В какви финансови граници се вмества, според вас, българската средна класа?

Я,темата се обърна в надцакване на професии...
Изобщо,въпроса целенасочен ли е или ...

Много, много си права. Наши познати, които за мен са в графа "богати" имат имоти, възлизащи на около 1 000 000 евро. Не зная колко държат в банка. Ами да ви кажа дамата винаги се замисля когато пазарува дрехи. В никакъв случай не купува от "Илиенци", но и най-малко държи дрехата да е висша мода. За всяка покупка, за всяка екскурзия се стремят максимално да "изтискат" цената.
Така че мога да кажа, че богатите за това са и богати, защото умеят да си правят сметката. Разбира се не говоря за аристократи (каквито тук няма), за артистичните и спортните среди, където показността е важна.
Абе като цяло средната класа е много разтегливо понятие. Ако е едно за Швейцария, съвсем друго е в Турция. За мен средна класа е онова, ко0ето е между хората, живеещи на ръба на оцеляването и другите, които държат едрия бизнес.
Може би в самата средна класа трябва да се разграничат няколко подкласи.

Смятам, че са доста лекарите или адвокатите в БГ, които нямат високи доходи /било от некадърност, било от факта че работят за малка БГ фирма и заплащането няма как да е огромно/, както и че е пълно със собственици на магазинчета и кафенца, които също не изкарват кой знае колко. Също така, повечето от цитираните от мен, по горе мой познати и приятели, които работят за около 2000-3000лв. на месец са хора на по 30-32год / което за мен е млади хора!/ и определно имат място в тъй наречената средна класа.

"На ръба на оцеляването" разбирам, че едва смогват да си осигурят нещата от първа необходимост. За екстри като личен автомобил, почивка на море или персонален компютър не може да става въпрос. Само че колко хора не си позволяват тези екстри? Аз мисля, че са по джоба на всеки работещ човек (дори и да са осигурени с по-малко средства).

А кой е казал, че нямат място младите с доходи от по 2-3000 лева?
Имат, разбира се, това и в изследването си го пише.
Говорим за личен месечен доход в порядъка на 700-2000 лева, ако не ме лъже паметта, това бяха цифрите.

Не съм съвсем съгласна - още повече, че в някои случаи границите между тези групи се размиват. Примерно, баща ми от години се води официално пенсионер (взема "тавана" на пенсията), отделно е държавен служител (с над средната заплата). Също така, съдружник е в частна фирма и има акции в друга. Отделно, собственик е на имоти - наследени и закупени от него. Месечните му доходи са 5 (и 6 в добри моменти) цифрена сума. Такива неща като сметки, разходи, почивки, дрехи и т.н. не са му проблем. Е, от коя класа е?

По-скоро, склонна съм да приемам, че ние сме средна класа - имаме няколко собствени жилища (не изплащаме ипотеки и подобни); вила; 3 автомобила (е, само 1 от тях отговаря на моето разбиране за "подходяща семейна кола"; 2-рият е "слаба ракия", а 3-тият не го и броя за кола); висококвалифицирани сме; имаме постоянни доходи (е, поработваме и допълнително); ходим на почивки и екскурзии; купуваме си нови неща; не се ограничаваме... И все още нямаме 30 г.  
Като цяло, при условие, че хората имат някаква основа (примерно, не изплащат лизинг на кола или кредит за жилище, както и наеми), а заплатите им отиват само за собствените "4 букви", за семейство от 4 души - приемам за нормално доходът да е между 2 000 и 20 000, за да е "средна класа". Под 2 000 лв. го определям като "бедно", а над 20 000 - "богато".

Точноза това говорим, средната работна заплата от 350 лева еда ли може да ти позволи автомобил, почивка на море или ПС без яко спестяване....И далеч не си ги купуват тези неща хората с подобни заплати.

Цялото семейство ли имаш предвид, или на член от семейство по толкова?

Well off , може би?

Според специалистите, не само дохода е признак за средността на средната класа, а и добрия социален престиж, инициативността и гъвкавостта.

Ето и още нещо интересно за дефиницията на средната класа:

В конкретен, недвусмислено идентифицируем, емпирично-регистрируем план става дума за три основни средни слоеве:

§         Слоят на частните предприемачи на малкия и средния бизнес (използващи най-вече своя икономически ресурс - собственост, финансови средства и имущество); това са частните търговци, занаятчии и производители, вкл. имащите самостоятелен (самонаетите) и семеен бизнес, както и самостоятелните селски стопани и фермерите на малкия и средния агробизнес; в западните страни те се обозначават накратко с общото название “small and medium enterprises – SMEs”.

§         Слоят на административните служители (използващи своя организационен ресурс – специална подготовка, опит, умения, лоялност); това са служещите в държавната, местната (общинска) и бизнес администрация, вкл. ръководителите/мениджърите на низово, фирмено и  средно общинско ниво (под кмета и неговите заместници) и в национален/централен мащаб - под началниците на отдели и сектори в централните ведомства[2]; обозначават се накратко като “administrators and managers”.

§         Слоят на интелигенцията (използващи своя културен ресурс - образование, знания, квалификация, култивирани интелектуални способности); тук влизат всички професионалисти и експерти, специалистите с висше образование (не просто по диплома, а които реално работят като такива), вкл. работещите на свободна интелектуална практика (напр. като консултанти – юристи, лекари, архитекти, проектанти, а също художници, писатели и др.под.); в западните страни се обозначават накратко най-често като “professionals and experts”.


................................

Във връзка с честото абсолютизиране на признака “добри доходи” в посткомунистическите страни, въпросът, който често се задава е: “Каква средна класа ще са нашите обеднели учители, инженери, икономисти, лекари, културни дейци и пр., когато те имат толкова ниски доходи, че не могат да си позволят почти никаква икономическа свобода?” Действително, по подоходно равнище тези, а и други подобни категории, стоят често по-ниско от таксиметрови шофьори, нискоквалифицирани служители по охраната и някои общи работници в печеливши фирми и пр. Невъзможността обаче да се дефинират средните слоеве и средните класи главно с подоходното и имуществено състояние става по-лесно разбираема, ако имаме предвид случаите, в които например работник получава по-високи доходи (ако работи в печеливша фирма или в проспериращ индустриален гигант). Това не го “пренася” в средната класа – той си остава високоплатен работник, както и обратното - по-ниско платен от него университетски професор не “напуска” поради този факт позицията си, той е просто нископлатен университетски професор, към съответния среден слой на професионалистите. Цялостният стратификационен статус се запазва върху основата на техния най-вече, предимно социално-икономически и културен статус.

Тук е целият текст: http://www.omda.bg/INSTITUT/NIKI/Sredna_klasa.htm

  и как става този номер? Хем е пенсионер, хем е държавен служител? Аз не рабирам, разясни, плз!

Благодаря на Мери джо за допълнителния материал, ще си го прегледам и него на спокойствие.
АЗАФ-тази класация, разбира се, и аз я приемам ненапълно на 100%. Тя е условна, както и самото понятие средна класа-достатъчно разтегнато-пример-от 2000 до 20000 лева.

По закон ако си пенсионер можеш да заемаш дадено работно място ако за него няма други кандидати. Моят баща също е пенсионер и също работи на постоянен трудов договор с осигуровки и т.н. Една част от времето след пенсионирането си беше и държавен служител.

           Ами аз например казвам  .

           Хау.