Изневярата и след това ...

Да, но това, за което говориш, не е "всичко".
И друго, партньорът може да ти къса нервите с десетки, стотици неща, черти на характера, пороци и т. н. и въобще може и да не изневерява...

Това са неща, които човек може да прецени в хода на връзката. Има търпими и нетърпими черти на характера. Ако се струпат твърде много неприемливи, няма да седиш в отношения, които ти късат нервите. С някои недостатъци се свиква, за други се намира компромис, за трети даже се случва да ги заобичаш и да ги погледнеш от смешната страна. За паралелна връзка няма как да стане така. Това не е недостатък, а съзнателно извършване на поредица от действия, които е ясно, че разкрити, могат да съсипят партньора - не е дреболия и не е като да ме дразни, например, че се тутка като се приготвяме за някъде и все го чакам обута в коридора. Последното е дразнеща черта от характера, която не ми съсипва здравето. Да седя вкъщи пред тв, мислейки, че той е на риба с Гошо, а той да е на хотел с Мимата е нещо коренно различно.

Браво, Гугълче.

И на мене ми стана тъжно за онзий господин, когото срещнах  тези дни в парка  и беше така добър да говори достатъчно високо по телефона, че да се чува встрани - 40-50 видима възраст, много приятна визия. Та, влюбвала се настояща партньорка в него, все повече, ама той - тцъ. Трябвало да се насилва. И така нататъкА.
За себе си съм убедена, че тези влюбвания и безусловни любови, незвисимо от пола,  са абсолютна илюзия. Разум няма ли, има вечни разочарования. Да, обичам го, разбирам го, но сляпо - не! Че аз за децата си, дето са мои произведения не си затварям очите за недотам силните страни, че да кажа - еми, мои са си, най-хубавите, идеални са.

П.п. Предателство е отсъствието на партньорство, независимо кой дали и в кого се бил влюбил странично (сега или някога, та не може да го преживее). Хай, да не си пропомняме колко жени тук страдат по некви бивши - за мен това си е изневяра.

Едното не изключва другото.
С единият си отбор Черешка, с другия отбор Ягодка.
И пак работите в екип.
Та.
Всичко е относително и с всички нюанси на сивото.
Има хора, които си живеят в прекрасен печеливш отбор на морал и дисциплина цял живот.
Което не им пречи да се чукат в обедната почивка и с всеки да е уин-уин.
Паралелна връзка трудно се поддържа и ако някой успява с години да го прави, това означава, че партньорът му има голямо перо в това. Или е перде, или е тотално отчужден.
Та. В тази игра участват всички. Не е едностранно.

Не знам как си лягаш с човек, когото ненавиждаш вече и просто искаш да прецакаш. Идва ми като проституция или ментално самоизнасилване.

Не познавам човек, който е спрял да дълбае. Аз също не бих, познавам се. Хората според мен повечето се опитват наистина и искрено, но не успяват. Винаги е в ъгълчето на ума, при стресови ситуации винаги това излиза на повърхността и за мен лично е кауза пердута.

Аз не вярвам в безусловна любов и голямата романтика. Но за мен човек, за да е читав, трябва да е малко от малко прагматичен. Да си знае кое му е важно и приоритет и да се грижи за важните неща. Ако приоритет му е семейството, значи няма да поема излишни рискове, които гарантирано могат да го разбият. Ако не му е семейството, значи със сигурност тоя човек не би бил за мен. Моята връзка е вече на 12 години. Не казвам, че за това време не са ми били симпатични хора чисто визуално или като характери, или като поведение, или дори като взаимно чувство за диалог и шеги така наречената химия. Но за мен приоритет си е било нашето семейство и всичко, което стъпаловидно си чепкаме заедно. И съм слагала дебела ограничителна линия най-вече в отношенията, които реално са ми били най-приятни и дефакто биха били риск. Хората, които не я слагат тая линия, друг не им е виновен. Ако не си доволен от връзката си и ти липсват съществени неща, раздялата е на една ръка разстояние - ние не живеем в средновековието да е трудно да се разведеш/разделиш. Другото е малко иди ми дойди ми - хем да си с единия, че е удобно, хем с другия, че кеф - това са хлъзгави хора.
Мога (но само донякъде) да разбера еднократно залитане в много дългогодишна връзка, когато страстите са охладнели много, събрали са се наведнъж еди какви си обстоятелства, и нещо се е случило. Такова нещо, мисля, бих простила, макар че не съм 100% сигурна. Ама да ми се е влачил с някоя месеци или години наред, ооо, е за какво да мръдна и пръст повече за този човек? И как да го гледам в очите или да правя пак секс с него? Мне.

