Бременна съм, а искам да се разделя с мъжът ми

Е, как какво и е станало, бременна е!
И аз съм същата, направо понякога започвам да се смея като си го помисля
Искам моят да направи нещо за мен, но като го знам колко е мързелив и как ще трябва да го моля и че няма да се съгласи, хваща ме яд без изобщо да съм повдигнала въпроса пред него. И му се разсърдвам и няколко часа не му говоря, а той милият се чуди какво ми става. Но понеже ми е свикнал със странностите, гледа да не ме ядосва

Така че няма нищо странно, много яко я праскат хормоните дамата, жалко, че не си дава сметка за това и обвинява мъжа си.

Както са ти казали и другите- говори с него! Много мъже ввъобще не са наясно какво се случва с жените им по време на бременноста. Ако досега не си му споделяла как се чувстваш, не се учудвам, че не предприема нищо, за да те облекчи. Ако пък е такъв забраван, оставяй му бележки на хладилника напр. или по друг начин му напомняй какво си му поръчала.Помогни  му, да ти помогне

От една друга тема,която четох преди малко,си вадя заключението,че не е само за кис.мляко .Авторката пишеше,че мъжът и няма желание за sex,дори едвам го е накарала да и направи бебе....
Съжелявам мила,но според мен вашите взаимотношения не вървят въобще ...и смятам ,че крайният резултат наближава .Лошото е обаче ,че едно детенце няма да има баща ,и то благодарение на теб(така ми се струва,6тото как така насила ще караш мъжът ти да ти прави бебе ,ми то двете страни трябва да го искат ).
Sorry ако съм груба ,но края му се вижда...той въобще не те е..а за слива .Много ми е гадно,като чета такива постове...как някои жени сами си викат проблемите на главата .Просто не мислят

Всъщност, децата са 2, защото имат и 5-годишно момиченце.
Иначе, напълно съм съгласна, че връзката се е изчерпала.
Дано да греша.

Момичета, няма ли как да не използваме подобни изрази? Не искам да влизам в спорове с никого, но този форум си има някакъв кодекс и няма да е зле да го спазваме. Аз лично се отвращавам от подобни изрази, макар и "цензурирани" с многоточие. Съжалявам за офф-а, както и ако съм засегнала някого, но това е просто предложение от мен...

Аз не съм чела твои постове, но смятам че в голяма степен хормоните играят своята роля. Несъмнено обаче има и друг проблем.Не зная дали правилно съм разбала, че съпругът ти дори не работи?Не зная дали винаги е бил такъв или напоследък е станала промяната.Моят бивш например цял живот не е работил, лежеше по цял ден и гледаше тв, дивана направо го болеше от него.Вечер след работа пазарувах,защото той не е имал време, готвех, принасях му, отнасях му и т.н.Не можах да превъзпитам тези му навици, но проблема не беше само в това.Бях млада и определено съм бляла и се хвърлих в едната гола любов.Не му пукаше болна ли съм, с температура, ходех да взимам и водя аз децата пеша, защото той не можеше да наруши почивката си и да ме закара с кола /още нямах книжка/ и такива разни идилийки.Накая, след 15 години гонене на дивото поправих младежката си грешка.
Пиша това, за да прецениш как седят при теб нещата, ти най-добре знаеш кога е започнало това, дали от началото и човекът си е такъв или нещо го е провокиало.Ако си е типът "търтей" и експлоататор, незачитащ жената и достойнството и, няма да имате бъдеще.
Помисли, но може би по-добре ще е да изчакаш да се роди бебето.Поговори с него на тази тема, ако е вярно това, че никога не е искал дете и му е натрапена бременността ти, мисля тогава си изправена пред сериозен проблем.Съвета ми е да не действаш импулсивно и емоционално, а добре да премислиш, като поговориш със съпруга си обстойно по всички тези теми.Никога не е късно да му посочиш вратата, но нека е разумно, да не съжаляваш и плачеш по-късно.
Успех ти желая!Лека бременност и безболезнено раждане!Пази се    

...в прав текст и какво очакваш от него. Мъжете се спичат и ги налягат депресии и пр. точно толкова, колкото и жените през бременността.
Не прибързвай.
[/quote]
Ей  като си помисля, че две деца родих и отгледах и забравих да се депресирам направо ме хваща яд.Но като двоина бъдеща свекърва се питам като как така мимините  ми синчета ще ходят на работа ще издържат снахиците и след работа ще простират и чистят. А те миличките/ снахици/ как са правили цял ден.

