Дългото чакане след трансфер- тема 114

  • 44 778
  • 742
# 240
Да имах циклогест 3х1
Gergana1989 - а между 24.02 и 29.02 приемахте ли някакъв прогестеронов препарат? Сигурно са ви изписали, ако сте правили ЗЕТ и той трябва да е повишил прогестерона.
Виж целия пост
# 241
Geegana1989 - това май си е стандартна доза, даже 2х1 съм чела. Аз например взимах утрогестан, 100мг, 2х4, което е 800мг. При теб 3х400 е 1200мг. Според мен дозата си е била съвсем нормална, вдигнал се е прогестерона,  просто не сте изследвали в деня на трансфера.
Обсъди все пак с лекаря дали е възможно това да е причината, но едва ли ще пропусне нещо толкова очевидно. Успех!
Виж целия пост
# 242
Момичета... моята драма продължава. Карат ме и утре да пускам пак ЧХГ, независимо, че в събота на 7 ден беше 47, на 9 ден беше 60, на 10 ден 65. Утре е 12 ден. Аз вече дори нямам усещания. На 8 ден вдигнах 37.1. На 9 ден също, днес на 11 ден също. Коремът така ме боли, че не е истина. Кръстът също. Никога не съм имала такива болки в кръста още от 7 ден. Но вече не мириша по-различно, коремът е мек. Като цяло не знам защо ме карат да изследвам още веднъж, като още на 9 ден беше ясно, че е биохимична.
Този ембрион беше с ПИД, балансиран. Той се появи от стимулация, която ми беше направена 5 месеца след тежко прекаран ковид. Имам общо 10 ембриона от тази стимулация. 2022 г. Имам 2 неуспешни трансфера с по 2 ембриона. След това направихме ПИД на два, един балансиран и един небалансиран. Явно просто лоша партида ембриони. Това ми беше последен опит в България, 4 инвитро. Нямаше толкова да ме боли, ако не се беше захванало, отколкото сега да видя щастие само за 2 дви. Това ми е втора загуба, първото ми дете родих в 24 г.с., сега биохимична. Просто вече не знам какво да направя. Много ми е тежко и съм отчаяна.
Докато аз се моля за дете, някаква там ражда и оставя нейното до контейнер и се опитва да го убие. Просто не е честно!
Виж целия пост
# 243
Тина, съжалявам за случилото се, предполагам искат да видят, че пада ЧХГ, което ще е добра новаина, защото може да е извънматочна. Ако имаш силни болки ходи в спешното.

Спрян ли е прогестерона?
Виж целия пост
# 244
Моят прогестерон също не искаха да го спират, докато не се уверят, че ЧХГ пада. Моите приблизителни стойности от 7ми ден бяха 19, после 38, после 45, после 16 и спряхме лекарствата.
Виж целия пост
# 245
Докато аз се моля за дете, някаква там ражда и оставя нейното до контейнер и се опитва да го убие. Просто не е честно!
Най-накрая и някой друг да го каже. Подкрепям с две ръце! Повечето майки около мен изобщо не знаят защо са родили деца, отчели са се пред роднините и са зарязали всякакво отглеждане и възпитание. Аз се подготвям за детето месеци предварително по всякакви възможни начини, чета, купувам, планирам за неща, на които времето ще им дойде след 1-2 години.
Хората зачеват от първия път и раждат, и оттам нататък не ги интересува, оставят го на някоя баба или бавачка. Масово гледат да е нахранено и облечено детето, и родителството им приключва дотам. Да не навлизам в подробности.

