Случи ми се нещо странно XXX

А възможно е да е ставало течение и от някаква врата в църквата, която не виждаш от мястото си.

може, напълно възможно. дано да е това.

Според мен в случая е било това, хем са били близо и до вратата на църквата, а понякога дори  и при затворена една врата и отворена другаде, се усеща силно течение, просто затворената врата не е достатъчно уплътнена.

Вече за втори път в рамките на един месец ми се случва като стана от сън посред нощ или рано сутрин (към 5-6), да чувам стъпки до мен. Много ясно отечтливи, не са заглушени като от съседи. Не усещам присъствие или някой да ме наблюдава, просто ги чувам. Странното е, че ми се случи в два различни апартамента, в различни градове. Със сигурност не съм в полусън, защото първия път се връщах от тоалетната и буквално все едно някой вървеше след мен. Даже се обърнах, нямаше никой. Започвам да се плаша, че нещо мозъкът ми не е ок.

Вчера в”На кафе”Албена Михова и синът ѝ споделиха за странни случки и видения които са имали и имат…
Не разбрах къде са се случвали,дали в селската къща която е купила преди няколко години или в апартамента.
Каза че е свикнала,не я притесняват,смята че са нейни починали близки.

Да споделя днес една странна ситуация.
Жена ми, майка и баща ми отидоха на вилата. Аз и дъщеря ми правихме сладко от сливи. На пода има картофи от градината, две чанти със капачки и буркани. Щерката си отиде и аз слагам втората порция обезкостени сини сливи за печене във фурната.
В същия момент от някъде изхвърча сякаш от високо една касова бележка. Де да имах камера.  Майка ми пази, но в чантите нямаше. Няма как да е паднало. Баба ми лека и пръст обожаваше да бута опаковки от всичко под мушамата. При две тави тенджера и дъска няма как да се е вдигнала мушамата.
Винаги се случва нещо. Влезна в банята сам, леген се свлича и пада сам. Или в кухнята някоя чиния или вилица пада от окапвалника. Някой се опитва да се свърже с мен или да ме плаши.
Изсмях се. И си казвам на ум, пробвай ме отново. Забелзал съм като млад ми се случваше и съм се страхувам, сега нещо не ме впечатляват вече се смея. Късно е. Изхвърлих бележката. Утре ще проверя от коя дата е.

Ми да  беше я погледнал тази бележка преди да я обявиш за голяма странност. Старая се да изхвърлям бележките преди да прибера торбичките в един кашон на балкона и пак непрекъснато изпадат.

Знаците от оттатък никога не са за да ни плашат. По-скоро са за привличане на вниманието или просто за да ни кажат, че са около нас. Не е за страх.

Всяка есен вземам първия кестен, който е ,, демонстративно" пред погледа ми. В края на септември го изгубих. Вчера пред вратата на апартамента ни:

 Не е ,,моят", той бе по-голям.
 Съседите отсъстват.
 Разбира се, може да е паднал от някого, качващ се нагоре.
 А може и...

Е, какво друго може? Да е дошъл сам пред вратата ти?
Изпуснал го е някой, децата сега събират кестени
Нищо необичайно не откривам

Така само по снимката е доста демонстративно сам кестен пред вратата. Но липсва наоколо пейзажа за да се обхване цялостната картина.

Ще ви разкажа какво се случи вчера с мен.
Имах вече умалели дрешки от момиченцето ми и ги бях оставила в колата за да ги сложа в казаните за дрехи.
Но отивайки да пазарувам в Кауфланд си помислих да дам на някоя жена, която срещна. И така на паркинга виждам една жена да я наречем ромка и я питам , дали иска дрехи и обувки за момиченце , около 5 чанти. Тя ми се усмихна и се съгласи, но нямаше как да ги носи, и понеже я попитах дали живее на близо и я закарах, беше точно на 100 метра.
Тя взе чантите и ми показа в коя малка къща живее, за да знам , ако и друг път имам нещо за даване. Благодари ми и аз си тръгнах.
Същата нощ сънувам сън , как майка ми, която почина преди 4 г. ми казва, че " Милена ми благодари много, и че аз съм добър човек. Може да е имало и още, но само това помня от съня.
На другия ден , събрах още малко дрехи и отидох на същото място за да ги дам.
Вратата отвори младо момиче, и аз попитах за жената на която съм оставила вчера дрехи. Тя я извика , и аз и казах,нче имам още да дойде до колата.
Вървейки, я попитах как се казва, за да знам кои да търся другия път. И познайте, отговори казвам се Милена.
Веднага свързах съня със случката. И до сега го мисля и ми е странно.

