвсем. Ние сме си от търпеливите (особено той) и с времето ставам все по-търпелива и примирена, явно това е бил урокът, който трябва да си науча.
Преди около 10 години в един разговор и аз веднъж си бях помислила “никога няма да направя инвитро”. Хаха, вече внимавам не само какво говоря, но и какво си мисля 😀
Всеки има право на избор, някои просто искат едно детенце, други искат 2, 3, някои успяват, други не напълно и така. Нормално е първата, втората година опити да не се мисли за инвитро, нормално е като имаш вече едно дете, което е станало естествено или имаш поне БХ, също да не мислиш и да го отхвърляш като опция.
Ако ние имахме поне някакво доказано “зачеване” за тези 3 години, най-вероятно щяхме да си дадем още време преди инвитро и инсеминации.
А за възрастта и инсеминациите беше писано надолу, че нямало смисъл на 34, имам позната, забременяла от 1ва инсеминация на 36 (след 4 години опити), тук от форума също има момичета 40-40+ успели с инсеминация. Въпрос на “какво ви има” и на малко късмет. Аз не съжалявам, че пробвах с 3, макар и неуспешни, дори и да знаехме, че имаме МФ тогава, пак щях да искам поне 1 да пробваме 🙂

Момичета, малко отклонение от мен: днес тъкмо ми свърши цикъла и от 2-3 часа изпитвам бодежи вляво, доста силни, които досега не съм имала, а и е много рано за овулация. На какво може да се дължат?

При три неуспеха след естествена Б е нормално да се замисля за вторичен стерилитет и какви са вариантите в такъв случай, ако друг тип диагностика или терапия, различни от досегашните, не доведат до успех

Понеже предполагам, че става въпрос за моя пост, за да не стават недоразумения - нищо подобно не съм написала. Написах, че поради определени съображения за себе си мисля, че по-скоро бих пристъпила към инвитро ако се наложи. Всеки разбира се решава за себе си, това са изключително лични решения и не бих си позволила да правя изказвания като, че едното или другото нямало смисъл.

Момичета без значение как важното е да има пухкав финал. Различни сме всички и е нормално да имаме различни мнения

AA ти си доста начетена по темата и едва ли бих ти била полезна.
Но мислила ли си в посока миоми или полипи. Както и някакви друти изменения в маточната лигавица. Често вторичния стерилитет има и имунологични причини.
Имате здраво дететенце, в този случай бих изключила генетични причини.
Според мен при теб е нещо имунологично след раждането. Мислила ли си в посока Кир типизиране. Аз правих такова и найстина усрехът ми дойде след Граноцитът. Но в България мисля, че използват Зарзио. Няма обаче никакви доказателства научни дали наистина помага.
Сега като расъждавам по твоя случай обаче, ако проблемът се окаже промяна в мъжкият фактор, и се налага секция на сперматозоида съвсем резонно е и ин витро със съответните селекции.
Там обаче съм много " боса", понеже съм с ендометриоза и все нея виним за стерилитета.
Много ти стискам палци да се случат при вас нещата отново и да е до финал!
Спомням си малко преди да тествам позитивно предния път точно теб четох тук, че си забременяля и се чудих дали и аз ще имам това щастие.

AA при теб е абсолютно разбираемо да се замислиш, аз имах предвид по-скоро за една БХ или СА, а не няколко поредни.
Файърбърд, хайде по-спокойно, че явно напрежението ти идва в повече от сега 😉 Написала съм и, че всеки си преценява ситуацията. Няма правилно и неправилно. И преди съм го писала и си държа на това мнение. И дадох пример за мотивация, че има успешни инсеминации и възрастта явно не е единствената определяща, защото ти си я изтъкнала в поста си. Като не ви се губи време и ако се стигне до там изобщо, си действате с инвитро или както го усетите и дано нещата ви се случат по план.