Отново отрицателен.

  • 1 191
  • 10
Здравейте. Преди две години забременях,                          ,,СЛУЧАЙНО” и тъй като беше нежелано тогава се наложи да направя аборт. Тогава приятеля ми много ме пазеше, защото и двамата не искахме да стават такива гафове каквито всъщност станаха…Сигурна съм както и той, че не беше свършвал в мен, но все пак се случи. А сега… Трети месец правим опити И НИЩО. Следя си овулацията, водим редовен полов живот и въпреки това всеки месец оставаме разочаровани. След като ми се случи веднъж и то още по-малко, че не беше планирано, си мислех, че забременяването е много лесно, но явно съм грешала.
Виж целия пост
# 1
Три месеца е нищо. Това въобще не е "проблемно забременяване".
Виж целия пост
# 2
Три месеца не е никакъв повод за притеснение.
Виж целия пост
# 3
Спри с това следене и тестове, защото се самосаботираш, трябва, задължително да стане, иначе край. Не знам как се наложи тази мода, щом някой иска дете да се подлага на календарни методи, какво ли не тестове, просто оставете нещата да се случат. Негативния тест всеки месец води до разочарование и "филм" в главата, а реално проблем няма, после тръгвате по безумни изследнания и всички резултати са в норма, за капак уведомявате всички, как на примерно на 20. следващия месец трябва да си направите ранен тест и баба ти, майка ти, леля ти, приятелки ти се обаждат и коментарите "е пак ли негативен". И после психиката е срината, диагнозата "неуточнен стерилитет". Не става както си го представяш, трябва да стане този месец, веднага. Лекари препоръчват поне 1 година опити, ти на третия месец се тръшкаш.
    Виж целия пост
    # 4
    Няма нищо лошо в това да се правят тестове за овулация и да се действа целенасочено за бебе. Все пак поне се знае в кои дни е най-вероятно и така опитите имат успех. Няма нищо лошо и в ранните тестове. Не знам някой да казва на цялата рода, че ще прави тест. Стерилитетът не е резултат от следене на цикъла и тестове, това е безумно да се каже
    Виж целия пост
    # 5
    Няма нищо лошо в това да се правят тестове за овулация и да се действа целенасочено за бебе. Все пак поне се знае в кои дни е най-вероятно и така опитите имат успех. Няма нищо лошо и в ранните тестове. Не знам някой да казва на цялата рода, че ще прави тест. Стерилитетът не е резултат от следене на цикъла и тестове, това е безумно да се каже

