Изневярата и след това ...

И пак същият извод се потвърждава от поредна тема - не ровиш в чужди телефони и не четеш чужди чатове, ако не си готова да разбереш това, което пише там.

Много лекомислено отхвърляте идеята за секс за отмъщение.

Разбира се, че не. Сексът не е за отмъщение, а за удоволствие, с мъж, когото харесваш, защото реално вече не дължиш нищо никому. Ако не е твоето обаче, е безсмислено да го правиш. Това действие трябва да ти докара успокоение и наслада, не да е саморазрушителен акт (въпреки че някои и това правят и им помага). Винаги можеш да потърсиш и стабилно мъжко рамо за утеха, пък другото ако дойде, дойде. Поне моето мислене е такова, защото за мен от момента на изневярата, ангажиментите ми към "мъжа" ми отпадат.

Това. И не само на теория. Така е устроена човешката психика, особено на егоистите. А общото между изневерителите е, че имат засилено чувство за егоизъм и задоволяване на собствените нужди.

Сексът за отмъщение не знам дали би помогнал, но пренасочване на целия ресурс от внимание, контене и време ня друго място ще удари.

....мисля че ангажиментите ми никога не са били към "мъжа". Не само на съпруга си, но и на предишни връзки не съм изневерявала, защото ми е по-лесно да съм искрена във взаимоотношенията, отколкото нещо да скривам. Винаги съм предпочитала ако нещо не е наред, да бъде казано "Право, Куме, в очи", отколкото да се търси не особено почтен начин за справяне с дискомфорта. По време на брака съм срещала вълнуващи мъже, но някак флиртът и това да се огледам по този начин в мъжките очи винаги ми е било достатъчно удовлетворяващо за самочувствието и никога не ми е било кой знае колко трудно да не прекрачвам границата. .... И интересно и за самата мен, сега не съжалявам за това. Не гледам на това като на пропуснати възможности. Напротив, чистата съвест ми е комфорт насред ада. Някак със собственият ми житейски опит съм утвърдила че верността е възможна, че е ценност сама по себеси, дори и да не си получавал същото насреща.

Разбира се, важното е ти как го чувстваш. Няма правилен и грешен начин, има твоя начин. И единствено той има значение. Понякога слушайки начините на другите, затвърждаваш избора си. Все пак хората сме различни. Иначе и аз намирам верността за ценност. Но може би по-голяма ценност ми е взаимността. Изключително лоялна съм, докато ми отвръщат със същото. Иначе никакви гаранции не давам. Но това съм аз.

Моите ценности и йерархията им в момента са в пълен хаос. Цялата ми ценностна система е подложена на преоценка. Не знам кое над кое ми е... Разочарована съм и от незачитането на верността и чесността от страна на най-близкия ми човек, но ... въпреки това не мога да го възприема и като най-гадния злодей на Земята .... но не мога и да му простя ....

аз продължавам да не разбирам защо трябва да подтискаш гнева си и да търпиш присъствието му, в тази ситуация..
страх те е, че ако го изгониш временно ще отиде при любовницата ли, какво?
или не искаш да изпускаш новопоявилите се мераци за домакинстване от негова страна?
или го следиш отблизо дали има разкаяние?
кое ти е важно във вашите отношения въобще?
къде са границите на търпението ти и има ли такива?
не е нужно да размахваш молба за развод, за да покажеш, че имаш характер и достойнство, не знам защо само това повтаряш, сякаш трябва да решиш за два дни дали да се развеждаш..

Не подтискам гнева си. Съпругът ми видя и чу гнева ми в достатъчна степен, но не искам решението ви да е продиктувано от гнева. Търпя защото искам да го разбера. И да вземам решение когато разбирам достатъчно добре и в достатъчна дълбочина емоциите и подбудите му да се ангажира в паралелна връзка. Тогава искам да взема решение.
При любовницата може да отиде веднага - дала съм му благословията си.
Мераците му за домакинстване не са кой знае какви, та да заложа на тях
Да, бих искала да видя разкаяние от негова страна.
Всичко ми е важно в нашите взаимоотношения. Аз съм моногамна, държа на семейството ми, то е основната ценност в живота ми и за това не се отказвам лесно от него.
Е, тука с границите на търпението - не знам какво да ти отговоря .... Границите ми отдавна са преминати, но явно има нещо друго, което ме държи ... не знам какво ... иска ми се да е нещо зряло и мъдро ... но не знам дали не е просто някакъв дълбоко закопан страх ...
Това не го разбрах: "не е нужно да размахваш молба за развод, за да покажеш, че имаш характер и достойнство, не знам защо само това повтаряш, сякаш трябва да решиш за два дни дали да се развеждаш.."
Реално смятам че ще ми е нужна около година, за да реша развод или брак. Повтарям "развод" защото това ми е проблема. На кого да показвам характер и достойнство? На съпруга ми? Та ние сме заедно 17 години. Той ми знае и характера и достойнството. Не смятам че с развод ще демострирам характер и достойнство. На кого? На съпруга си? На себе си? На обществото ли да го демонстрирам този характер и достойнство? Не виждам смисъл да действам по този начин.

Да, за него е достатъчно, че иска да остане в брака, ако той искаше да си тръгне(ш), по-лесно ли щеше да бъде? Да, твоя работа си е как ще се оправяш в ситуацията, защото ти се мяташ като диво животно в клетка.

Търсиш под вола теле. Каква да е причината да има любовница? Какво разкаяние? От всичко написано оставам с впечатлението, че ти си готова ти да тръгнеш на терапия, за да запазиш идеята за семейство, пък той може да се размине с измити съдове и изпросено извинение. Когато на един човек му се размине един път, доста е вероятно да се случи отново.

казваш, че искаш той да се промени..
нали 17 години си го познаваш и обичаш какъвто е..
защо да се променя? защото го хвана ли?
ами ако не го беше хванала, щеше ли да искаш да се променя?
ти как въобще стигна до ситуацията да разбереш за любовницата?
какво ти пречи да се отделите малко време един от друг, за да се успокоиш и да си изясниш какво искаш?
какво има да му разбираш толкова на постъпката? предал е доверието ти, просто е..
хем искаш да е залепен до теб, хем уж му даваш свобода..

Точно.

Става дума да не приемаш партньора за даденост и да се оставяш на течението, превръщащо се в рутина, скука, мързел, намаляне на времето да прекарвате заедно. То не е само да ходиш на работа, вкъщи, да се хапне и капнал нямаш сили за нищо, лягаш, заспиваш и утре същото. Любовта се поддържа с жестове, време заедно, разговори, и много секс, нежност и т.н.
Иначе двама души, ако не се разбират, само се спори и има напрежение, всичко куца, няма смисъл да са заедно.

При наличието на паралелна връзка любовта е доста под въпрос. Какъв е смисълът да се рови вече? Каквото и да е било, не е било достатъчно за единия и той го е намерил другаде. Нито той ще се промени, нито жена му занапред ще му "даде" това, което е получил другаде. Големите страдания са много излишни. Те не водят до нищо конструктивно.

.... понякога си мисля че щеше да е по-болезнено в краткосрочен план, но по-лесно в дългосрочен. Защото с такова решение щеше да поеме цялата отговорност за решението върху себе си. Ако беше казал:  Тръгвам си. Край. Точка на тези взаимоотношения. Щях да си изстрадам страданието и после да си построявам живота на чисто. А сега .... разпната между хиляди "ако" и "дали", и върху мен тежи отговорност за това как ще продължим.