Работа, CV-та, HR-и, съвети - 94

Мда, това в последния пост не е за пренебрегване - аз не разбрах от питането дали става дума за държавен служител или за някого просто на "държавна работа", което не е едно и също. Дори наемането не е по един и същ закон, съответно разликите не са малко. И конкретната месторабота вече каква институция е.
Иначе около мен масово си милят че дори учителите са държавни служители, ами че нали е "държавна работа"... а те примерно дори и в община не всички са такива а една голяма част са си по КТ.

Във връзка с изцяло дистанционните позиции - стават все по-малко и все повече фирми минават на хибридна форма. В Западна Европа също е тенденция за завръщането в офиса. Знам, защото се прави масивно проучване преди около 2 години (след края на ковида) накъде да поемем. Въведе се хибриден модел на работа, с прилични условия. За мен това е перфектното по много причини, за които не искам да задълбавам.

Принципно, зависи много как е написан договора и минаването на хибриден модел става с промяна на вътрешни политики. Имаше промени в закона за работа от разстояние, при нас желаещите да работят хоум се наложи да подпишат и допълнителни анекси. Чисто статистически, напуснаха по причина хибридния модел 3-ма човека, което на фона на мащаба на фирмата е съвсем пренебрежило малка бройка. Двата от тях се опитаха да се върнат и да извиват ръце, но не им се получи.

Колкото до заплатата - нямам против, ако ще на луната да живее човека. Ако върши работа като за старши/водещ/главен и каквото там - да взема заплатата. Къде ще си я харчи - пак негов проблем Но ако сме на хибриден модел и кажа утре в офиса - пет пари не давам дали е в София или у Сусурлево или е решил да кривне към Долно Уйно, Кюстендилско - утре го очаквам в офиса. Така пише и в политиката. Ако почне да ми клинчи, че е далече ама а у - колкото и да е добър - вероятно ще се наложи да се разделим, защото ако за 1 направя компромис, ще трябва за всички, а политиката го забранява. Посланието към екипа също е важно и границите са важни.

Според мен това е проблем - липсата на граници и еднакви правила за всички. Ако беше така навсякъде, щеше да е прекрасно.

Ние съвсем наскоро имахме такъв казус. Поради лични причини на колежка й се наложи да се премести да живее в друг град и поиска да остане да работи изцяло хоум офис. Компанията отказа, въпреки че позицията не изисква присъствие в офиса. Това важи и за почти всички останали позиции. Хибридният модел е спуснат централно и важи за всичките ни офиси на компанията по света и тук на местно ниво няма как да направят изключение за един, а за останалите не. Ако не всички, то по-голямата част, биха могли да изтъкнат достатъчно аргументи да поискат същото изключение и за тях. По-рано друга колежка, наета повреме на Ковид, напусна, защото ежедневното пътуване от Благоевград до София и обратно с влакове и автобуси е твърде натоварващо.

Здравейте, в последните месеци се чувствам изключително недооценена на работа, а обемът работа, който трябва да извършвам отговоря на този, който трябва да извършват поне четирима човека. Все повече усещам, че мястото ми вече не е там.
Въпросът ми е като тръгна по интервюта каква причина за напускането е добре да изтъкна в моя случай?

Нещо по-общо, напр. че от много време си на настоящото място (ако е вярно) и си зациклила, или пък натрупване на твърде много негативи там, без да навлизаш в излишни подробности.

Че искаш развитие, където допълнителните отговорности съответстват на финансовото отражение, така ще вържеш това и с искането на повече пари.