Едни от най-добрите и подготвени майки, които познавам, са заченали с ин витро и те. Явно, когато не се налага да се бориш за нещо, след това не го оценяваш много.
Виж целия пост
# 246
Е това вече са съчинения по картинка, за хора чиито истории не познаваме и няма как да определяме, че всички били родили за пред роднините. Много ме фрустрират такива коментари и именно от жени заченали инвитро и/ или борили се за дете не съм го очаквала.. като цяло не обичам хора, които ей така от един поглед или няколко срещи съдят другите. И чак пък ги определят какви родители са.
Първо - кой е казал, че животът в справедлив и ще ни е лесно по пътя? Второ- кой ни дава право  да съдим родители? (Не оправдавам хората, които си оставят децата, но не съм аз тази, която ще им съди изборите). Хайде малко повече разбиране, не се знае утре вие какви родители ще бъдете, хората се променяме, че даже някои и изперкваме.. и грам не ставаме за пример.
  

А пък това за гледането на деца от баби и бавачки.. ми дайте да заклеймим целия западен свят, който си оставя децата на daycare на 3 месеца… ми нищо не става и от децата и от родителите. Друго си е да ги гледаме до 35 (какъвто и живият пример в родинАта ни мила)

Skady,  аз съм забременяла инвитро, имам късна загуба, а с дъщеричката ни чакана и изстрадана, даже не съм ползвала майчинство. Защото имам страхотна кариера и доход, който ми позволява да издържам цялото семейство и да плащам за мечтите и на големия ми син (да, някои мечти не са безплатни). И не, хич не ме е срам и хич не се намирам за лош родител.

Иначе по темата - аз също бих пуснала ЧХГ да се уверя, че пада.
Виж целия пост
# 247
Celeste, имам необходимите наблюдения, за да кажа това. Съжалявам, че се фрустрираш, но това е положението. Точно от хора, борили се за дете, можеш да очакваш такива наблюдения и коментари. Вижда се много добре кой какъв родител е, не знам защо на теб ти е трудно да прецениш. Нали виждаш какво правят и не правят хората, как коментират децата си, какво правят и самите деца, кое е трудно да се разбере? Като чуеш майката да казва за едномесечното си бебе "а, нека си реве" и го оставя 40 минути да се дере в другата стая, или като го хвърли на повивалника с грубост, за да смени памперса, защото я дразни, че трябва да го прави? Или като бабата го отглежда (казвам отглежда, не казвам "гледа за един час тази седмица "), въпреки че майката е в майчинство, понеже не ѝ се занимава? Или това, че с детето като по-голямо не се играе, не му четат приказки, не се занимават?

Сигурно мислиш, че говоря за свестни родители, които си обичат децата, ходят на работа, но след работа се занимават с тях и ги интересува и си ги гледат? Не. Говоря за други родители. И доста такива съм виждала. Разбира се, че има и нормални, средно ангажирани хора, които се стараят. Не говоря за тях.

А тази, която ражда и оставя детето до контейнера? Това, че не познаваш такава, не означава, че ги няма. Допускам, че по някакъв късмет си заобиколена само от добри родители или поне така мислиш, но глобалната картинка е друга.
Виж целия пост
# 248
Аз подкрепям Celeste. Не може да поставяме всички хора, които са заченали от раз под общ знаменател. Познавам изключително грижовни млади родители, на които им е трябвало макс 2 месеца естествени опити. Освен това кой ни дава право да съдим? Има и безотговорни родители и наистина по-скоро това се наблюдава при хора, които дори не знаят какво е инвитро. Нека бъдем по-добри, по-смирени и да се радваме на това, което ни е дадено, без да съдим хората около себе си. Всеки сам си носи кръста. Абсолютно всички хора, които познавам и имат детенце/дечица след тази жестока борба, просто умират за децата си и няма как да са по-грижовни и по-обичащи, а както е ясно на всички, моят път беше изключително тежък и дълъг. Познавам стотици двойки и как нито една не се оказа безотговорна и неблагодарна. Същото важи и за колегите ми, на които пък им се получи от раз в леглото(тук не говорим за една двойка, а за десетки такива).
Виж целия пост
# 249
Здравейте. След трансфер на 13ти, на 5днедеен ембрион. Кога мога да си направя кръвен тест. Вие в деня на самия трансфер усетихте ли чувството “да случи се, ще се получи”. Много дами казват, че са го усетили, а аз нямах такова чувство, досега нямам и прословутото зацапване и вече малко се притеснявам. Дайте ми съвет
Виж целия пост
# 250
Вие в деня на самия трансфер усетихте ли чувството “да случи се, ще се получи”. Много дами казват, че са го усетили, а аз нямах такова чувство, досега нямам и прословутото зацапване и вече малко се притеснявам. Дайте ми съвет
По първия въпрос ще каже някой друг, аз съм правила уринарни тестове на онзи етап, но за втория да ти кажа. С инсеминацията имах това усещане, че се е получило, самовнушение беше, нищо не стана тогава. С ин витрото нямах никакво усещане дали се е получило или не, а се беше получило. Нямах никакви зацапвания, никакво кървене, нищо.
Виж целия пост
# 251
Всеки, който си мисли, че ще е идеален родител, много ще се разочарова от себе си като един ден стане такъв.
Какво значи неглижират децата си, ако нямаш голям капацитет като родител, много по-добре за детето е да прекарва време с някоя търпелива и мила детегледачка (или баба). Това е добра грижа.
Тук държавата е дала супер възможност да си гледаме децата по-дълго време, но не сме длъжни да я ползваме на всяка цена, особено ако цената е висока за родителя и за детето.

