Изневярата и след това ...

Интересно ми е с какво този език Ви дразни .... Такава е моята емоционалност и съответно езиковият ми стил я демонстрира. Аз не търся тук съчувствие в ролята на жертва. Това ли имате предвид като преиграване?
Наистина видях много гледни точки и благодаря за всяка една от тях!

Не си ли, мислих, че си.
Всеки решава как да си живее живота, но сериозна жена, мислеща за семейство и дете на ~36 г. да не е в моногамна връзка, семейно ориентирана, не ми е сериозно, освен ако не иска да е в такава, и е целенасочен избор.
Приятелят ти знае ли, изговорена ли е "отвореността" на връзката?
Общо взето и ти си пример за съвременната "модерна" жена.
Въобще не скачай, не се заяждам, нито хейтя, но друго не ми идва да напиша на база разсъжденията ти, и впечатленията, които оставяш.

И въпреки това не го разбирам. Той спал с една жена, ти ще спиш с 10 мъже, за да му го върнеш? Ми детинско е.
Доставя ли ти удоволствие да преспиш с 10 мъже един след друг, ей така без намерения за нещо повече, докато живееш с друг, само за отмъщение?
Ако ти доставя удоволствие и те привлича това нещо по принцип, но нещо те спира да го правиш - например обещание за вярност, страх да не те хванат, или каквото там - това е кофти, защото си подтискаш натурата. И за мъжа ти е кофти, защото ако сгафи нещо - дали с изневяра, дали по друг начин ако те обиди - може да предизвика "отмъщението" и трябва да ходи на тръни.
А ако по принцип не те влече такова нещо, а би го правила ей така само да си го върнеш на някого - си е детинско и незряло, както писах и преди.

Да, прекаляването с анализите ми е слаба черта, но пък от друга страна всичките умения, придобити с често излишно анализиране сега ми дойдоха много добре, защото в ситуацията се изисква умение да анализираш с хладен ум в много гореща ситуация. Противно на очакванията ми много малко се самосъжалявам. Някак шокът мобилизира непознати ресурси у самата мен. Много ме боли, но болката не ме държи дълго в самосъжаление, а бързо ме кара да се насочвам към действия, не към сълзи и драма. Мисла че това е защото имам дете и майчинският инстинкт дава огромен ресурс за оцеляване, защото имам отговорност към щастието на детето.

Да, съпругът ми дава своята представа и да, нюансирана е според слушателя, но въпреки това в разговорите прозира и по-дълбока същина. Надявам се само да умея да я долавям и да я тълкувам правилно ....
Не, нямам чувство за собственост към него. Напротив, в прав текст съм му дала благословия да последва сърцето си. Подробностите ме интересуват до толкова че да си сглобя картинката извън неговите обяснения за ситуацията. Да разбера подбудите, емоциите и възгледите му. За съжаление той не е много словоохотлив по принцип, доста сдържан е емоционално и типично за мъж не си позволява да демонстрира емоции, още повече пък да говори за тях.

Да, това е основният въпрос, но отговорът му все още не е ясен и категоричен ...

защо намесваш детето в кашата на родителите, само не разбирам..

Благодаря за отговора!

Човек, който кръшка, обикновено в доста "обигран" и той ясно си дава сметка, че колкото по-малко говори и дава подробности, толкова по-добре.

А защо Ви е нужно да знаете причините? Според мен е невъзможно да се разберат на 100%. Може да е присто, защото в дадения момент на даденото място му се е получило. Просто е могъл. Какви отговори ще Ви даде причината? Ако сте анализаторска личност, няма ли да се открият нови въпроси - като Кутията на Пандора? За егото, за уважението, за индивидуалностите...

При всички рогоносци болката е голяма, а се излиза от нея с високо самочувствие и правене на приятни и полезни неща...

В Бг не знаем нищо за прошката, която е много сложен и дълбок духовен акт. Една чиста прошка би изличила болката. Но прошка се дава, ако е поискана с разкаяние и ако имаме сили да я дадем. Не е никак лесно.

