Заедно сме със съпруга ми (така го наричам но нямам брак) от над 15 години(вече съм над 40). Имам едно прекрасно момче. Моят съпруг е бивш писател, всеотдаен баща, обожава сина си, когато поиска е най прекрасния мъж на света, очарователн, много умен, забавен и ме слуша, когато говоря, страхотен любовник, интересува се от моите сериали, филми, и въобще активно работи с женската си страна:)
Но (винаги има но) е много твърдоглав и инатлив,неотстъпчив, безкрайно контролиращ и изискващ, винаги трябва да става неговото. Например той се грижи какво да яде сина ни всеки ден изготвя менюто(друг му готви не аз) и следи всичко да е точни пропорции, био, това което е казал, ако има отклонение, обвинява без да повишава тон с такива думи, че те кара да се смалиш от вина, даже са плакали от самообвиняване как са допуснали да сложат 1/3 морков , вместо 1/2.
Когато се срещнахме работехме заедно, и после заедно имахме бизнес. После той се разболя от инфекциозна болест(борелия) и трябваше да променим изцяло ежедневието си. Някак стана аз да поема бизнеса а той да се отдръпне и така вече 7-8 години. Бизнесът се разви , в пъти по голям е отпреди.Аз се грижа за всичко- за бизнеса, за парите, за работата.Той се грижи за детето, и за вкъщи , имаме помощ всеки ден. Аз му споделям за проблемите, тревогите, той ми дава съвети, и ме насочва. Имаме помощ за детето и можем да си позволяваме да пътуваме , да почиваме, да сме заедно. Иска ми се повече да пътуваме, но той все още се лекува и не е добре,така казва, и рядко ходим някъде. Например по време на Ковид, не си показваше носа от къщата над 1 година. Всичко ни се носи до вратата. Първото му летене със самолет беше миналата годината, преди пътувахме по 4-5 на година. На мен ми се пътува много, вече имаме и възможност, но се съобразявам с него. Започна ли темата, той започва да се защитаваа и да ме напада как бил ходил (1път) и че било много опасно за него и т.н. Според мен преувеличава и , и е хипохондрик, и домашар. Обаче вместо да ми каже, виж какво не ми се ходи, искам да си лежа с теб тук и да си гледаме филми - се започват някакви словестни атаки, нали ходим, какво искаш да се разболя да пипна още инфекции, това за мен е много, ти си егоист , не се интересуваш от мен, аз правя всичко за теб. И се разсъдва. Ходим по различни доктори през годините, и хомеопати, и всички му казват че тези паразити и инфекции не се лекуват, а само се контролират с диета и здравословен живот (станахме вегетарианци, не пием кафе, вино заради това- чувствам се много по добре) и да си живее живота . Но когато те му го кажат той е съгласен, като му кажа аз, се започва пак същата пледоария и се разсърдва. Като се разсърди то й е безкрайно инатлив, няма да ми говори ще е студен дни, може и месеци наред,може да е за глупост но винаги аз трябва да отстъпя , аз трябва да направя първата крачка към сдобряване, най често със секс.
Аз лесно избухвам, ядосвам се , но много бързо ми минава, когато нещо не е според моите очаквания, планове, се ядосвам, но след час вече съм го преодоляла и съм готова отново да сме си заедно. Обаче винаги се сблъсквам с това овчешко твърдоглавие. Казвам си при поредното скарване,че няма той да направи първата крачка, но той е толкова неостъпчив, че може така до 100 да караме, че винаги, вече 15 години аз я правя и се мразя за това. Всеки път си казвам, че е по важно да живеем заедно сега, да се смеем и обичаме, вместо да се цупим и така се самоубеждавам.
Много ми се искаше да е лесен човек, да се разбираме , да правим взаимни компромиси, това безкрайно отстъпване адски много ме дразни и унижава в собствените ми очи, сигурна съм че и в неговите изглежда така. Някои ще каже ,да ти шеф в работата и искаш и у дома да командваш, може би, аз не казвам,че не съм в грешка, за да е успешен бизнеса се налага да командвам. Но може в 100% от случаите вината да е моя, нали? Не може той винаги да е прав?
Незнам докъде ще доведе това между нас, след такива сърдения после сме много влюбени , постоянно сме заедно, правим планове , много сме щастливи. До следващото подобно.
Незнам защо пиша, може би да чуя чужди мнения, може би да потърся подкрепа или съмишленик, всичко ще ми е интересно.
Дори и не обмислям да го напускам, обичам го и не си представям живота без него. Но все ми се иска някакъв по лесен живот....
