Изневярата и след това ...

  • 60 326
  • 1 574
# 300
Ще се включа по темата с гледната точка на мъж, мой познат - семеен, с детенце на 3г. Жена му е прекрасна - и красива, и интелигентна, мила, грижовна и тн. И двамата са около 30+г.
Преди време отбих негово предложение, наскоро пак се появи (защото не бил забравил от преди какво влечение изпитал!) и какво ми каза той: "Защо да не се разнообразявам, след като на жена ми не й липсва нищо, всичко си имаме, и секс, и забавления. Не мога да спра този порив".

Та.. не знам доколко някой може да се 'промени' Sad За периода, в който уж съжалява и нещата са ви на кантар - да, но за по-натам..
Виж целия пост
# 301
Да, решението трябва да е твое, защото ти се пържиш сега. Кой да го реши? Човекът чака ти да му покажеш вратата,  за да е той бял и добър Simple Smile
Виж целия пост
# 302
Нормално е на авторката всичко да й е объркано сега, когато е толкова прясно. Ще се наместят нещата. При него не е много по-различно. И той сега е в панически режим. Какво ще бъде ще си проличи по-нататък. Дали си успокоява съвестта, замазва й очите или чака тя да се нагърби с отговорността, това си е неговата драма. Нейната си е за нея.
Виж целия пост
# 303
Обикновено в такива ситуации мъжете не са в никакъв панически режим. Те чакат с досада на жената "да й мине". Нямат силни чувства, просто се надяват да им се размине без последствия. Междувременно никаква гузна съвест и разбит живот не ги преследват. Това, че жената страда, за тях е неоправдана с нищо истерия и по някое време почват да се чудят "Абе тази жена дали не превъртя нещо?". Крайният им извод, че не са внимавали достатъчно. Сигурно 1 от 100 хванати в крачка мъже искрено съжалява и мечтае да си запази семейството. Останалите 99 искат да запазят статута си на женени с деца, а да си живеят като ергени. То и това е вид страдание, като се замислиш. Все криене от онази истеричка вкъщи, все да не закъснееш... това живот ли е Simple Smile
Виж целия пост
# 304
Иска да си остане на удобно, в чуждо жилище, не обича авторката , а тя е влязла в ролята на жертва, разпорена на две, която ще се задоволи с разкаяние от негова страана, т.е. валидация, че е жертва, която няма отговорност за решението как ще продължат. Не ѝ личи да е ядосана, само разпорена на две от мъка.
Виж целия пост
# 305
казваш, че искаш той да се промени..
нали 17 години си го познаваш и обичаш какъвто е..
защо да се променя? защото го хвана ли?
ами ако не го беше хванала, щеше ли да искаш да се променя?
ти как въобще стигна до ситуацията да разбереш за любовницата?
какво ти пречи да се отделите малко време един от друг, за да се успокоиш и да си изясниш какво искаш?
какво има да му разбираш толкова на постъпката? предал е доверието ти, просто е..
хем искаш да е залепен до теб, хем уж му даваш свобода..
Не предполагах че е способен на изневяра. Вярвях му.
Защо да се променя ли? ... Защото е поел в посока, в която аз няма да го последвам. Той иска да остане в брака, аз искам той да смени посоката. За това искам да се промени. За да станем отново съвместими.
Ако не го бях хванала нямам идея как биха се развили нещата помежду ни. Но при наличие на трети човек във връзката със сигурност нещо от някъде щеше да закуца и да се натъкнем на пропастта помежду ни. И тая пропаст пак щеше да изисква промени. И от двама ни. Защото в момента и аз търпя трансформация. Доста тегава ....
Имаме дете. Не искам да става свидетел на пробни раздели.
Хич ми не е просто това с предаването на доверието след 17 години заедно. Отваря много въпроси, на които искам да си дам верни отговори.
Никога не е бил залепен за мен. Никога не съм искала такова нещо от него. Има професия, която му дава свобода и никога не съм го ограничавала с изисквания и въпроси за това с какво запълва свободното си време. Защо УЖ да му давам свобода? В прав текст съм му казала да следва сърцето си ... или който там орган иска ... Каква по-голяма свобода от това?