За мен сънищата имат общо с други реалности, колкото и да си говорим тук, че темата не е за сънища. И си е точно паранормално, необяснимо. Случвало ми се е също.

Чудесна история е това с името! За мен показва, че съществува някаква нишка, която ни свързва с т.нар. отвъдно.

Имам подобна, но не точно и все пак повече я отдавам на случайност отколкото на нещо друго. Още от ученическите години гледам на приятелки на карти Таро. Не съм ясновидец, не чувам гласове, не ми се подава информация. Просто хоби от едни млади години.

Една вечер съм на гости на една приятелка и тя ме помоли да й извадя карти за отношенията й с един мъж. Разбърквам аз картите, като изричам няколко пъти въпроса, придружен с името на мъжа. Хубаво го вербализирам аз въпроса, но вместо името Х казвам името Y. И така няколко пъти. Съзнателно се опитвах да изрека правилното име, но просто друго излизаше от устата ми. Имената нямаха нищо общо помежду си и аз не познавах човек с това име. Даже тв не бях гледала същия ден, за да съм видяла или чула там нещо. Лапсус от никъде.

Около една седмица след случката и вследствие на невероятна случайност се запознавам с един мъж, с който имахме невероятни допирни точки - учил е в един клас до 4ти клас с братовчедка ми, която е от друг град, където аз съм била еднократно като малко дете. После живеейки в Испания се загаджва с една девойка, която живее(ше) през два блока от мен, с която не таим особени симпатии една към друга.

Но за друго иде реч. Понякога в речта си използвам цитати от книги, изрази и фразеологизми, които рядко се срещат. Човекът ми казваше, че някои от изразите и баща му ги е ползвал. Но върхът беше с един любим мой израз от книга: "Най-хубавото на живота му отнемаш, Арута!" Цитатът е в шеговит контекст и много често го използвам. Казвам го, човекът се обръща към мен и казва от коя книга е. Той не бил чел книгата, но баща му я чел и също ползвал цитата. Починалият му няколко години по-рано баща с името Y.

Не вярвах, че ще ми се случи нещо наистина странно. Даже още не мога да го повярвам и ми тупти сърцето от страх.
В къщата на баба ми съм - 3-етажна (с тавана). Аз, майка ми и баба ми сме тук.
Отивам на тавана и стоя 30 мин там, без да слизам, разглеждам си стари вещи. По едно време чувам как на втория етаж вратата се отваря, влиза човек и затваря. Помислих, че е вуйчо ми, даже бях сигурна. 2рия етаж е прекалено близо до тавана, няколко стъпала ги делят.

Майка е на първия заедно с баба. Те си стоят и говорят, готвят и пият кафе.
Докато стоя на тавана, питам майка ми по тел дали ще може да дойде да ми помогне с едни чували с вещи, тя ми казва: "аз току-що те чух да слизаш с някакви торби, ела ти". Аз в ступор, защото не съм мърдала от тавана откакто съм се качила,  и казвам, че някой е на 2рия етаж, при което те се учудват, защото не са се качвали, няма никого, били са през цялото време долу, дори не са се качвали. Докато говорим по тел относно това, затваря ми, набира вуйчо ми, който още не се е прибрал, пита го дали не е бил той.

В момента, в който ми затваря тел, докато все още съм на тавана, чувам 3 стъпки като провлачване по килима точно до таванската врата. Изстрелях се надолу в ужас и паника. Слязох при тях и се качихме трите, за да проверим дали няма човек на втория етаж, където чух някой да влиза, затваря ясно вратата. Абс. Никого нямаше.

Скоро в края на октомври ще правим помен на дядо ми, и трите мислим, че е той. /той живя в тази къща/