Съзнавате ли колко много време и ресурс се влива в паралелна връзка? 10 пъти по-големи усилия от това, което би могъл човек да вложи У ДОМА при собствената си жена. Защото тя е вкъщи и да се вложи мерак и енергия в малко повече разнообразие, емоции и преживявания е в пъти по-лесно, отколкото в отделна, тайна афера с всичкото му криене, неудобни часове, забутани ъгли без познати наоколо и тн. Ако човек е читав и си държи на семейството, ще вложи в него. Не да бяга по тънката лайсна. Амааа аз съм си такава - шантава. Никога не съм си избирала "лесния" вариант. Нищо не е по-лесно от това да откриеш тръпка в нов човек, ако ще да правите секс в мисионерска само - просто, защото е нов.

Дяволът, или истината, както предпочитате, е естествено в детайлите. Между "вечно" и "мигновено" има цяла палитра от времеви продължителности. Защо трябва все да абсолютизирате - вечно, докато смъртта ни раздели (чия по-точно, неговата? )? Или, както имаше тема за бой-френдовете - за по 3 минути 2 пъти на седмица?
За някакъв период съвместното съществуване може да носи повече приятни усещания, отколкото неприятни. Трябва ли човек да се лишава от тях и да търси абсолютния период "от сватбата до гроба" само защото морала на обществото е узаконил това? И трябва ли да се позволява на навика да надделее в удължаване на неприятната фаза на съвместния период? Това е въпроса на авторката, която май типично по бг мамски изчезна.
Отговора е напълно личен, така че темата е малко безполезна. Никой не може да даде съвет, който да ѝ пасне напълно. Обобщаващо - виждам, че жените (които пишат тук) са повече в крайностите - развод, дай си ми къщата, яхтата и вилата на Бахамите Моето мнение го казах - мога да изтърпя известен период на негативни преживявания, особено ако не знам как стоят нещата (а прин;ипно не търся да научавам неприятни неща).
Друг може да изтърпи тъй като промяната на навиците му ще му донесе повече вреди (за здравето ). Трети няма да търпи и секунда, поне на книга , реално сме все анонимни, никой не познава другите достатъчно за да се изказва за тях. Това, в което аз не вярвам е категоричността и абсолютизирането.

 Не съм си лягала с него. Най-различни аргументи и оправдания си намирах, написах ги подробно в темата. Освен ако за лягане не се брои, че спяхме в едно легло. Но аз и по фирмените тиймбилдинги всяка година спя на една спалня с някоя колежка, което не ми е особено приятно, но не съм умряла от този факт.

Не съм съгласен, Боверик.
Има и много разумни и балансирани, разсъждаващи дами, които ме кефят. Не са всички, като описаните от теб крайности.
Това ми харесва, защото виждам, че има и от другите. То, аз знам, де, ама са рядкост.

Боверик, всичко е много просто, когато човек си търси според разбиранията На мен ако някой дойде и ми обясни, как не вярва в това да си във връзка само с един човек и е хубаво да се разнообразява, няма да се мъча да се събирам с него и да му променям мирогледа, и после да рева колко лошо постъпва, а ще му пожелая приятен живот. Същото е и в обратната посока. Какви са тези напъни да внушаваме на хората колко не са прави да искат това, което искат?