Виж целия пост
# 306
Да, решението трябва да е твое, защото ти се пържиш сега. Кой да го реши? Човекът чака ти да му покажеш вратата,  за да е той бял и добър Simple Smile

Точно така!
Ще направи така,че да не излезе виновен той.
Ще чака жената сама да вземе решението.
И после ще каже,че тя е развалила семейството.
Това е вариант,ако жената има къде да отиде и близките я подкрепят.
Решението е на жената.
Другият вариант -мъжът лъже,че е прекратил връзката с любовницата,може да започне да помага в домакинството,да започне да обръща повече внимание на жената и детето,да купува скъпи подаръци,да говори сладки приказки,сексът става редовен...Целта е да накара жената да си затваря очите...
 Всичко това ,за да може хем да си продължи връзката с любовницата,хем да има спокойствие вкъщи.
Получава се ,когато жената е жилищно и финансово зависима.
И пак решението на жената.
Виж целия пост
# 307
казваш, че си му дала 'свобода' да си тръгне, но ако и пред него така говориш за детето, това си е вид манипулация да го задържиш до себе си..
да не се интересуваш никога какво прави партньорът ти в свободното си време, показва незаинтересованост към него, а не свобода..
Виж целия пост
# 308
Иска да си остане на удобно, в чуждо жилище, не обича авторката , а тя е влязла в ролята на жертва, разпорена на две, която ще се задоволи с разкаяние от негова страана, т.е. валидация, че е жертва, която няма отговорност за решението как ще продължат. Не ѝ личи да е ядосана, само разпорена на две от мъка.
Определено имам отговорност за решението. Все още не съм взела решение, защото искам да е възможно най-мъдрото, вярно и минимално болезнено за детето. Консолидирам усилия и ресурси и в двата полюса - развод и оставане в брака и чакам да узрея за едно от двете.
Мисля си че с ролята на жертвата съм приключила в основни линии. Това беше етапът на много сълзи нощем. Но не разбирам защо когато заговора с искрени думи за болката, някой ми скача че съм играела жертва или че съм преигравала ... Просто съм искрена. Изневярата боли много, вярвайте ми. Който не го е преживял, той изобщо не знае ( и дано никога не научи) за какво иде реч.
Не виждам смисъл да си изливам яда тука. А и гневът, общо взето е наситена, но кратка емоция. Прихваща ме, но бързо се освобождавам от него.
Тук се опитвам да разгледам ситуацията от възможно повече гледни точки, по възможност на хора със сходен житейски опит.
Виж целия пост
# 309
Не го разбирам аз това със свободното време. Излиза, че човекът си е сам на работа, сам в свободното време, сам си взема решения какво и как да прави и т.н. Къде отива заедността в семейството? Къде е общото свободно време, къде са общите интереси, вълнения, хобита, общите мигове, споделянето, вниманието? Имали ли сте такива? Не визирам битовизмите.
Дали не сте загубили връзката си отдавна, а не сега покрай неговата забежка?
Детето няма общо. С брак или без, вие си оставате негови родители. Освен ако мъжът ти не е такъв, че да си сигурна, че при раздяла с теб ще забрави и за детето или пък имате друго свързващо звено, освен взаимните отношения.
Виж целия пост
# 310
Calma, видимо си аналитичен тип и искаш да си обясниш нещата. Разбирам те прекрасно, и аз съм същия типаж. Ти се опитваш да рационализираш всичко, но... как да кажа, бас ловя, че си по-умната във вашта двойка. Бих ти казала, че няма смисъл от анализи и да се оставиш изцяло на емоцията си в тоя момент. Но от друга страна тия анализи са си полезни за теб - те няма да ти отговорят защо мъжът е изневерил (то не е ядрена физика, правят го, защото могат, а не поради някакви сто причини в теб и в брака ви), обаче ще ти помогнат да стигнеш до ново виждане за себе си и за него. Според мен ще го разлюбиш, да не кажа, че ще почнеш да го презираш в един момент, ако останете заедно, като отмине емоционалната буря.
