Случи ми се нещо странно XXX

Мой познат също ми е разказвал,че е виждал не светеща , а сребърна топка висяща във въздуха , отразявала е слънцето . Видяла в така и изведнъж се е стрелнала нагоре в небето и изчезнала. Може тук да съм прочела за някакви записки намерени от някой наш владетел ,който е разказвал за метални летящи машини. Явно отдавна има подобни посещения .

Според мен наследниците на т. нар. змейове са наследници на извънземни (може бу рептили) или поне друга раса "нечовеци". Въпросната статия съм я чела в Списание 8. Звучеше правдоподобно, но все пак ....

Е, каква е разликата да чуеш в слушалката гласа на човек, за който знаеш, че не е жив? 
И в двата случая човек може да си помисли, че откача (щото възприятието е в се с ушната мида), а това за вярването ще го оставя без коментар.
Всякакви "аргументи" човек може да извади за случая, ама да не прекаляваме чак.

Предпочитам да приема, че мъртвата се е свързвала по телефона по принцип с живата и “по навик” е направила същото. Надали като умреш ставаш всезнаещ и всеможещ.
Всички сме гледали видеа и сериали от типа “ловци на призраци”. Винаги пускат записващи устройства, които после пускат на по-бавна скорост или изчистват записа от паразитни шумове. Понякога водещите не чуват нищо, понякога все пак чуват някакъв шум. Според това, което съм гледала, питат и чакат, после питат нещо друго и чакат. При обработката на записа обръщат внимание точно на местата след въпросите.

Такааа,сега и аз да се включа в темата със светещите кълба. Лятото си бяхме с детето на село при баба ми. Разказа ми две истории, които са се случили сравнително скоро. Първата история. Докато беше жив дядо ми двамата много обичаха да седят летните вечери на стълбите пред къщата, когато бях малка си седяхме тримата, гледахме звездите и брояхме минаващите мигащи самолети. Та седели си двамата и гледали за самолетни, когато изведнъж видяли две огромни светещи кълба. Вторачили се в тях, според думите на баба били почти колкото луната и е категорична,че не са били самолети. Както светили ярко и се движили, изведнъж изчезнали зад хълма на планината. Втората случка е била пак преди няколко години. Баба разказва как тъкмо си легнали с дядо ми, той спал,а тя гледала телевизия, когато вуйчо ми я повикал да види нещо. Качили се на терасата на стаята му и тогава видяла същите жълти светлини отиващи пак към планината - големи,ярки и съвършено кръгли,но този път три. Седяли и ги гледали докато се скрият. Когато му споделила,че са видяли същите преди година,две, вуйчо ми изобщо не се усъмнил в казаното от нея.

Гласовата поща е добър вариант. Ако ти го чуеш с ухото си, ето го поредния луд в държавата! Ако ти звънне на теб и вдигнеш телефона, ето го поредния луд в държавата! Ако има съобщение на глаговата поща и може да бъде чуто от повече хора, отпада обяснението, че някой е халюцинирал. Пак може да се измисли нещо, но поне е нужно да се обсъди случилото се. Иначе директно ще бъде заклеймено като измислица и се обезсмисля труда на замесените.

Преди две седмици си записах час за една процедура в един салон,който не съм посещавала досега. Онзи ден видях моя позната и каза, че дъщеря й е почнала работа в един салон в София. Днес си отивам аз на процедурата и ме посреща момичето, което я прави - дъщеря й

не бях чувала. лично аз не вярвам, според мен ни плашеха да лягаме, а не да стоим до късно.  и дама пика сме "викали" ,но нищо (слава богу).   но почукването не беше за пръв път. не знам дали сте виждали у вашите баби и дядовци, но моите имаха един шкаф за чаши със стъкло в дъното на шкафа и стъклени врати,които се плъзгаха по релси в противоположни посоки, за да се затвори. баба ми пазеше от нейната баба едни малки глинени чашки за ракия. случвало се е децта да чуем как нещо почуква от този шкаф и 1ж - как сякаш стъклата се плъзгаха напред-назад. шумът е много специфичен. много ни беше страх вечер да стоим в стаята с този шкаф. до някъде и тууйн пийкс имаше заслуга за параноята ни.

