Първо Честито на всички мами, които пропуснах. Второ вече сме на 14 дни за разлика от първото ми дете , Филип изкара жълтеница не знаех какво точно е, но е гадно защото той спи и не ядеше първите дни, аз не го будех и свали уж въпросните %10, за което в болницата "чух буди го ....защото ако свали още няма да ви изпишем". ТУк в Германия след секцио се стои три дни в болницата......следователно коластра имах, но кърмата не беше слязла, няма как още на 1-2 ден....особенно секцио. Но както и да е изписаха ни ,обаче аз вече бях в стрес че детето е свалило максимума и се притесних, че няма да имам кърма ...започнах да цедя на втория ден да виждам има ли нещо в тея гърди или не. На третия ден точно на изписването млякото дойде с пълна сила ,аз станах на буци детето малко и не може да изяде всичко ,а и не знае още как се суче и спииии и не иска да яде. Оправих се със вкъши със студени компреси , стискане на зъби и когато се прибрахме и той почна да суче от 40 по 80 милилитра...т.е оставих сам да си регулира тоя процес. Не съм саялагала топло нито цедила нитомасажирала ...щеше да стане по зле.
Учудващо за мен, не бях подготвена за това в болницата и с реда в тая държава..... оставиха ме стая в стая с Филип и само влизаха ако ги повикам за вода ,обезболяващи ....или ако не мога да се стана да го кърмя .
Оказа се чене е като в Бг те да го къпят и преобличата, а аз трябва да върша това, а нощем ми беше трудно и не смеех да го повикам. За щастие бързо се усетих и нещата се наредиха.
ММ и дъшеря ми пък за радост бяха по цял ден в болницата от 7 до 19 вечерта помагаха ми да ставам ,изкъпах се, помагаха да се храня. Та раждането тук имаше и позитиви и негативи.
Още в операционната ММ беше до мен, след като извадиха Филип само го обтриха и веднага го сложиха на гърдите ми, след като постоя известно време ,а аз пророних сълзи от щастие го взеха и го дадоха на ММ и мен ме зашиха и заведоха в стая където ме чакахате двамцата .Дойде акушерка пита ме искам ли да го сложим да суче и това помогна много за кърмата, а не както в БГ да си видиш бебето чак на другия ден. Операцията беше късно следобед в 16,00 и минаха два часа докато си усетя краката...естествено не спрях да се въртя като пумпал в леглото ,че да ускоря процеса. В Бг щях да стоя до сутринта в леглото, но тук казах че искам да стана и 18,30 вече щъках из стаята с ужасни болки,но пък бях станала 2 часа след операцията и се движех
, за което получих похавала и от акушерката. Сега положението е следното Филип възвърна килограмите от раждането по учебник, в момента го кърмя въпреки ,че като направи скока изскука с разстежаи гърдите не бяха на буци ,около два дни кърмата намаля почти спря , но не купих АМ и той буквално ядеше по 20-30 мл колко да не умре от глад. Не цедях защото нищо нямаше в помпата а и ако му давах от шише,после пък не искаше да суче. Сега суче по около 100-120 наддава по 25-30гр. на ден ...аз тичах да купя везна,че нали ме наплашиха в болницата, тегля на няколко дни и ми е спокойно. Забелязах ,че ако ям ,но не пия течности...кърмата намалява, ако пия много течности ...кърма имам и не трябва да се проспука хранене повече от 4 часа. На педиатър сме чак след месец, за сега сме на грижите на акушерка,която ще идва вкъщи. Това за сега от мен
ще Ви чета пак сутрин с кафето и ще черпя полезни съвети