В материалистичния и двуличен свят, в който живеем, често прошката се тълкува като слабост и даже предизвиква подигравки. Следва слободия...

Детето какво общо има?

И аз това се питам.

Моят опит - приятелят ми изневери, в дълга връзка 5-6 години бяхме заедно тогава, без деца. Еднократна изневяра, аз го усетих, че е станало, притиснах го и той си призна. Простих му, но доверието никога не се върна. Изкарахме още малко заедно. Пълна загуба на време. По принцип съм човек, който не съжалява за изборите си, а ги приемам за поука и продължавам напред, но това беше грешка, трябваше да прекратя всичко тогава и да не си губя времето още една година след това.

Нали обсъждаме хипотетичния вариант, при който има изневяра?

Тук освен, че вече обявиха връзката ми за немоногамна, на база хипотетични сценарии в тема за изневяра, вече преброиха и с колко мъже ще си го върна, както и в колко близка последователност Очаквам разбор как и в какви пози, и брои ли се, ако е само...

Не знам защо изведнъж от кротки обяснения как нищо толкова не било станало, ако мъжът изневери, и имало хиляди причини човек да си затвори очите, минахме на такива драматични постове. Ако мъжът ми ми е верен, и аз съм му вярна. Ако не ми е, все едно не съм във връзка. And the world is my oyster Всеки да си го тълкува както прецени

Изредиха се тук доста мъже да обясняват как не влагали никакви емоции в изневярата, то било нещо като спорт едва ли не, и законната половинка не бива да се впечатлява. Обаче практиката при наличие на любовница друго показва. Или мъжът в някакъв момент тропва по масата, че се развежда, за да се събере с нея (справка съседната тема), или анализират как са ги хванали и започват по-старателно да се крият (имаше такова мнение тук, а аз и от реалния живот знам за такъв случай), или ако законната половинка не може да прости и разчисти терена, още същата седмица се събират с въпросната любовница, към която уж не са изпитвали никакви емоции, и която като цяло е била грешка (моят случай). Много ми е интересно как се поддържат такива трайни отношения, които и през доста перипетии минават, ако няма емоция.

Към авторката и Петко - в такава ситуация е абсолютно задължително да се рови. Колкото може по-надълбоко. Даже ако се усети навреме жената, трябва да не показва на мъжа, че ще рови, за да не може той да заемете разни неща. Защото сега изневярата е призната, но всичко друго относно причини защо се е случило, намерения и визия за бъдещето, дали е имало емоции, идва само от мъжа. А той си има ясна цел да бъде прибран обратно, лъгал е вече, нищо не му пречи да излъже и пак и да представи нещата в изгодна за него светлина.

Затова авторката да рови. Ще я боли, докато накрая не намери "нейното" нещо. Голямото разминаване между това, в което мъжът ѝ се опитва да я убеждава, и думите, които е чула любовницата. След това вече няма да я боли, ще преживее пълен катарзис, въпросният мъж така ще ѝ се срине в очите, че повече няма да иска да го погледне и няма да се чуди кое решение е било правилно.

Ами честно казано, аз много обичам да се правя на детектив. А мъжете хич не умеят да се крият. И да, трябва да се намери кога е започнало, къде, колко пъти са се виждали. Точно за да се види колко точно време и средства е вложил въпросният, дето уж нищо не е вложил.

наистина ли да му смята левовете, похарчени за N2
чист мазохизъм
щом има паралелна връзка, абсолютно все едно е дали е от 5 месеца или от 5 години
по-скоро е важно да гледа дали и кога той ще продължи с N2
'щото може да се раздели с онази за 1-2-3 месеца и после, когато авторката е вече по-спокойна, отново да се съберат

и защо да се рови в това, да му се тества версията ли, какво?
какво се доказва?
как пък да не се занимавам да ровя в мръсните им чаршафи..
това носи само негативни емоции, пилеене на излишна енергия и време, за мен..

Не бих простила изневяра. Дори и да "простя", вече нищо няма да е същото и няма да е чистоплътно.
Мъжете не влагали нищо, било им като спорт, но ако жена им спортува по този начин, възприемат ли го като безобидна част от семейния им живот?