Детето ми няма страх от изгубване

  • 2 469
  • 31
Здравейте!
Имаме огромен проблем с нашето дете. На 4 години е синът ни и е палав, своенравен и като всяко момче много обича да кара колело. И тук идва нашият проблем. Когато сме по улиците се придържа близо до нас, слуша, спира се, като пресичаме и т.н. но когато отидем в парка е направо неудържим - кара колелото с доста високи скорости и изобщо не се обръща да види дали сме наблизо, няма усещането, че ще се загуби. На три пъти вече го изгубваме от поглед и след това го търсим като луди, а той дори не осъзнава какво се е случило. Решава, че иска да отиде на някоя площадка и директно отива, без да предупреди.
Последният път караше колело с още момчета и много се увлече. Дотолкова, че както го виждахме да обикаля и изведнъж изчезна с едното по-голямо момче. Всичко стана за секунди. Тръгнахме да го търсим веднага с баща му в посоката, в която тръгнаха, защото вече беше извън парка. Няма го. Така обикаляхме известно време, нямаше и следа. Побъркахме се от притеснение. Накрая го намерихме - голямото момче тръгнало да се прибира и нашия - след него. Добре че го е върнал натам, където първоначално бяхме - точно се свечеряваше и не ми се мисли...
Та, дайте ми някакъв съвет.
Много обича да кара колело, но не можем всеки път да сме на тръни дали ще го изгубим или не Sad
Говорим, говорим, разбира притесненията ни, но качи ли се на колелото и край, все едно нищо не сме казали.
Наистина не знам как да подходя, не знам други негови връстници, които да правят така. Засега колелото му е прибрано, но все пак ще ми е нужно мнение, ако сте минали през това. Той просто няма страх Sad
Виж целия пост
# 1
Сложете му часовник с проследяване.

А иначе, на 4 години е достатъчно голям да му обясните, че му забранявате да прави така.
Виж целия пост
# 2
Сложете му GPS тракер, като на куче/котка, и така ще знаете къде се намира, когато го изгубите от поглед. Или уоки-токи на врата. Ние със синчето имаме такова и сме много доволни. Има широк обхват. Ловя го през блокове дори. Като трябва да го прибирам ми е много удобно така. Къде си? Прибирай се! Пък и е много вървежно да имаш уоки на врата, като на полицай. Simple Smile
Виж целия пост
# 3
Приберете колелото докато не разбере за какво му говорите.
Виж целия пост
# 4
Когато сме по улиците се придържа близо до нас, слуша, спира се, като пресичаме и т.н.

Надявам се, че го учите не само да спира, но и да слиза от колелото, когато пресича.

На ваше място, след всяко подобно изчезване, бих го прибрала вкъщи и наказала да играе без колело за определен срок. И така всеки път, докато се научи. Само с говорене не става.
Виж целия пост
# 5
След като говоренето е безрезултатно и аз бих го прибрала вкъщи и бих спряла ползването на колело за определено време. На 4 достатъчно добре разбира какво му се говори, но няма самоконтрол. Точно около 4-5 г такъв започва да се гради. При някои деца справянето е по-трудно, но тук е вашата роля заедно да работите върху това.
Виж целия пост
# 6
2 + за прибиране и на детето от вън, и на колелото за определен период от време. Стройно и системно. Като не схване от първият път, ще схване от 10, от 100... Колкото се налага.

Друго предложение - карайте заедно. Аз съм с две деца, на 9 и на 6 и обичайно излизаме заедно с колелата. Не, че не се случва някой да дръпне напред, но аз карам плътно зад тях...
Виж целия пост
# 7
Аз също бих прибрала колелото. Тракери и разни устройства само биха му дали картбланш да се развихри още повече, а всъщност детето е още малко да забягва само̀ по паркове и градинки.
Виж целия пост
# 8
Сложете тракер/часовник. И моят син беше "бебето беглец". Не помня колко пъти съм го губила. На към 5-6 започна да се осъзнава, след като на два пъти го губих в супермаркета.
Виж целия пост
# 9
На тази възраст синът ми носеше гривна с името и телефонния ми номер винаги когато сме в парк или на място с много хора. Конкретно за колелото и парка - отиваме заедно, казвам му къде сядам и той знае, че от време на време трябва да минава. Колелото му беше ярко оранжево, за да го виждам отдалече. Друг вариант е и вие да си купите колело и така да карате заедно. И това сме го практикували на четири (и продължаваме).

Колелото не бих прибрала. Децата имат нужда от движение.
Виж целия пост
# 10
Освен от движение децата имат нужда и от възпитание, но най-вече от обезопасяване. За самото дете е опасно да кара извън погледа и контрола на родителите си – всичко може да се случи с него.
Забравихте ли Паоло?

Все едно не може да се движи достатъчно и без колело.
Виж целия пост
# 11
Не знам кой е Паоло, но при всички положения детето от колело не бих лишила. Ще търся други варианти. Аз за себе си бях намерила де, както вече писах.
Виж целия пост
# 12
Аз се включвам само с един съвет от опит. Детето не трябва да бъде учено само да пази себе си, но и другите. Визирам конкретно колелото. Карайки бързо в парк или на друго място, където има много хора, особено деца, вероятността да стане беля е голяма. Наше близко дете така го помете едно по-голямо дете с колело. Такова, на което не можели да му забранят да кара, не можели да го наблюдават постоянно, не можели да го лишат от еди-какво си. Пораженията върху пострадалото дете бяха големи, страшно много травми, можеше и най-лошото да се случи, слава богу се размина, но на косъм. Та това, че кара бързо и извън погледа на родителите, е заплаха и за останалите, не само за колоездача. Просто имайте едно наум и за това.
Виж целия пост
# 13
Явно в парка се чувства в свои води и прави, каквото си иска. Малко и ви тества, може би не съвсем съзнателно, но иска да види и къде са ви границите. До къде ще понесете неговата своенравност.
Нави често говорим за характер - ето това е характерът му. Цял живот ще усещате неговата своенравност. Вие сте родители и трябва да намерите начин да налагате контрол. Детето е още на 4 години и трябва да можете да се справите с поведението на 4-годишно дете. Нали сте чували за първите 7. Работете сега! След 3 години изтичат.

Малко се шегувам с Първите 7, защото сте родители за цял живот. Сега сякаш са "лесните" години да работите и да създадете правилна комуникация с детето си. Дали забрани, дали закани, дали наградки, ако слуша и се съобразява с вас, когато е с колелото - намерете си вашия начин, но вие сте родителите, а той е само детето.
Виж целия пост
# 14
Това е нещо съвсем нормално. Няма да влизам в подробности, влезте и намерете видеата на Десислава Дамянова, която обяснява доста подробно, какво е развитието на детето до 7 г. То няма капацитета да прави логически връзка, т.е. мама не ме вижда, ще се изгубя и последствията за това, или карам бързо, ще нараня някого. Въобще не става въпрос за своенравност, а за научни доказателства как работи мозъка на детето на 4 г., как да се държат родителите, защото масовият случай е груба агресивна реакция с възпитателна цел, без родителя да изхожда от нивото на развитие на детето, без да е прочел и да осъзнава какви са възможностите на едно дете, защо така реагира и се държи и тук идва втория проблем масата родители крещят изхождайки от тяхното моментно състояние, детето не осъзнава опасностите, не му се говори защо е опасно, защо трябва да внимава и т.н., а грубата реакция на родителите остава за цял живот, забравя се случката не се помни, но отношението винаги остава в съзнанието на детето и носи своите последствия за цял живот.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия