Не можеш да ги обичаш еднакво и няма нужда, според мен. Те са момче и момиче, малко бебе и голямо дете - за каква еднаквост иде реч?! Еднакво ли обичаме мъжете, приятелите, родителите си? Недей да се тормозиш. Превърни различното си отношение към двамата в предимство, а не в недостатък... би било притеснително да ги третираш по един и същи начин, така мисля аз. 11-годишното момиченце е малка женичка, твоя приятелка - правете си прически, пазарувайте, гответе, ходете да пиете сок и да си приказвате... това са все неща, които със сина си не може и не бива да правиш. Него си го гушкай, храни, приспивай, мий му дупето - дъщеря ти едва ли ще се натиска за същото Нека всеки от тях да чувства, че заема своето специално място в сърцето ти и да знае, че е обичан точно за това, с което се различава от другия!