Да живееш с труден характер и безкрайно неотстъпчив мъж

И моя овньо е подобен, но той няма вашите възможности.
За мен имаш само един път и той е на пълно неподчинение и да си живееш живота. Какво ще направи  - ще си тръгне ли? Едва ли. Дори и да го направи със сина ти ще си живеете двамата, но свободно. Ти сега още не го виждаш, но скоро ще започне да контролира и детето и да му провива мозъка.

Прочетох само първи пост и авторката ми стана още по-малко симпатична. Поне признава, че е властна и избухлива. Ако мъжът е със сходен характер, не знам как ще се оправят. Поне според моите разбирания съжителството е между партньори, а не между командири в битка за надмощие.

Да! С тази разлика, че не ми е несимпатична.
Крадецът вика - дръжте крадеца.
.

Здравейте,
От историята Ви разбирам, че и двамата се обичате много. И също, че той може би едва ли знае как да направи първата крачка, когато е сърдит. Има такива хора. Трудно е, гадно е, но ако се обичате, ще намерите начин. За мен най-лесно би било да седнете и в прав текст да му кажете, какво Ви тормози и как се чувствате. При интелигентни хора, разговорите винаги имат смисъл. Пишете ми, ако искате на лични, да поговорим.

Не знам авторката дали ще ме прочете, но все едно описа моя брак. По-точно характера на мъжа ми.
За такива мъже се казва, че имат изключително силна мъжка енергия. Те трудно се извиняват, трудно приемат че са сгрешили, обичат да командорят, и сякаш "обичат да унижават". В момента в който се е наложило да остане той в къщи, той се е почувствал като губеща страна. При положение че авторката се справя повече от отлично в бизнеса му, той се чувства загубил позиции. Според мен това го "ожесточава".
Знам защото преживях подобно по време на пандемията - ММ трябваше да си остане в къщи и започна да ми се бърка във всичко....
Той е подобен характер.
 Ако се скараме, дори и вината да е в него, той няма да се извини. Може да ми обръща гръб, да се муси, да ме иронизира и аз често го обръщам на майтап, че ако признае грешката си, ще вземе да се спомине.... Вечер като стане обаче, той не може да заспи без да ме прегърне ( да, прегръдка, не секс). Няколко пъти сме се карали жестоко и съм се заканвала, дори и тук във форума, че се развеждам... Той ми се извини само два пъти, като даже нямаше защо, защото всъщност никога не ме е нападал в дадените случаи - например когато разбра, че той има здравословен проблем пречещ на репродуктивността му и "че го е открил едва сега"... Но никога преди това не ме е обвинявал мен... Както и да е.
Необходимо е много любов към такива мъже по мое мнение.  Трябва да си спомняме какво е правил за нас, защото твърде често техните действия са били като на шерпи за нас...
Например, всеки път си припомням някакви прекрасни моменти, в които отново съм се влюбвала в него - когато зайчето ни умираше, той му правеше сърдечен масаж (нещо което на мен нямаше да ме хрумне). Когато бебето е издавало странни звуци той като куршум се е изтрелвал, полусънен.... И когато сме се срещали като гаджета, толкова пъти е бил до мен, въпреки и неговите собствени трудности....  Не е кой знае какъв съвет, но се надявам да ти е от полза...

Имаш много сбъркана представа, ВикиП.
Това, което описваш е toxic masculinity, което е обратното на devine masculinity.
Най-лесно се познава така
Toxic masculinity wants to be served by the feminine. Devine masculinity want to serve the feminine.
В превод ще се позагуби смисъла.
Токсичната мъжественост иска да бъде обслужван от женското начало. Докато здравословната мъжественост иска да се грижи за женското начало.
Няма отгоре-отдолу. Има заедно на една плоскост.

Нищо няма да казвам, нищо няма да казвам...
Бившият все започваше скандалите от това как са нарязани морковите, картофите, марулята, шкембето.....

Вики, съвсем не е така. Може би ти е просто по- лесно да приемеш действителността, разсъждавайки по този начин. Пожелавам ти да намериш правилния път и да си щастлива.

Егати мъжката енергия да брои морковите. Вторият ми мъж е най широкоскроения човек който познавам. Вдигал ме е от дъното на два пъти при смърт в семейството. Не ми се извинява, защото просто няма за какво. Не ми брои пари, моркови или каквото и да било.
До преди да го срещна и аз дълго мислих, че контрола е любов. Боже, колко съм била тъпа.

Авторке, съжалявам да ти го кажа, но този мъж не те обича и не те уважава изобщо. Не сте от вчера заедно, отдавна ти е тествал границите и знае, че каквото и да направи, накрая ти ще дотичаш и ще го молиш да те обича. Терапия може да му помогне да се справи със страха от болестта, но цялостното му отношение към теб няма да се промени.

Ти му се радваш какъв грижовен баща е, но истината е, че той контролира всичко около сина ви, защото не смята, че ти си достатъчно добра да се справиш като майка. Прочетох ти и предишната тема и ми избор очите как ти се развикал, понеже детето паднало, а ти трябвало да го гледаш. И за работата най-вероятно е така, ти го описваш като "даване на съвети", но според мен той всичко контролира, ти само изпълняваш неговите идеи. Не гледа на теб като на бизнес партньор, а като на обикновен служител.

Щом го обичаш и не искаш да се разделяте, единствения вариант е да мълчиш и да приемеш второто място. Той нито ще се промени, нито някога ще те "признае". Само за детето се замисли - може да се превърне в копие на баща си. Но ако се случи някой бунтар и тръгне да протестира срещу установения ред, ви чакат големи семейни войни. Не са малко хората, които обвиняват единия си родител, че не се развел и е превърнал и техния живот в ад.

Веднъж една съквартирантка ми сподели мъдрост, която бабата на нейна приятелка казвала - Пази се от мъж, който знае къде са подправките.
Че и тука така - големия мъжкар, а станал като кисела домакиня, която нарежда и обижда за манджите и “реда” в дома. Мъжът като начало трябва да бъде ловец, защитник, грижещ се за жената, осигуряващ прехраната. Нещо от тези като се обърка и сериозно им се бъгват ценностите. Почват да хабят енергията си за пълни глупости, като много често и си го изкарват на жената до себе си.

По-скоро за обратното се замисли, Вики. Авторката си каза открито: женска енергия, пишеш, творящ мъж с претенции за всичко по дома и семейството.

Ма това, че някой ти вгорчава деня, па те прегръщал вечер, що за утеха е. Самозаблуда

По силно впечатление остана, че не и бил казал нищо, че не забременявала.
Поправям се: не я е нападал.

Вики, това не е мъжка енергия, това е комплексарщина. На човек не му се налага да се учи как да живее с хора с нормално поведение. Разбира се, изборът е твой. И щом така ти е по-лесно да живееш с него... Но нека не го нормализираме за другите хора. Иначе смятам, че анализът ти за съпругът на авторката е доста точен.

Мъжете откачат като останат без работа в къщи,ама този е откачил съвсем.Според мен ще навреди на детето,кото  го превърне или в себеподобен,или в отчаян бунтар.
Авторката да проведе сериозен разговор и да му намери някаква работа във фирмата .Има достатъчно дистанционна работа.