Е, аз пък 2 деца родих и 6 месеца бях в такава депресия, че накрая праснах любимия по главата с дъската за хляб (много лековито ми подейства, въпреки че той е на светлинни години от описаните по-долу "мамини синчета").
Но аз пък, като бъдеща двойна тъща, се питам от какъв зор трябва щерките ми да ходят на работа (минимум 8 ч.), след работа на лекции (поредно, евентуално, висшУ), после да бързат да се приберат с големите кореми, че да изчистят, изперат, сготвят и изгладят, а накрая да чакат маминото синче, дето цял ден си е клатило ... да влезе, да си качи миризливите крачища на фотьойла, да пусне тв-то и да си чака салатката и ракийката?
  Тцъ. НЕма да стане.

Аз пиша така щото едно време/ големия ми е на 18 , малкия на 12/ нямаше депресия това беше дума от "глупавите" западни филми. Та и аз така с първото и все корема доучвах първото виШу, плюс работа в най-затънтения гарнизон / следвам милотУ/.  С второто пак така. Но вече си знам и се депресирам и виждам че мъжете обичат да съчувстват. Нищо не казвам само ме е яд , че съм пропуснала да се депресирам.
  Добре, че са ти малки щерчиците и вероятноста да ми станат снахи е минимална. Но съм сигурна , че съм добра дресировчица на мързеливи  девойки. Също както съм сигурна , че ако имах дъщери  щях да мисля като теб. Но мойте момчета ги уча, че мъжа е подарък за жената...така , че да се знае за в бъдеще

Какво сте се хванали всички за хормоните. Става въпрос за неговите, не стига че жена му 9 месеца трябва да търпи неудобство, а той ще забрави елементарни неща, вместо да я носи на ръце и да се грижи нищо да не и липсва. Щом сега се отнася така, представям се когато се роди бебето.
Миличка ти ако си силна поставяш ребром въпроса и си изясняваш нещата, ако от сега имаш съмнения.......то какво остава за след като родиш.

ДМариа, в такъв момент казвам "хвала" и "алилуя", че, докато порастнат моите щерки, твоите синове е много вероятно да са бракувани, че такива "подаръчета" ми трябват.
И дай Боже да имам някой ден син, за да е Мъж, а не подарък  .


Съжалявам за спама, но не се сдържам на такива реплики и дуплики. Повече няма да развалям темата. 

Не прибързвай,когато хормоните се успокоят няма да е така.Дано вси4ко да е наред при теб,няма да ти е лесно сама

Поддържам мнението на azaf, дори бях писала някъде по темата за мъжките майки /някои от тях/ кривото им схващане Щастлива съм, че дъщерите ми растат самостоятелни, със самочувствие и съвременни разбирания, надявам се да не позволят някое инфантилно мамино синче да ги има за обслужващ персонал.Убедена съм също, че биха сложили на мястото и всяка самозабравила се свекърва, която смята синът си за незаменим подарък за тях.Хе-хе, това искрено ме разсмя.Много ми е интересно какво ли ще пише  dmaria, когато безценният и подарък вземе някоя нахакана мадама, която му сложи една красива каишка на нежното вратле и една готварска престилка и го строи, барабар с мамчето му.Ще има да и тича зад полата и да върти парцалите, да пере наакани гащи, че и прашките на съпругата си.Е, тогава мама ще вие на лунна светлина и ще скубе коси, че не е дала на света един мъж.
Съжалявам за грубостта, но това е самата реалност, на такива мамини момченца обикновенно това им се случва, измряха вече баламите, които им слугуват, сляпо се подчиняват на мамините им безобразия и тайно леят сълзи по цели нощи.Свърши тая, новото поколение не разсъждава както нашето и не търпи гаври и компромиси със себе си.За радост на женските майки като мен. 

Изцяло подкрепям azaf.
Не смятам, че някой е длъжен на многострадалните майки-героини, когато ги прасне комплекса да се покажат колко са велики и като не се сещат за друг начин, започват да унижават останалите нормални майки без комплекс за героизъм.
dmaria, като си учила, работила и раждала деца, дадоха ли ти златен медал?
О, как можах да забравя. Той мъжът ти се е скапвал от работа по цял ден, а ти си работила, учила, раждала и домакинствала за удоволствие и за разведряване. Което си е на практика като да си клатиш краката по цял ден, както ще правят и снахите ти. Цитирам:

Евала, Карина, тъкмо се чудех как по-точно да изразя мнението си, за да не бъде цензурирано, ама ти си го казала просто перфектно. 
Една такава същата свекърва като dmaria  си имам, която сигурно проклина деня, в който синът й се е влюбил точно в мен. Подарък ли? Ето кой е виновен за самолюбието им!