Bowerick Wowbagger, всеки може да изтърпи негативен период и повечето хора в дълги връзки търпят не един или два такива. Едно е да изтърпим заедно болест, умора, загуби, финансов крах и тн. Съвсем друго аз самичка да търпя той да си има втора жена с всички екстри около нея.
От сватбата до гроба е мечта за някои, а не ужасяващ зандан. А за тези, при които между двата момента чувствата са изчезнали и живота стане затвор - светът е огромен и пълен с чудеса, изобщо не е нужно да остават в нещастен брак щом щастието навън ги влече. У нас е толкова свободно и спокойно всичко - хора се разделят и живота си продължава, и децата си виждат редовно, и нови половинки си намират... Никой никого не спира. Не сме в дълбоко религиозно общество.

Нещата са много прости реално - можеш ли да живееш щастливо в дадени отношения? Ако отговорът е да, е, това е чудесно. Ако е не, няма смисъл да се мъчиш и тормозиш, и да си скъсиш живота. Ако за теб да си с един човек е кошмар, тогава има не малко свободомислещи, отворени жени, които мислят по същия начин и можеш да имаш прекрасен живот с такава. Тук таме ти ще спиш с други, тук таме тя. Ако се хванеш с някоя, която мисли като мен, например, просто ще я направиш нещастна и толкова. Загуба на време и нерви и за двамата. Излишно.

Добре бе, тъй ли хич няма да се замислиш защо я е проимал тая втора жена? Вие раздялата за нищо я нямате - ми то може и всеки следващ да изневерява. Тогава?

Сигурна съм, че всеки си задава такива въпроси.
Раздялата не е нищо, но влаченето на измъчени отношения, в които се терзаеш нон стоп и не знаеш у Михаля ли е, или у Михалка е в пъти по-лошо от раздяла.

ПП. И какво като ми каже, че му липсвало нещо си пост фактум? Да е казал овреме. Да е дал ясен сигнал, а мъжете са достатъчно директни и не пускат тънки намечета така или иначе. Всяка връзка има тегави периоди, то и тогава си личи кой какъв е. Или в тежкото време се опитваш да откриеш светлината и да минете заедно, или се спасяваш поединично под чуждо крило (или пола, както се случи). За мен лично втория типаж не е човек за семейство. Защото при всеки по-сериозен проблем ще се спасява така. Достатъчно примери имам около себе си.

Има си две действия в тази ситуация. Наричат се "разговор" и "раздяла". Започваш с разговора, казваш какво не ти харесва във връзката и какво ти липсва, поставяш си някакъв разумен за теб срок (месеци, година), и след това ако няма промяна, минаваш към раздялата.

Ама без да кажеш думичка да си въдиш 4 месечна паралелна връзка, да я прекратиш след като си хванат, да се прибереш вкъщи и да обясняваш на партньора как това било огромна грешка и как само теб обича, и като се изнесеш още същата седмица тази любовница, с която уж всичко е прекратено, да цъфне да живее на твоето място, някак ми се разминава с горното.

Промъква се редовно мнението е такива теми как реално жертвата е трябвало да очаква изневярата, как е знаела за неща във връзката, които куцат, ама нищо не е направила и после се чуди защо мъжът ѝ е предпочел друга. Не съм съгласна с тази мнения. Ако наистина положението е както го описах, си има едно решение и то се нарича "раздяла". След това мъжа да ходи да си търси там каквото му е липсвало. Ама да не пуска единия клон, преди да е хванал другия, както беше в моята ситуация, или да иска само секс и никакви битовизми като семейства и деца, но да бърза да се прибере при жена си, защото там е сготвено, изчистено и изпрано, за мен е уникално путьовско. И който и да се опитва да ме обвини, че аз съм виновна да доведа едни отношения до тук, не е познал просто.