Бебе изхвърлено до контейнера, не знаем кой и защо, може майката да е с психично отклонение. Искате ли да сте на нейно място? Едва ли.
Виж целия пост
# 252
Надявам се и при мен да е така. За пръв път имам страх да направя кръвен или уринарен тест вкъщи
Виж целия пост
# 253
Anndd99, усещанията при положителен и отрицателен резултат са еднакви. Пожелавам успех от сърце! 🤗
Одри ❤️
Виж целия пост
# 254
Ще ви издам една тайна - родителите,  които сме станали такива след АРТ не сме светци,  хора сме си.  А перфектни хора няма, което включва и перфектни родители няма.
Скрит текст:
Чаках си детето 2+ години (3 ако го броим до раждането, а не до забременяването), загубихме близнака му по време на раждането. След това имам и извънматочна бременност. Вече 2 години опитваме за още едно дете. Живота си давам за детето, което имам, благодарна съм за него и го смятам за личното си чудо.
ОБАЧЕ! Сигурна съм, че е имало случаи непознат човек да стане свидетел на отношенията ни майка-син и да си помисли "каква грижовна майка, каква добра връзка имат". И също така съм сигурна, че е имало случаи непознат човек да ни види и да си каже "божееее, и това ми било майка, за какво ги правите тея деца като не можете да ги гледате". Защото да си родител е трудно. Защото ако аз съм си починала (емоционално най-вече) мога стоически да издържа тръшкането на детето и да го подкрепя да си преживее всичко, да изпера 20 чифта наакани гащи на ден, докато свикне че е без памперс. Но като съм уморена съм му повишавала тон за някакви дребни, напълно тривиални и нормални за дете действия. Ама това е, човек съм. Не се гордея като му викам примерно, но се уча да не се самобичувам. Опитвам и правя най-доброто, на което съм способна в момента.
Да, и с новородено, като си недоспал и каквото и да правиш не успяваш да успокоиш детето си, понякога ти идва много. Не съм си тръшкала детето на повивалника, но се е налагало да се насиля да си включа мозъка, за да го оставя или взема плавно, а не рязко. И в този момент единственото правилно (според психолози и други специалисти) е да оставиш детето на защитено място и да се откъснеш от него за 5-10 мин. Няма да му стане нищо от плач, но може да му стане от майка, която е отвъд ръба на силите си.
Така че пожелавам на всички от тази тема да се сблъскат с родителството и да успяват да са добри родители, без да гонят перфектното. То е само в социалните мрежи.

Anndd, никакви усещания не съм имала дали ще е успешен опита, даже го бях отписала. И имплантационно зацапване не съм имала.
Успех на всички чакащи!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия