ДВАНАДЕСЕТИ клас - 2024/2025 - Началото!

Аз сега се замислих, че ако кандидатстването е само по успех, приемат 1500, а кандидатстват 50 000 човека, няма ли да е много скучно да приемат само по успех? Значи 5000 човека са с максималното възможно, ама местата са 1500. Тогава остава да се включи като критерий ред на кандидатстването и да стане бой кой да кликне най-бързо. Едно време така кандидатствах за ДГ с наборката. В София заби системата и една приятелка успя да влезе от Стара Загора, бяхме едни от първите и имахме щастлив прием. Един вид, по-заслужили бяхме от други, които нямаха добър нет.

Изпит или интервю не са ли по-ок за прием отклокото мотивационно писмо с възможност за писане с помощ?

На повечето хора с математическо/практично/не се сещам точната дума ни е много трудно да разтягаме думи и да пишем хубаво. Ние нямаме шанс за висше по този критерий.
Аз нито съм работила преди да завърша висше, нито съм доброволствала някъде, нито съм знаела какво е пгс (имах гадже, което каза, че това е върхът и това кандидатствах), т.е. не отговарям на никакви изисквания. Пък завърших с много висок успех и проектирам от 23 години, включително много сложни сгради.

Ще ме прощавате, може аз съм динозавър по темата, но тези условни приеми в различните университети са си условни на този етап. Всичко може да се случи, хора сме и приемът да не се реализира. Особено когато говорим за прием по документи и диплома, а в БГ висока диплома не е чак толкова трудно да има. Факт е, че в момента масово са приети деца условно в Холандия. Явно и в Англия. Така че си мисля, че на този етап все още не можем да кажем „моето дете, приятелчето, съседчето е прието еди къде си“.

Оттук нататък зависи от детето, точно защото не се очакват чудеса от храброст, за да изпълни изискванията и не са нищо много по-различно в сравнение с предходни години - определен успех.
За мен също е леко странен този подход за прием, защото е обратен на наложения у нас. Тук приемат все по, по, най и накрая няма български университет на добра позиция с изключение на отделни специалности, които се броят на пръстите на двете ръце. За подхода на обучение да не говорим.
За специалността, за която дъщеря ми ще кандидатства, се изисква да направи онлайн тест по математика в неконтролирана среда, без да има поставено изрично условие за определен резултат. В него половината материал не е учен. Сега наваксва допълнително. Да, може да седне и да го направи някой вместо нея, но първия семестър, ако я приемат, ще имат същия изпит и тогава няма да има кой друг да отиде. А тук голям зор да те приемат и после имаш лесни варианти да минаваш изпитите.

В комплексния прием има И интервю. Дотам стигат само най-перспективните кандидати. Някои интервюта протичат по 3 часа.

Всеки нормално образован човек трябва да може да каже с 2 изречения защо иска да учи в точно университет и тази специалност. Затова казах да тествате собствените си деца да ви отговорят. А завършването на уни с висок успех няма общо с това дали си искал да учиш точно това, дали си разбирал какво е, дали си доволен да го работиш след това цял живот. Личният ми опит в университета показва, че общо взето 70% не знаеха защо са влезли да учат това и после не се реализираха в тази посока. Ама айде, моята специалност беше широко хуманитарна, та позволява мърдане встрани, ама какво правят хората с тесните специалности?
Във Филаретова междудругото един компонент от балообразуването е именно мотивационен разговор и буквално 2-3 на курс отпадат.
Кандидатстването в различни държави има своите специфики. Някъде е комплексно, някъде е строго научно, някъде е на общо основание. Някъде се интересуват от цял спектър информация за кандидата, защото изграждат общност, някъде се интересуват от най-високите академични постижения в дадената наука, защото търсят научни работници, някъде гледат да си запълнят местата. За  мен лично прием само по диплома и изпит ми се струва възможно най-лесният вариант, вече имаме пусната една такава апликация. Няма есе, няма CV, само успех от у-ще и SAT. Дори няма условен прием с изисквания за матури и резултат от общата диплома. А и да има, не ми се струват трудно постижими.

