Здравейте,
Това е моят разказ за захранването на 2-те ми момчета. И тъй като те са все още малки, бих могла да кажа, че това е само част 1-ва, защото захранването продължава всъщност много до късно, че даже и след пубертета.
С риск да бъда набедена от съфорумки, реших да споделя опита ми, защото много се чудя има ли и други майки, които са стигнали до същото заключение като мен, а именно че няма как да се водиш по определена схема за захранване, ами всичко си се случва някак си от само себе си и най-правилния метод за детето, е може би някъде посредата между всички други съществуващи методи.
Моят личен опит със захранването, както при повечето майки, започна още преди пъровото дете да се роди, а имено чрез набиране на информация по време на бременността.
Първият път когато се сблъсках с ясна схема за захранване на бебе, беше в една стара книга от майка ми, която тя е чела, когато е била бременна с мен. Когато майка ми ми даде книгата, ме предупреди, че има и остаряла информация и няма как да я позвам като основен източник. После се разрових и намерих, че първите книги на въпросната авторка са били издадени още през 50-те години и всъщност жената е била много популярна в цяла Европа относно отглеждането на бебета. Та в тази книга имаше и глава за захранването, в която се съветваше то да започне от 3-тия месец с каши. После се преминава на плодови и зеленчукови пюрета, после месни и т.н.
Та още на първо четене ми беше ясно, че информацията е доста остаряла и за това реших по устойно да се разтърся в интернет.
Тогава попаднах на ЗВБ или Раплей метода. Четох информация предимно на английски и ми се стори нещо невероятно, революционно, точно за мен.
Понеже живея в Нидерландия и от самото начало осъзнавах, че няма как да избегна местните методи на захранване, се разрових и намерих метода на Стефан Клайнчес, който доразвива метода на Раплей. Изядох му книгата с кориците и бях убедена, че ако следвам този метод бих направила най-доброто за детето си.
До тук добре, докато не се започна със същинското захранване.
Първо по ЗВБ метода и също при Клайнчес изрично навсякъде пише, че бебето трябва само да започне да седи, за да се започне. Да обаче инстинкта ми казаваше, че това няма как да стане, защото бебето може чак на 8 месеца стабилно да седи, а пък на 4 месеца вече му течаха лигите при вида на всякаква храна която ние поглъщахме.
И с втория ми син инстинкта ми по това отношение само се потвърди. Той се развиваше физически много по-бързо от малкия си брат от самото начало, и все пак на 8 месечна възраст пак трябва да го подпирам, за да не се килва настрани, в седнало положение.
А и двамата толкова лакомо ни гледаха, че реших, това е, ще почвам, няма къде да чакам.
Допълнително осъзнах, че не е удачно да започнат градина и чак тогава да започна със захранването. При много кратки майчински, градината започва преди да навършили 6 месеца, и съответно инстинкта ми каза да ги захраня преди това.
После пък голямата чуденка - пюре или пърченца. Четох и четох и навсякъде четох, че не може и 2-те наведнъж. Също така четох, че за бебе под 6 месечна възраст няма как да се дават парчета. Е как да стане хем да ги захраня преди 6 месечна възраст, хем като не могат още да сядат, хем да им се въведат достатъчно разнообразни плодове и зеленчуци, хем да има и парчета, за да упражняват толкова важното дъвчене (дори и без зъби) и толкова важния пинсетен захват? Как, как, ами открих, че има как.
Колкото повече не се водих по указаните методи и колкото повече се водих по инстинкта си, толкова по добре се получаваше.
Меки плодове и зеленчуци предлагани на парчета, по-твърди плодове и зеленчуци предлагани под форма на пюре. Днес 1-вото хранете ще е с пюре, второто и 3-тото с твърда храна. Водих се по типа храна, не толкова по това дали е 1-во или 2-ро.
Детето не може да сяда в столче? Храним го в количката, полуседнало. Детето се дави? Изчакваме го и не му бъркаме в устата. Толкова много има изписано за давенето при ЗВБ, а то при пюретата няма голяма разлика.
Стана много дълго, а мога още да пиша. Та въпроса ми беше: има ли и други майки, които захраниха децата си по инстинкта си и на които също им се получи успешно?
