Много пъти ми се е случвало да ги заварвам сами на тъмницата там, докато всички сме в трапезарията долу. Стояха в края на дългия коридор, като паметници: без да мърдат и издават звуци, вторачени в нищото. Като светнех лампата, винаги ме стряскаха с това безизразно поведение. Трябваше да им подвикна няколко пъти, за да излязат от този "транс". Баба ми твърдеше,че няма нищо странно в поведението им, смяташе,че просто там им харесва- на тишина и спокойствие, както се казва
. През годините винаги съм имала кучета и те непрестанно са търсели моето внимание, определено не обичаха да остават сами в тъмното и затова тази "изолация" ми се струваше странна. Един път дори щях да се напикая от страх, защото чух човешки стъпки някъде в тяхната посока (то се знаеше, че щом не са долу при нас, са на тяхното любимо място, но се качих все пак да ги проверя). Като светнах рязко лампата ги видях отново вторачени в нищото, а край тях щъкаше заблуден таралеж,те не го забелязваха сякаш. Доста ми олекна, че не е някой караконджул или таласъм хаха. Животните към днешна дата са починали и няма други на тяхно място, за да разберем дали и другите ще възприемат подобно поведение.
Препоръчани теми