Майки, отглеждащи деца на партньора

Да. В началото с много притеснения, сега с много по-малко.
Все още си задавам много въпроси, но гледам на нещата от веселата страна.
Щом ще споделяме, сподели ти ...

Здравейте,

Благодаря за включването, mebbeth! 

Споделям:

Разведен съм от около 5 години. Имам дъщеричка на 8 (виж подписа ми), която много обичам. Прекарвам много време с нея. В момента имам дъщеричка от друга жена - любимата. Живеем заедно с дъщеря и от предишния и брак - на 15,5 години.

В предишния си брак също имах доведена дъщеря. И до днес с нея подържаме топли отношения - вече е почти на 21.

Чудя се откъде да започна. Ако искате да питате нещо - давайте!

Ще бъде добре, представящите се тук да споделим първо с "какво разполагаме".  За да е ясно кой от каква позиция споделя.

Благодаря ви!  

                           

Ти си с очевидно богат опит в отглеждането на деца доведени, свои и т.н.

Аз живея с мъж, който има дъщеря (5г) от предишен брак.

Съпруга ми има голяма дъщеря вече на 11г.  и в началото когато започнахме да излизаме нямах нищо против.Но когато се оженихме и забременях  ми беше малко трудно да приема  неговото вече 7годишно дете , все пак аз бях едва на 21.Бившата му съпруга живее в САЩ  и 2 месеца след сватбата ни си я прибра там ,иначе през 5 -те години раздяла той сам се е грижел за нея без на оная да и пука.Сега от гледната точка на майка на 2 деца пак не бих я приела , ако остане сама може би ще и помагам , но нищо повече.

Здравейте,

Свалям ти шапка, likka! Чест ти прави, това, което си направила. Жалко, че нещата са се развили така при теб. Че бившият не е осъзнал какво злато си! Желая ти от сърце успех занапред! 

Galadriell , да сте здрави и засмени всички! Евала на твоя съпруг, че се с грижил сам за малката, която вече е голяма, де.    Не му ли е мъчно за нея?       

Малко тъжни истории, но "направи добро и го хвърли зад гърба си".
"Нашето" детенце живее при майка си, но идва при нас много често, не само в почивни дни... когато има желание от всички страни. Притеснявам се обаче, когато се появят нашите деца, дали вече голямата няма да ревнува от тях, дали ще се обичат и въобще как ще вървят нещата. Знам, че всичко си зависи от нас и ще се постарая да се получи, ама знае ли човек.
Вие като цяло как гледате и как се справяте с детската ревност...

Аз и едната дъщеря на съпруга ми живеем в хармония. Другата му дъщеря си живее при майка си. При нас е голямата - на 19 години. Когато се премести при нас беше на 17. Предложението беше мое и не съжалявам. Сега имаме наша дъщеря на половин годинка. И сме едно щастливо семейство. Обичам всички тях и не бих си представила живота без тези хора.

Скъпи докторе,
явно нещо не спира да те тревожи и имаш необходимостта да се убеждаваш непрестанно в качествата си на родител.Тъй като съм наясно с историята ти и редица подробности, отново ще ти кажа, че ти си невероятен родител, любящ баща-мечта за своите и на съпругите ти принцеси.Аз лично не съм срещала по-предан, всеотдаен, перфектен татко от теб.Наистина недоумявам кое те кара да се чувстваш неуверен.Недей да се тормозиш за чужди грешки, още повече че си направил и продължаваш да правиш всичко по силите си да внесеш и поддържаш хармонията и топлината в домът си.Дай боже всекиму такъв баща и съпруг!!! Осъзнай качествата си най-после и не търси проблем там, където го няма.А другото- няма да намериш обяснение за него,явно това те мъчи,не можеш да си отговориш "защо".Приеми, че просто понякога така се получава, че има хора, които не могат да надскочат себе си и егоцентизма си.Но това не е породено от теб или действията ти в никакъв случай.
likka, дълбок поклон пред теб, голямото  ти сърце и душа! 
За жалост си изпитала на гърба си човешката неблагодарност.Хубавото е, че си силна и разумна жена, намерила си себе си и приоритетите си.От вайкане полза никаква и в такива случаи, колкото по-рано го приеме човек, толкова по-добре за него.
didika,    и за теб. Такива хора ме карат да гледам позитивно на света, изтриват разочарованието, натрупано от ежедневните сблъсъци с тясно скроените и бедни духовно индивиди, които неминуемо срещам тук-там.
Успех на всички вас!Обичайте се, обичайте децата си, те са богатство, дар божи, независимо от коя утроба са излезли, това е най-незначителният факт.     

И двамата с мъжа ми имаме по едно дете от първи бракове, моето живее при нас, а малкия не, но идва често. Децата се разбират добре и когато сме всички в къщи е една малка лудница 

Мъж ми има момиченце от първия   си брак,което не сме виждали от 3 години,не познава сина ни,който е неин брат.Обяснения не е давала никакви защо не желае да ни вижда,но не се срамувам да кажа че предпочитам да си останем в това положение.Не я мразя,не ми пречи-та тя е дете,но  предпочитам да гледам детето си с други също мои деца-а не чужди,нищо че е на мъжа ми.Нека сега някой да ме наругае ако смята че мирогледа ми е на жена от 19 век.
p.s.Народа го е казал много отдавна-чуждото си е чуждо.,мащехата майка не може да стане...       

Че въобще не се налага, но е добре да се познават децата, детето не е чуждо, е тва не ми хареса в изказването ти...

И моя мъж има дете от предишен брак,което идва всеки петък в нас и стои до неделя.Много се разбираме.Не съм чула лоша дума да каже за мен и аз все повече го заобичвам като свое дете.Сега чакаме наше дете,но се надявам това да не промени отношенията ни.Децата не са виновни,че родителите се развеждат.В началото ми беше много странно като го виждах,най-странно ми беше като чувах думата''татко'',но в последствие явно съм свикнала и вече всичко е наред.Децата са невинни същества и имата само нас,не трябва да се делят на негово и наше.Със всичко се свиква.

Приятелят ми има дете на 15 години, момче с което се разбираме добре. Понякога идва у нас, но нямам всички удобства да го посрещна нормално защото сме на квартира и легловата база е в притеснително положение. Иначе живее с баба си . С "нашето" дете се разбират добре. Отначало много бях недоволна от някои негови отрицателни неща в характера му, но сега нещата се изгладиха. Най-много се ядосвах, когато без да е пита се залепяше за компа ми или когато пускаше силно музика на уредбата. След "кратко, сбито слово от 2 часа" нещата се наместиха. Когато имам възможност му купувам дрехи или му давам пари за джобни или излизаме заедно. В общи линии така я караме