Условни приеми има в Англия и Холандия. В САЩ не са условни, в много университети в други държави също не са. Ама при положение, че хиляди деца всяка година отиват да учат в Холандия, защо ви притеснява условният прием?

В текущо глобалния свят не е невъзможно да се появи наистина петцифрен брой кандидати за престижни/ известни/ атрактивни университети. Та не би имало как да се провеждат интервюта с всички. Сигурно би било сложно и да се събират комисии, които да четат море от дълги есета.
Приела съм, че е много вероятно разни съвременни иновации да ми изглеждат глупаво, защото принадлежа на друго поколение.

Доколкото съм запозната за Холандия специално условният прием с свързан с изискване да успееш да завършиш в срок средното си образование т.е. на първата възможна дата и за някои специалности да си взел успешно матура по даден предмет като за местата, които аз съм гледала нямат изискване за минимален успех от сътоветното ДЗИ. Най-често става въпрос за математика и физика или химия.

Ми аз явно съм под нормално образованите, пък и с тясна специалност. А имахме един колега, който много искаше да учи пгс, толкова много, че 11 години следва, за да го избута и накрая не можа да го избута, та сега си работи съвсем в друга сфера, пък аз немотивираната и необразованата проектирам фабрики. И аз много искам да пея, ама пусто не става и не става.

Забравих да допълня - никой университет не приема само на базата на мотивационно писмо.

Не разбирам примера за УАСГ - смяташ, че там критериите за прием са по-добри от такива унита, които искат и мотивационно писмо?

Понеже аз разбудих духовете с мотивационното писмо .. Та снощи младежът по късни доби изпълзя от леговището си , рошав от чесане по главата и малко тревожен.. Седнахме и си поговорихме, че ако пише честно защо иска този университет и тази специалност пише си за нея. Нормално е да е проучил какви предмети включва програмата,  каква професия дава, защо смята че е подходящ за тази професия, като напише и какви сертификати има, спортни успехи и то листа свършил ..Сутринта мина през спалнята в добро настроение и каза, че ще ми прати файл за четене след обяд

ПП: Под секрет - май не иска да се дели от сега , ако не придобие увереност изобщо не мислим да го притискаме

ПП2:  На повечето места мотивационното писмо заедно с анкетните листи и копия от дипломи и сертификати е само стъпка 1, след това са или събеседване, или тест/изпит
Всъщност мотивационното писмо дава възможност да се отсеят, тези, които наистина искат да учат дадена специалност, от тези, които искат да го учат, защото е модерно или високоплатено. Вторите обикновено като им стане трудно и се отказват

Да, смятам, че най-добрият прием за инж е с изпит/дзи по математика или физика, а не с мотивационно писмо.
Конкретно сега приемът в уасг за инж е нелеп (дзи бел, дзи мат ооп...), но то просто няма желаещи, за съжаление.

Но то няма смисъл да сравняваме с преди 20-30 години.
Нито е имало доброволчество, нито мотивационни писма, кандидатствали сме 99% на ниво държава... И това е било за всички.

Мотивационното на дъщеря ми е точно такова. Нека пише повече, да престои и после ще съкрати. Може да включи и информация кое от това, което е правил, учил го е насочило към конкретната специалност.
Смятам, че такова трябва да бъде всяко МП, а не да се ползват готовите шаблони с булети и 3 параграфа със задължително съдържание. Вярвам, че индивидуалният стил винаги би бил предимство.

Да, и в Политехнико Милано, ТУ Делфт, които са технически специализирани унита, имат изпити.  Да не говоря за топ техническите университети във Франция. В много холандски и английски унита дори за икономика и бизнес имат изпити по математика. За история обаче нямат. Далеч съм от мисълта, че в България е най-справедливото балообразуване, пък на запад нищо не разбират.
Разнообразието от университети и критерии е голямо, хванахте се за това мотивационно писмо, все едно навсякъде го има и приемат само заради него и нищо друго.

Аз не знам да има университет, в който да има прием на база само мотивационно писмо без поне успех от диплома.