Това , което всъщност някак излиза, че за мен (незнам дали е така за всички жени) любовта към него е над всичко, и над сърдения и цупения , а за него най важното е да устоява докрай в някакъв безсмислен инат, дори над любовта към мен.
Виж целия пост
Но (винаги има но) е много твърдоглав и инатлив,неотстъпчив, безкрайно контролиращ и изискващ, винаги трябва да става неговото. Например той се грижи какво да яде сина ни всеки ден изготвя менюто(друг му готви не аз) и следи всичко да е точни пропорции, био, това което е казал, ако има отклонение, обвинява без да повишава тон с такива думи, че те кара да се смалиш от вина, даже са плакали от самообвиняване как са допуснали да сложат 1/3 морков , вместо 1/2.
Когато се срещнахме работехме заедно, и после заедно имахме бизнес. После той се разболя от инфекциозна болест(борелия) и трябваше да променим изцяло ежедневието си. Някак стана аз да поема бизнеса а той да се отдръпне и така вече 7-8 години. Бизнесът се разви , в пъти по голям е отпреди.Аз се грижа за всичко- за бизнеса, за парите, за работата.Той се грижи за детето, и за вкъщи , имаме помощ всеки ден. Аз му споделям за проблемите, тревогите, той ми дава съвети, и ме насочва. Имаме помощ за детето и можем да си позволяваме да пътуваме , да почиваме, да сме заедно. Иска ми се повече да пътуваме, но той все още се лекува и не е добре,така казва, и рядко ходим някъде. Например по време на Ковид, не си показваше носа от къщата над 1 година. Всичко ни се носи до вратата. Първото му летене със самолет беше миналата годината, преди пътувахме по 4-5 на година. На мен ми се пътува много, вече имаме и възможност, но се съобразявам с него. Започна ли темата, той започва да се защитаваа и да ме напада как бил ходил (1път) и че било много опасно за него и т.н. Според мен преувеличава и , и е хипохондрик, и домашар. Обаче вместо да ми каже, виж какво не ми се ходи, искам да си лежа с теб тук и да си гледаме филми - се започват някакви словестни атаки, нали ходим, какво искаш да се разболя да пипна още инфекции, това за мен е много, ти си егоист , не се интересуваш от мен, аз правя всичко за теб. И се разсъдва. Ходим по различни доктори през годините, и хомеопати, и всички му казват че тези паразити и инфекции не се лекуват, а само се контролират с диета и здравословен живот (станахме вегетарианци, не пием кафе, вино заради това- чувствам се много по добре) и да си живее живота . Но когато те му го кажат той е съгласен, като му кажа аз, се започва пак същата пледоария и се разсърдва. Като се разсърди то й е безкрайно инатлив, няма да ми говори ще е студен дни, може и месеци наред,може да е за глупост но винаги аз трябва да отстъпя , аз трябва да направя първата крачка към сдобряване, най често със секс.
Аз лесно избухвам, ядосвам се , но много бързо ми минава, когато нещо не е според моите очаквания, планове, се ядосвам, но след час вече съм го преодоляла и съм готова отново да сме си заедно. Обаче винаги се сблъсквам с това овчешко твърдоглавие. Казвам си при поредното скарване,че няма той да направи първата крачка, но той е толкова неостъпчив, че може така до 100 да караме, че винаги, вече 15 години аз я правя и се мразя за това. Всеки път си казвам, че е по важно да живеем заедно сега, да се смеем и обичаме, вместо да се цупим и така се самоубеждавам.
Много ми се искаше да е лесен човек, да се разбираме , да правим взаимни компромиси, това безкрайно отстъпване адски много ме дразни и унижава в собствените ми очи, сигурна съм че и в неговите изглежда така. Някои ще каже ,да ти шеф в работата и искаш и у дома да командваш, може би, аз не казвам,че не съм в грешка, за да е успешен бизнеса се налага да командвам. Но може в 100% от случаите вината да е моя, нали? Не може той винаги да е прав?
Незнам докъде ще доведе това между нас, след такива сърдения после сме много влюбени , постоянно сме заедно, правим планове , много сме щастливи. До следващото подобно.
Незнам защо пиша, може би да чуя чужди мнения, може би да потърся подкрепа или съмишленик, всичко ще ми е интересно.
Дори и не обмислям да го напускам, обичам го и не си представям живота без него. Но все ми се иска някакъв по лесен живот....
Това , което всъщност някак излиза, че за мен (незнам дали е така за всички жени) любовта към него е над всичко, и над сърдения и цупения , а за него най важното е да устоява докрай в някакъв безсмислен инат, дори над любовта към мен.
И правилно ли разбрах, че цялото семейство се подлагате на неговата диета- без месо, без кафе, без вино? 