6 години и половина съм там, но две преминаха в майчинство. 😃

По повод държавната работа, имам следното питане. Оставам с впечатление, че тук повечето пишещи са сравнително млади и в разцвета на силите си - между 30 и 45-50 години. С постоянните пенсионни реформи и източването на НОИ, вероятно пенсионната възраст все повече ще се вдига, тя и сега  не е малка - от 2037 г. за жените става 67 години. Мислите ли, че ако на човек му се наложи да си търси работа в частния сектор след 55 годишна възраст, ще бъде привлекателен кадър, дори и с опита, който е натрупал, все пак....а дори и на 60? От една страна, на човека ще му остава още десетилетие да работи до пенсия, но от друга все пак на 60 не си този, който си бил на 40.
Та, в този ред на мисли, бихте ли приели държавна работа с много облаги, както и с възможност за ранно пенсиониране, а дори и без такава възможност, все пак е относително "сигурна" работа, но за два пъти по-малко пари от тези, които бихте взимали в частния сектор.
От една страна на човек му се иска да е материално подсигурен, всичко му се струва възможно сега докато е млад, но от друга страна, помисляйки малко и в перспектива започва да мисли и други неща. Та вие ако имахте такъв избор, какво бихте направили?

Бих работила в частния сектор докато мога, за повече пари. Междувременно бих създала и източник на пасивен доход/ малък бизнес. Като стана на възраст си намирам нещо, колкото да не е без хич.
Не виждам смисъл да се бутам в държавния сектор в млада възраст за по-малко пари.
П.П. През 2037 г. възрастта за пенсия ще стане 65 г., не 67 г.

След 55 шансовете клонят към нула, освен ако не те крадат заради опита ти от конкурент. Но да се пуснеш на свободния пазар по обяви е почти безнадеждно. В този смисъл държавната си е вариант, а и от нея после може да се скочи на по-добро, докато ако си извън борда (тоест не работиш, а кандидатстваш) шансът е нула на практика.
Освен това като чета поста мисля, че тук няма алтернатива. Ако имаше реална опция за двойна заплата нямаше да питаш даже. Тоест дилемата е хипотетична, а реалността е само една опция - държавната.
Иначе при богат мъж, при добри инвестиции, при внуци за гледане и прочее много жени биха избрали лежерната държавна работа.

П.П. Никой не източва НОИ, точно обратното - субсидират го много здраво. Просто вноските са малко, защото работещите са малко, а пенсионерите много, пък има и сив сектор.

Напротив, хипотезата е съвсем реална. Сега взимам двойно на това, което бих взимала там, но работата ми е стресова, несигурна и като цяло чувствам, че искам да я сменя въпреки някои позитиви. Но заплатите за моята позиция и в частния сектор като цяло са по-ниски от това, което взимам сега, но не чак толкова ниски колкото е в държавния, където пък има други позитиви.

На този етап не бих приела такава държавна работа с ниска заплата, но много облаги и сигурна:

Не мисля, че държавната работа е сигурна, според мен много зависи от това кой точно ще е на власт. Като бях стажант в МОСВ беше по изборно време и всички стъпваха на пръсти. След изборите почнаха едни масови уволнения и "понижения", прекия ми шеф каза, че ще стискат зъби до следващите избори и така. Отделно, в момента работя по един проект с финансиране от ЕС - за 7 месеца се смениха 7-8 експерти, не знам напускат ли или ги гонят, по-скоро позицията е много ниско платена, но добър трамплин.

За облагите - не знам за какви облаги става въпрос, но едва ли имат кой знае какви performance бонуси, допълнително здравно и 25-30 дни отпуска.

И какво остава от трите - ниското заплащане само.

Ако си в голям град, държавната работа не е ок, заплащането е ниско, освен ако не си на висока позиция с възможности за страничен доход, но там се допускат само наши хора и в такъв случай никой не търси съвет дали да се захваща изобщо...
В малкия град не е лошо като вариант, тъй като в частния сектор се работи много и на минимума, а в държавния поне се спазва КТ.

Аз съм си мислила, че работата като учител е добре. Заплатите ги пооправиха, а и има възможности за частни уроци, комисии разни, квесторски и т.н. Стига човек да има желание за работа с деца, понеже не е за всеки.

Май всичките ми познати на държавна работа се махнаха заради комбинацията от много натоварване и недостатъчно възнаграждение. За един само не съм сигурна, но той се премести за малко повече пари от АЗ в забравих кое министерство. Заплатата му на експерт беше по-ниска от моята стартова, а моята даже след едно увеличение миналата година си остана в долните граници за длъжността, фирмата и сектора.