В къща ли бяхте, когато чувахте почукването в шкафа?

Аз така в къщата при майка ми чувах нощем да подрънква огледалната плъзгаща врата на един гардероб. Оказа се, че се случва, когато минават нощните пътнически или товарни влакове, дето се точат дълго време. През деня не минават такива. Хем не са чак толкова близо до жп гарата, през няколко пресечки са, но с крив дървен под и не добре нивелиран гардероб, явно на вратата ѝ влияеше движението им. Даже понякога се открехваше с някой сантиметър.

4μΕ, точно това имах предвид като питах дали е било къща - всякакви процеси в нея, дори ходене на долен етаж,  могат да предизвикват подрънкване, почукване на чаши...живяла съм в къща и не ми е чуждо преживяване.
С трамваите в София е така, свиква се.

да, съседни стаи - ние в една голяма с 3 легла, а шкафът беше в съседната,която се водеше гостна. ако намеря снимка на шкафа, ще я сложа.

1. Мистичното село Водни пад...?

Тези неща бяха разказани на мен и на други деца, в една лятна вечер преди около 20-21 г. Не че помня чак толкова много... Възпроизвеждам разказаното ни на база на моя несъществуващата вече в Интернет статия от края на 2012 г.

Водни пад е село в община Девин, област Смолян. Намира се близо до границата с Гърция. Според информация от март 2024 г., в селото са останали едва 5 човека. Нищо мистично не открих за него при търсенето ми в интернет пространството. Разказвачката е по-голяма от мен с 2 г. Ще я нарека У. Поне навремето беше приказлива и обичаше да е център на вниманието, та не знам дали не става дума за измислици... Обаче след като ни разказа за съответните странни случки, за тях стана дума поне още два пъти в следващи дни и нито тя, нито брат и (пълнолетен още тогава) отрекоха нещо (поне в един от двата случая тя присъстваше на разговорите). Хората понякога си правят майтап и после си признават...
У. ни каза, че е гостувала на роднини във Водни пад. Там видяла двуглаво куче, оранжева поляна (навярно някъде от населеното място), призрак появяващ се нощем при мост. Първите две неща ми звучат като резултати от радиация. В следваща вечер брат и ни разказа, че призракът е на убит при моста търговец, който редял призрачните си слова на латински език. Докато траели подобни призрачни прояви, по-малката му сестра не била пускана навън. Съседката ни разказа и че в една къща се нанесло ново семейство (според Уикипедия наистина има нови заселници, дошли там след 2 000 г.). На някой от новодошлите на сън му се явил духа на покойна вече бабичка, която преди живеела в новото му жилище.

   Веднъж пък докато момичето се разхождало из местността, видяло пред къщичка намираща се на един хълм, две загадъчни фигури, седящи на пейка - това били две закачулени персони (лицата им не се виждали, наметалата и качулките им били черни). Гледката го накарало да побегне уплашено.

 2. На страха очите са големи! Един от примерите как човешкият мозък има способността да изкривява информацията, коя приема. И не само по този начин, но и когато нещо се разказва от уста на уста и се получава развален телефон.

  Докато слушахме изплашени историите и, встрани видяхме нещо приличащо на змия...Всички си мислехме, че виждаме змия, която си е надигнала главата и потрепва! Мисля, че бяхме поне 5 човека. Настана лека паника. По - късно сестра ми сподели, че чак се е притеснявала змията да не ухапе майка ми, ако тя излезе по това време на улицата, за да ни викне да се прибираме. Вглеждайки се по - внимателно и приближавайки се бавно...установихме, че това е само хартия от вафла, движена от лекия ветрец...!

Вярвате ли в проклятия ?

Не знам. Може би толкова, колкото и в магии. Не вярвам, че винаги, когато някой те прокълне или направи някаква магия, непременно ще те хване. Според мен, в някои случаи, от някои хора, клетвата хваща. Мисля, че по-скоро, ако имаме да плащаме някой кармичен дълг, тогава ни хваща. Не вярвам, че всеки може да ти контролира съдбата както му падне.