    Не ми вкарвайте те в "устата" смисъл, който вие, а не аз имам предвид. Още малко разяснение, за който го разбира и осъзнава,  че освен "овулацията" има купища фактори, за да се получи едно бебе. Понеже съм прочела доста по въпроса няма да влизам в родова психология, повтарящи се съдби и духовните причини за това, който иска може да  прочете.
    Хиляди двойки са диагноза "неуточен стерилитет", а резултатите са отлични и причината за това е психиката, пренапъване  сега и веднага и вървене срещу природата и всеки негативен тест "края на света". И моя приятелка мина през това, млада, здрава жена и тя още в първите месеци беше в изтерия, защо не става, то рев, то сълзи всеки месец, то целенасочени опит, изследвания.   Накрая мъжът и отказа всякакви изследвания, всичко и спряха с целенасочените опити и бебето дойде по естествен път, когато му беше времето. Други осиновиха дете, успокоява и после тя забременя естествено, масов случай. Ако човек прочете темата повече може да се изненада до какво води психиката и да, защото се концентрираш в бебе сега и веднага, а не се наслаждаваш на живота и сексъти на неща, които са напълно естествени. Умът, главата ти ти е постоянно в това кой ден е най-подходящия и край изпуснахме момента. И да масово хора не осъзнават, че този свещен акт не не нужно да се обясняваш на всеки, че правиш опита за бебе и естествено, когато го правиш и въпроса: Какво става? Защо не става? Вие май отдавна правите опити? Дали ти влияе това положително или те смачква? Всичко което ни се случва в тялото, първо се заражда в ума.
    Виж целия пост
    # 6
    Забременяването ако няма ясна причина за стерилитет, си е въпрос на случайност. Аз например бях точно като вашата приятелка, първия месец, като не стана, си поревах здраво. Втория пак следене, пак ранни тестове, но знаех, че няма стане. На третия пак следене, пращане на календара на мъжа, опити, като и двамата сме уморени, после ранни тестове - и бях бременна. Изобщо не се бях успокоила, напротив. Просто при някои двойки отнема повече време и се налага погрешният извод, че бременността е в резултат на някакво успокоение на духа - нищо подобно, просто съвпадение си е. Докато следенето на овулация и тн вече наистина и материално увеличава шансовете за забременяване. На някои жени не им понася на психиката и няма лошо, но за други си е полезно със сигурност.
    Виж целия пост
    # 7
    leoni88 За да ти дадем правилен съвет, първо сподели на колко години си и правила ли си някакви хормонални изследвания? Този аборт как е протекъл? Медикаментозен, вакум, абразио, имаше ли инфекция след това, налагал ли се е прием на АБ? Цикълът след това нормален ли е? На момичетата, които смятат, че три месеца опити е малко - ще отговоря, че не е! След 35 год може да е признак на проблем. Самия факт, че е имала аборт е достатъчен за да има някое усложнение след него( не казвам, че има, но е възможно!) И не на последно място, ако преди три години ми бяха казали, че трябва да дълбая в причината за липса на бременност на всяка цена, без да го отлагам, щях да съм по-щастлива днес и вероятно бременна! Затова, моля не подценявайте ситуацията, без да искам да вменя усещане за проблем при някой! Leoni88 Ако искаш ми пиши и ще те насоча! Успех 🍀
    Виж целия пост
    # 8
    След 35 години, се чака 6 месеца, не три. Безумие е след три месеца да се паникьосва жената. Абортът по желание няма никакво значение, той не пречи на забременяването, все тая как е правен. В много редки случаи може да има усложнения след него, но тя щеше да си каже, ако имаше такива. Стига сте я стряскали
    Виж целия пост
    # 9
    Zimk02 И три месеца от шест са половината време! Знаете ли колко време се чака за час за добър репродуктивен специалист - минимум 2 месеца.
    Относно аборта, никой не искам да шашкам! Това е последното нещо, което искам. Елате да обясните на репродуктивния ми лекар от къде са се появили срастванията в матката ми и деформацията на ляв маточен кант, която наложи пластика за да има проходимост. Пожелавам на момичето всичко да е наред и да няма повод за притеснение, но това не означава, че трябва да си забие главата в земята и да чака да мине една година, без да направи най-елементарното - преглед при добър специалист, хормонални изследвания и полово-предавани болести! Лек ден!
    Виж целия пост
    # 10
    3 месеца наистина са нищо. Почти всичките ми познати (здрави и прави) правиха опити по 6-7 месеца докато стане. Аз забременях след точно 3 месеца. Изобщо няма повод за стрес. Хубаво е да си пуснеш микробиология и цитонамазка предварително и да те погледнат веднъж на ехограф, както и да започнеш да пиеш фолиева киселина, за да започнеш един вид "на чисто". И наистина не се вторачвай. И аз се бях фиксирала първите 2 отрицателни теста. После си казах "Абе я остави, когато - тогава", зарязах сметките и календарите, даже си пийвах вечер по чашка плодово вино и то взе, че стана. На твоя място не бих чакала 1 година, за да ида на специалист, но 6-7 месеца поне бих, със сигурност не бих тръгнала по репродуктивни лекари на 3тия месец.
    Виж целия пост

    Започнете да пишете...

    Страница 1 от 1

    Общи условия