Не ти казвам разведи се, изобщо не подкрепям разводи за щяло и нещяло, просто има неща, които генерално обръщат посоката в един брак и за да го продължиш тоя брак, трябва да си перде, а ти си аналитик и ще те човърка винаги.
Виж целия пост
# 311
Ще ти дам опит от гледна точка на детето.
Бях на около 11 когато се е случили нещо такова с моите родители. Нещо кратко и незначително. Децата усещат особено когато майка ти плаче и се затварят с баща ти да говорят с тъжни физиономии.
И при мен явно решиха, че е важно за детето да няма раздяла. Дали заради това, дали заради битовизми като апартамент, какво ще кажат хората и т.н.
Минали са над 30 години години оттогава. Никога не беше същото. Когато порастнах  ги молех да се разведат години наред, толкова се усещаше, че не вървят нещата. Всичко между тях беше умряло.

Можеха да имат съвсем различен живот с други партньори, ако не ги беше страх от "какво ще кажат хората и роднините" и по-пълноценен живот, който пропиляха в името на "детето да има семейство и т.н."
Виж целия пост
# 312
Причините за изневяра са в изневерителя, какво има да се дори.
Слабохарактерност, егоизъм, както вече казах. Общият знаменател е това. Арогантност, че няма да те хванат. Всекиму се случва да залитне, да се разсее, но не всеки приоритизира моментния си нагон и желание пред семейството.
Виж целия пост
# 313
Не само самата изневяра, а и признаването на такава са акт на свръхегоизъм. Първо, огромно облекчение за изневерителя, вече няма нужда да се крие и да го е страх да не го хванат. Второ - сега може да си мислиш, че си в силната позиция, понеже той е молещ и разкайващ се, а от теб зависи дали ще я бъде връзката ви. Но ако го прибереш, ролите ще се разменят автоматично. Ти ще си тази, която ще трябва да внимава постоянно дали дава достатъчно, дали нещо не липсва. А човекът отсреща само ще изисква под заплахата, че ако не правиш нещо както трябва, ще последва нова изневяра. За мен това не е живот. И трето, пак от егоизъм и нежелание за поемане на отговорност решенията са хвърлени в твоите ръце. Имало е време, когато и той е можел да сигнализира, че нещо не наред - или да дойде да ти каже, че нещо като цяло не го удовлетворява и иска да си прекратите връзката, или да каже, че в срещнал друга жена, която го прави по-щастлив. Той не го е направил, защото е можел за известно време да получава най-доброто за него и от двете страни. А сега вече каквото и да решиш ти, за него е win-win situation. Или ще му покажеш, че най-важното ти е да имаш брак и че изневярата не е хапка, която не можеш да преглътнеш, и следователно ще му дадеш картбланш да се разнообразява и да си хойка когато му се прииска. Или ще го освободиш от всички органичния и битовизми и той вече ще си е официално свободен да се забавлява както намери за добре.
Виж целия пост
# 314
Добре. Разбирам тази гледна точка. За пореден път я дъвчем тази тема, но реалността има много лица. Кому е нужен другарският съд?
Две мои много близки семейства, на годините на родителите ми. Изневерите са били част от почти целия им семеен живот. И децата им знаят. Жените не пожелаха да прекратят отношенията, едната се грижеше до последно за съпруга си. Запази респект и уважение и след смъртта му. Другата беше принудена да се разведе, не по свое желание. В момента са като гаджета, след 20 години. Не живеят заедно. Дъщеря ми ме пита - тез хора какви ги вършат. Отговорих - а ти коя си, че да ти обясняват? Да, близки са, но не е наша работа това.
Мой близък и пациент се счупва да се възмущава от отворената връзка на свой приятел, обаче аз толкова добре го познавам - и него, и мераците му и се правя, че не помня какви ги върши, когато сме в компания и е пил. Понеже предпочитам други подходи, не съм му казала директно -  абе, ей, кой ти е виновен, че не ти стиска да изневериш?
😀
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия