Изневярата и след това ...

Хич не ми е зор да съм жената, на която някой няма да изневери втори път Те любовниците точно това вярват, че мъжът изневерява заради жената и с тях ще е различно. Тц, изневярата зависи от човека, не от половинката му.

Така е, Базила сексуално устроени сме, поне аз, за другите не знам и не ме вълнува.
Истината е, че ако и двамата не са на една честота, връзката приключва рано или късно.
Една единствена връзка имах с жена, която не беше като мен и разбира се се разделихме след известно време.
Но имаше страшно много други неща тогава, които ни крепяха заедно.
След това вече само със себеподобни, или поне близки.
Все пак сексът си е секс, фундамент за връзката, и компромис не трябва да има. :_)

Еднорог, ако приятелят ти те тормозеше психически (то пак си е било тормоз, и за двамата така и така), или ти посягаше, пак ли щеше да седиш с него, въпреки работата и ученето, разбирам, че са били важни в онзи момент?
Абе, тежко ти е било, травма ти е останала със сигурност и това би го пренесла към следващи връзки, мнителност и т.н., ако не си го преодоляла.

Много сметки, па с брак, па без.
Вярно е, че така така не се пристъпва, без разговори, доверие, но като си намериш човека нищо друго няма значение. Въпреки това аз се опитвам да съм максимално трезв, и не прибързвам. Възможно е да е и от годините и опита вече. Фокусът на повечето за съжаление не е върху двойката, партньора, а върху страничи неща, които само вкарват напрежение, а животът си върви.

Аааа, не, не и не! Никакъв брак! Поне това не сглупих в тъпотата си.
Е, освен ако не е някой милионер и при развод да.му вземеш половината милиони...

Не разбирам защо питаш и каква връзка има с дискусията. Насилниците не стават такива след някакво събитие, те са си такива по принцип и нормална жена няма да чака да ѝ изневерят, за да разкара такъв. Само че нито в историята на авторката на темата, нито в моята, има и намек за подобно нещо, така че наистина не схващам как ти хрумна това да питаш.

Иначе моя дълбоко разкайващ се, ако беше взел да ми вкарва някакви реплики, че ми е изневерил, но аз съм реално виновна, защото не съм му дала това или това или заплахи, че ако не направя нещо си, ще ми изневери в бъдеще пак ... При положение, че стоя само за собствена изгода, за връзката вече не ми пука грам и си имам краен срок, подобни неща щях просто да си ги пусна покрай ушите. Само физическо ако беше подкарал, щях да бягам.

Мисля, че си е добра стратегия, вместо да се изтърсиш при вашите и те да се притесняват около всичко това, или при приятелка, което не винаги е удобно. Постояла е, гледайки сеир, в същото време си е действала по нейния въпрос. А онзи е играл на два стана, чакайки някоя да си тръгне. Жалко и за тази останала при него, била е резервната гума. 

Ти си давала сърце и душа, ама примерно мен тия неща не виждам за какво са ми . Да кажем аз съм дърводелец, а ти ми даваш динамометричен ключ. С разни екстри, цифрово екранче, точност до 1/100 килонютона и т.н., пък на мен ми трябва нещо, с което да забивам пирони.
От тук идва цялото неразбирателство. Давате нещо, което не е особено нужно на другия. Важните и ценените неща за различни хора са различни.
Доверие нямам никому за нищо и изобщо, ама хич и не държа някой да ми бил имал доверие, пък да ми давал там сърца и души. Не са ми нужни. Както не са ми нужни гледачки, перачки, готвачки. Всичко това мога и върша сам, и по-добре от всяка.
Как можела била да му има доверие след всичко това, ето най-често срещания въпрос в коментарите. Не схващате ли, че хората са различни и не всички приличат на вас? Не се доверявам и не изисквам доверие. Добро отношение имам към тези, които имат подобно към мен, но ако нямат - не си го слагам на сърце, още по-малко пък да изисквам да се променят. Не ми пречи някой да иска спокойствие и сигурност при условие да не ги изисква от мен. Мен ме привлича новото, промяната, риска. Не налагам моите предпочитания никому, не е добра идея някой да ми налага неговите. Ако това устройва някоя - добре. Ако не я устройва - свободни хора сме (уж) - сама решава какво да прави. Единственото, на което бих се радвал, е да не отнася плодовете на дългогодишния ми труд и усилия, заявявайки, че била имала принос в тях. Е, не се радвам, но в крайна сметка всички ме грабят, като се започне от правителства, държави и общества, така че няма да се обеся от мъка

Ама ти си аскетствай, никой не иска да дава сърцето и душата си на теб, споко. Тук говорим за мъж, който е искал, обещал, пък кръшнал.

Боверик, точно в този същия коментар, дето си го скрил половината, съм написала, че човек каквото има да дава, може да го даде само на човек, който търси това В крайна сметка, аз не бих стояла с някой, който не ми дава това, което искам, и да му изневерявам, та ако някой се е събрал с такъв, какъвто не го удовлетворява, вината си е в него.

Е точно де. И аз давам на тази, която иска това, което мога да дам. Примерно грижовност, естествено в някакви граници. Подразбира се, че грижовност към родител, към жена, към дете, свое или чуждо е съвсем разЛична. Проблемите идват в два свързани момента. Когато съгласилата се да получи това, което мога да дам, почва да изисква и други работи, които не мога. Вторият е когато се сметне за задължена и тя да ми дава нещо си, изисквайки същото от мен. Примерно да ми дава сърце и душа, пък на мен ми е достатъчна и една проста анатомия Или, което е същото - да ми "пуска" от анатомията, пък да иска душата ми Абе мефистофелска работа вашата, женската

Инвеститорки сме ний! Ин - вес - ТИ - тор - ки!
Какво знаеш ти?! 😀

Боверик, това не се отнася за мен, та не знам какво да ти кажа Аз ясно си показвам както какво давам, така и какво очаквам, ако има разминаване, никой не е вързан за радиатора

Боверик, на мен от твоето мнение ми стана тъжно. Животът си е твой и ти си знаеш. Просто приеми, че тая тема не е за теб. Ти може и да не изискваш сърце и душа, да нямаш доверие и да търсиш само физическото. Но има и други хора, и мъже, и жени, които са давали всичко, които са се клели един на друг, и когато сова доверие е предадено много боли.

Ами честно казано, на никого не давам всичко. Какво значи всичко?! Няма как да дам всичко. Имам си мои лимити. Както и аз не искам всичко.
Нито пък ще се кълна да съм вечно с някого, че и да искам той да ми се кълне, че ще е вечно мой, опази Боже!
Как може някой да изисква от друг да му даде всичко... Ще размишлявам тази нощ, и без това ми се очертава без сън.

Е, то по принцип няма нищо вечно.

Абе не знам за вечните неща - аз обичам да си гледам здравето, а нервите ми са много съществена част от здравето. Не си представям да се чувствам добре в това отношение с мъж, който ходи по жени. Или жена. Все тая. Ако реши, че чувствата ни не са вечни, тогава не виждам защо аз трябва да оставам вечно с него. Предпочитам да си седя сама, отколкото с някой, който ми създава напрежение и ми къса нервите. А то неминуемо се стига до това. Като разбера, че е бил с друга и то не веднъж, никога вече няма да се чувствам спокойна с него - все ще мисля, че прави нещо такова като е на работа/командировка/спорт/хоби/риболов/планина... и ще се ям сама отвътре. После той ли ще ми върне здравето? Едва ли.

За мен да "дадеш всичко" не значи да седиш като обсесивен паразит, който не позволява лично пространство и се жертва за половинката. Значи фокусът, енергията и ресурсите ти било то финансови, емоционални или физически да отиват към една обща цел - здраво и щастливо семейство. Това не изключва хобита, социален живот и тн, но определно изключва паралелна връзка. Няма жена дето просто минава и го изпрасква в кенефа в обедната почивка. В една паралелна връзка се влага време, енергия, пари, емоции, а такова нещо не мерси. Двама души или са отбор, или не са. Няма такова нещо да си от един отбор, ама да залагаш на другия.