Виж целия пост
Това е моят разказ за захранването на 2-те ми момчета. И тъй като те са все още малки, бих могла да кажа, че това е само част 1-ва, защото захранването продължава всъщност много до късно, че даже и след пубертета.
С риск да бъда набедена от съфорумки, реших да споделя опита ми, защото много се чудя има ли и други майки, които са стигнали до същото заключение като мен, а именно че няма как да се водиш по определена схема за захранване, ами всичко си се случва някак си от само себе си и най-правилния метод за детето, е може би някъде посредата между всички други съществуващи методи.
Моят личен опит със захранването, както при повечето майки, започна още преди пъровото дете да се роди, а имено чрез набиране на информация по време на бременността.
Първият път когато се сблъсках с ясна схема за захранване на бебе, беше в една стара книга от майка ми, която тя е чела, когато е била бременна с мен. Когато майка ми ми даде книгата, ме предупреди, че има и остаряла информация и няма как да я позвам като основен източник. После се разрових и намерих, че първите книги на въпросната авторка са били издадени още през 50-те години и всъщност жената е била много популярна в цяла Европа относно отглеждането на бебета. Та в тази книга имаше и глава за захранването, в която се съветваше то да започне от 3-тия месец с каши. После се преминава на плодови и зеленчукови пюрета, после месни и т.н.
Та още на първо четене ми беше ясно, че информацията е доста остаряла и за това реших по устойно да се разтърся в интернет.
Тогава попаднах на ЗВБ или Раплей метода. Четох информация предимно на английски и ми се стори нещо невероятно, революционно, точно за мен.
Понеже живея в Нидерландия и от самото начало осъзнавах, че няма как да избегна местните методи на захранване, се разрових и намерих метода на Стефан Клайнчес, който доразвива метода на Раплей. Изядох му книгата с кориците и бях убедена, че ако следвам този метод бих направила най-доброто за детето си.
До тук добре, докато не се започна със същинското захранване.
Първо по ЗВБ метода и също при Клайнчес изрично навсякъде пише, че бебето трябва само да започне да седи, за да се започне. Да обаче инстинкта ми казаваше, че това няма как да стане, защото бебето може чак на 8 месеца стабилно да седи, а пък на 4 месеца вече му течаха лигите при вида на всякаква храна която ние поглъщахме.
И с втория ми син инстинкта ми по това отношение само се потвърди. Той се развиваше физически много по-бързо от малкия си брат от самото начало, и все пак на 8 месечна възраст пак трябва да го подпирам, за да не се килва настрани, в седнало положение.
А и двамата толкова лакомо ни гледаха, че реших, това е, ще почвам, няма къде да чакам.
Допълнително осъзнах, че не е удачно да започнат градина и чак тогава да започна със захранването. При много кратки майчински, градината започва преди да навършили 6 месеца, и съответно инстинкта ми каза да ги захраня преди това.
После пък голямата чуденка - пюре или пърченца. Четох и четох и навсякъде четох, че не може и 2-те наведнъж. Също така четох, че за бебе под 6 месечна възраст няма как да се дават парчета. Е как да стане хем да ги захраня преди 6 месечна възраст, хем като не могат още да сядат, хем да им се въведат достатъчно разнообразни плодове и зеленчуци, хем да има и парчета, за да упражняват толкова важното дъвчене (дори и без зъби) и толкова важния пинсетен захват? Как, как, ами открих, че има как.
Колкото повече не се водих по указаните методи и колкото повече се водих по инстинкта си, толкова по добре се получаваше.
Меки плодове и зеленчуци предлагани на парчета, по-твърди плодове и зеленчуци предлагани под форма на пюре. Днес 1-вото хранете ще е с пюре, второто и 3-тото с твърда храна. Водих се по типа храна, не толкова по това дали е 1-во или 2-ро.
Детето не може да сяда в столче? Храним го в количката, полуседнало. Детето се дави? Изчакваме го и не му бъркаме в устата. Толкова много има изписано за давенето при ЗВБ, а то при пюретата няма голяма разлика.
Стана много дълго, а мога още да пиша. Та въпроса ми беше: има ли и други майки, които захраниха децата си по инстинкта си и на които също им се получи успешно?
