Случи ми се нещо странно XXX

Аз бях заседнала с колега. Който при това имаше аспирации към мен
Ама в този момент ги забрави, едва ни измъкнаха...
И за тези, които веднага ще заподозрат провокиран инцидент с асансьора - не, нямаше такъв, просто всеки се връщаше от обедна почивка и се засякохме на входа.

Веднъж в асансьор на болница заседнах. 5-6 минути ми се сториха като 15. Добре че имах позната дружка от сестрите, че се обади на майсторите.
Имаше един случай преди доста години в асансьор засяда дете. И те тъпаците, няма да сложат по един човек пред всеки асансьор за да пази. Счупват стъклото и го вадят и детето го убива това, че някой явно е дръпнал асансьора. Или просто той се е оправил. При такова нещо трябваше да го спрат от горе, има копчета на тавана.

Ще споделя с риска да остана неразбран как веднъж докато бях още млад имахме гости, момичета момчета и отидох да взема асансьора. Обаче някой е казал на жена ми че асансьора не работи. Че е само вързан, не трябва да се влиза. И влизаме ние трима човека. До 4 етаж не знам кой ни е носил, но като се качихме и жената млада булка умряла от притеснение. И ми каза, че е само вързан, вика ти не чу ли какво ми каза домакинката
 Просто имахме яки ангели.

Не е за асансьор моето, но преди време имах едно радио от тези дето ги вадиш и слагаш в колата. Това радио със сигурност беше обсебено Когато го извадех продължаваше да пее или говори около минута, само си местеше станциите почти всеки ден, а за капак ловеше и полицейската честота... С ужас една сутрин слушах как един шепнеш глас обсъждаше прелестите на колежките си, докато не се огледах и не видях че до мен има патрулка....

То не е за темата, но като сте заговорили за асансьори: вчера гледах едно видео, в което обясниха, че е изключително малко вероятно, но: ако сте вътре в асансьор и той тръгне да пада по някаква причина единствената правилна позиция, която трябва да се вземе е да легнете на пода по гръб и да обхванете главата си с ръце. Каза, че е трудно действие, тъй като асансьора се движи, но това е единствената поза, при която евентуално и единствено може да се оцелее.

Вече два пъти натискам четвърти етаж в работата, а слизам на третия. Толкова бавно се движи нашия асансьор, а аз съм толкова замаена.
Писала ли съм тук как веднъж една сянка излезе с мен, направо през главата ми, че залегнах. Пак бях в полусън, разбира се, това е нормалното ми състояние.

Вчера в рамките на деня трябваше да взема едно решение и се чувствах неспокойна защото не знаех какво да направя. Предния ден си викам "Дай ми някакъв знак. Някакъв, какъвто и да е. Ще го видя". Даже не знаех на какво говоря, на Вселената предполагам. Та, на следващия ден до блока ни видях полужив гълъб. Изглеждаше като изкривен, нямаше следи от кръв. Може би някой го е ритнал, идея нямам. Само очите му гледаха. Със сигурност нямаше да го бъде. Ако можех да помогна щях.
След 2-3 часа ми се обажда майка ми да ме чуе и казва "Да знаеш котарака какво направи. Хванал един гълъб..." За гърба го бил захапал, но го оставил и само го наблюдавал. Сигурно птицата от шок е спряла да реагира, затова и котаракът не е продължил да го хапе. Добре е сега този гълъб, тя го спасила. Този който аз видях нямаше как да оцелее. Питам се сега, това странност, случайност, синхроничност ли е, или виждам неща които ми се иска да видя. Дядо ми едно време ме научи как да рисувам очертание на гълъб с непрекъсната линия.
В крайна сметка взех правилното решение вчера, въпреки че не се развиха нещата съвсем както исках.

Пък аз напоследък съм с така запушени сетива, че и себе си да питам, и друг, пълно мълчание...

Следобед влизам в спалнята да търся нещо в нощното шкафче, даже не помня какво. В стаята нямаше никой, единствено аз. Понечих да отворя шкафа и в същия момент усещам как някой рязко дърпа късите ми панталони, но не да ги свали, а просто плата се дърпаше назад. Носех широки, къси панталони (тук все още е сравнително топло) от типа шорти ли, знам ли ги как се казват. Обърнах се на секундата с такъв писък, че сигурно и на последния етаж ме чуха. В този момент още едно дърпане, като усетих и докосване по бедрото. Направо полудях. Не знам какво беше това чудо, но беше много реално. Все едно жив човек беше зад мен.

Мълчи, мълчи, Фрау С, че ММ още не се е прибрал
Аз съм усещала да тече вряла вода по крака ми около глезена, без реално да се случва, както и други неща, включително подобни на допир, но си имам увреден нерв, това са парестезии. Помисли евентуално и в тази посока, макар че за твоя случай - надали. Просто предлагам някакво успокояващо обяснение.

Случвало ми се е преди много години в черква, но тогава си беше ясно докосване от ръка по рамото. Зад мен нямаше никой.
Беше празник. Не помня Великден ли, какво ли.

Преди едни 10 години така ще си правя сандвичи по никое време (в 1-2 сутринта) и тъкмо се навеждам, за да взема нещо от хладилника и усетих как една ръка се сложи на кръста ми. За 0.1 секунда се изправих като стрела нагоре, защото се стреснах и ми падна сърцето в стомаха. Отдъхвам звучно и казвам на глас "оф как ме стресна" (тогава още живеех с родителите ми), обръщам се и няма никой зад мен. Бързо-бързо върнах продуктите за сандвичи и реших че изведнъж не ме мъчи глад посред нощ

Ясно помня как усетих допира на ръка, беше солидно допиране. Обяснение нямам. И все пак това не ме спря години по-късно да опрашвам хладилника отвреме навреме по нощите

Миналата година бях на гости при родителите ми и направих кафе на баба. Тя не се справя с кафе автомата и това ми е първата работа, като ида там. Тя си има една чаша с чинийка от сервиз, който си е донесла от Санкт Петербург навремето и все в тази чаша си пие кафето. Правя аз кафето, взимам чашата и отивам към кухненската маса. С другата ръка взимам чинийката и понечвам да сложа чашата в чинийката. В този момент усетих все едно някой удари дъното на чашата, сякаш отдолу нагоре, и цялото кафе се обърна. Аз самата не усетих докосване по ръката или друг дискомфорт. Казах си, че на някой му се е пиело кафе и направих друго кафе за баба. Може и да е било някакъв мускулен спазъм, но моментното усещане беше все едно някой удари дъното на чашата, за да я обърне.

Споменаването от Кубратова на вряла вода ми напомни една история, на която не съм лично свидетел, но са ми я разказвали майка и баба.

Баба и майка се захващат да къпят брат ми още като малко бебе. За зла участ, по това време няма течаща топла вода, защото Топлофикация София правят профилактика и двете топлят вода с бързовар. Баба хваща брат ми и майка взима канчето, за да го облее с вода. Явно двете нещо не са се доразбрали и се оказва, че никой не е долял студена вода, за да свали температурата на водата, загрята с бързовар. Майка полива брат ми с врялата вода и в резултат ръцете на баба изгарят от водата, но на брат ми му няма нищо. Имаме съседка медицинска сестра и с нея отиват в Пирогов, където да се погрижат за баба, която и до ден днешен има следи от това изгаряне. Мистерия е защо по брат ми няма никакви щети. Майка твърди, че него Богородица го пази, защото в деня на раждането му го сънувала с бяла риза.

Аз съм усещала такова външно за мен движение в църква (в Руската църква, любима ми е и ходя главно в нея), но не беше като докосване, а самата аз неволно се допрях до иконата на Св. Богородица, за да направя място на човек зад мен да мине и в този миг някаква невероятна и неочаквана сила ме разлюля силно, чак залитнах. Ясно докосване съм усещала на гърба си в моментите, за които ви разказвах преди доста време, когато се провеждаше някакво лечение на гръбнака ми - и сега не знам какво беше това, вече го няма.   

Много интересно това с докосванията, аз не си спомням на мен да ми се е случвало, но като ви четох се сетих за два случая..
Преди години като по - малка едно лято на село спях в една външна стая, отделна от къщата, просто исках на спокойствие, много хубаво ми беше там. И сега си спомням че там имах усещания за места в стаята, на които усещам топлина, или може би беше на едно място, губи ми се.. Но ми беше много странно, и си мислех за дядо, помня че там ходеше с неговата котка за следобедна дрямка...
Няма да забравя и случката когато се научих да карам колело, на 14г.. 😄 Толкова ме беше страх, да не говоря че и с помощни бях преди това, голям зор беше, мислех че няма да се науча никога, майка ми същото трябва да си е мислела, дори ме придържаха по двама, аз пищя и не става 😄 И ми се губи сама ли тръгнах на инат, или пак така ме придържаха, и хоп от нищото, направо усетих сякаш някой ми подпря колелото отстрани, за да се задържа и да мога да го подкарам..и така се научих, на дърти години 😄.. И пак за дядо ми си помислих тогава

преди време бях на църква с майка - искаше да пали свещ за здраве на нейна колежка. неделя е, 12 часа наобяд. имаше тук-там хора. и палим си свещи и тя докато отива до иконата на Богородица, аз оставям свещ за починалите (като студентка загубих приятелка и колежка в катастрофа). и чувам зад себе си стъпки. обърнах се и видях двойка с бебе на ръце. и един свещеник  се суетеше около тях. мисля, че чете на детето киприянова молитва. бяха се скрили почти до вратата на църквата - в един тъмен ъгъл. ако ви кажа какво течение се завихри. свещите в тази част изгаснаха за секунди. побързах да си тръгна. като минавах покрай тях все едно вятър се блъсна в мен. явно тази молитва прави неща.