ДВАНАДЕСЕТИ клас - 2024/2025 - Началото!

Тук или там: как растящите разходи в Европа променят плановете на българските студенти
Повишаващите се цени не влияят на търсенето на университети в чужбина, но предпочитаните дестинации се променят
Дарина харесва висшата мода и мечтае за кариера в модния бизнес. Затова дванадесетокласничката от частна гимназия в столицата планира да кандидатства само в един университет - International University of Monaco, който е и единственото висше училище в малкия град-държава. Представя си как ще черпи вдъхновение сред богатите и добре облечени хора, които прекарват летата си на Лазурния бряг, а зимните ваканции в Кицбюел.
"Избирам го, защото много искам да живея в Монте Карло. Климатът е по-мек, нещо постоянно се случва, а и там ще намеря необходимите контакти, с които да успея да пробия в модния бранш", вълнува се тя.
Ян завършва висшето си образование в София, но сега планира да замине за Барселона, където да следва магистратура по бизнес. Избира града, защото чува от приятели, които учат там, че партитата са страхотни, хората - гостоприемни, а слънцето грее почти целогодишно.
Дарина и Ян са част от нарастваща група български студенти, които заминават да учат в чужбина, но правят избора си не само движени от престижа на училището, но и в търсене на определен начин на живот. Среда, в която могат да се запознаят с нови хора и да установят интересни контакти, които да са им от полза в бъдеще. Според проучване на консултантската агенция за образование "Дарби" над 70% от студентите, които искат да следват в чужбина, търсят по-качествена алтернатива на българското висше образование и по-добри кариерни перспективи. Това е логичен ход - само един български университет - Софийския университет "Св. Климент Охридски", попада в класацията за висши училища QS World University Rankings и се класира на далечното 661 - 670 място за 2025 г.
Вече 17 години, откакто България стана член на Европейския съюз и българските младежи получиха равен достъп до образование в границите му, нито една българска институция не проследява колко хора напускат страната, за да учат в чужбина, връщат ли се обратно, след като завършат своето образование, и вливат ли се в българския пазар на труда. На въпрос на "Капитал" защо тази тенденция не представлява интерес Министерство на образованието (МОН) отговаря, че "възможностите за придобиване на образование не са ограничени, като право на всички граждани е да се придвижват свободно".
Единствен ориентир е неофициалната статистика на частните образователни консултанти, според която заминаващите всяка година са около 10% от всички български студенти. Колко от тях завършват и как се реализират след това, остава неизследвана тема. В същото време българският бизнес е с хроничен недостиг на кадри в редица индустрии. А много работодатели развиват собствени програми, с които да компенсират липсата на практически умения за работа, които не се преподават в университетите нито тук, нито навън.
В началото на учебната година за студентите показваме моментна картина на пазара на висше образование в страната и в чужбина - какъв избор правят студентите и кои са тенденциите, които го определят.
Няколко фактора прекрояват географията на образованието зад граница. На първо място са Брекзит и повишаващите се разходи за живот в Западна Европа. Великобритания изпада като най-предпочитана дестинация за учене в чужбина за сметка на далеч по-достъпната Нидерландия. Там обаче, както и в други страни като Германия и Франция, студентите се сблъскват с друг проблем - кризата с жилищата и липсата на достъпни възможности за настаняване.
Това кара една част от студентите да изберат български университети и да търсят образование в чужбина през обменната програма "Еразъм" или в по-късен етап от образованието си - за магистратура.
Въпреки това потокът от заминаващи студенти остава стабилен, а в българските университети студентите се увеличават, но свободните места не намаляват.

Двойно повече висшисти в страната
През последните пет години студентите в България се увеличават почти двойно. През академичната 2023/2024 г. действащите студенти в страната са близо 200 хиляди в сравнение с 2019/2020 г., когато броят им е наполовина (виж графиката). Няколко са причините за това - пандемията, която отказа една част от студентите от заминаване през 2020/2021 г., драстичното увеличаване на студентските такси и стандартът на живот в Западна Европа, а и прилив на чужди студенти, които в същия период също се увеличават двойно*- до 16 хил. през учебната 2023/2024 г.
Нарастващият брой студенти обаче не означава запълнен капацитет в българските университети, нито пък гарантирано изобилие на кадри на пазара на труда. Според Националната агенция за оценяване и акредитация, във всички 51 акредитирани висши училища в страната капацитетът за студенти е 419 хил., което означава, че едва 42% от него са запълнени. Ниските студентски такси от около 1010 лв. (или 500 евро) на година се оказват недостатъчен стимул, за да запълнят свободните места, които пък са неравномерно разпределени по специалности.
Популярни и за бакалавър, и за магистър в страната са специалности, свързани с дигитализация и технологии. Най-голям брой студенти, които следват бакалавър, учат Икономика, Информатика, Информационни технологии, Маркетинг и Бизнес администрация, съобщават от МОН. Но при непопулярни специалности като Математика, Теория на изкуствата, Химически науки и други се наблюдава около 80% свободен капацитет, или с други думи - гарантиран бъдещ недостиг на пазара на труда.

България е топ дестинация за Медицина
България е първа по дял на чуждестранни студенти в региона пред Северна Македония със 7.4% и Румъния с 6% според "Националната карта на висшето образование" на МОН за 2023 г. Те са концентрирани в малък брой специалности - близо 60% следват Медицина и Стоматология, а в Медицина дори преобладават пред българските студенти, които са едва 42% от курсистите, посочва министерството.
Около 90% от пристигащите са от Европа, а повече от половината идват от четири страни - Гърция, Великобритания, Украйна и Германия. Това е нетипично, защото в университетите в ЕС преобладават международни студенти от други континенти. Може да се обясни с увеличаващите се разходи за издръжка в Западна Европа, високата конкуренция в медицинските специалности там, както и наличието на достъпни програми на английски език тук.

След Брекзит: Нидерландия е топ избор за младите българи
"Въпреки покачващите се навсякъде цени за живот, а на места и учебни такси, потокът на заминаващи е стабилен и по-скоро наблюдаваме промени в дестинациите, отколкото в числата на студентите", Благовеста Евтимова от консултантска къща "Дарби" коментира тенденциите при заминаващите за чужбина млади хора. "Преди концентрацията на кандидати беше към Великобритания, а сега се кандидатства почти повсеместно в Европа, като изключение не правят дори и държави като Чехия, Полша и Хърватия", добавя Евтимова.
Един от водещите фактори за тази промяна е Брекзит, който прекрои образователната карта на Европа. "До 2020 г. броят на кандидатстващите ученици от ЕС (във Великобритания) беше средно около 42 хил., от които 2 хил. от България. След 2021 г. броят им е 2 пъти по-малко, като през последните 2 години кандидатстват по около 300 българи", твърди Николай Христанов, старши консултант в "Интеграл".
Причината - българските студенти вече попадат в категория "международни студенти", а размерът на таксата се определя от всяко висше учебно заведение и варира между 10 и 60 хил. британски лири на година.
Но ако Великобритания стана по-недостъпна дестинация за висше образование за чужденци, то немалко са страните в Европа, където таксите остават сравнително ниски. На места като скандинавските държави висшето образование е напълно безплатно. Расте и броят на университети в тях, които подготвят програми изцяло на английски език, което доскоро представляваше проблем при кандидатстването.
Най-популярна дестинация през последните няколко години се очертава Нидерландия, където българските студенти през 2023 г. са над 5 хиляди. Те са на 6-о място като общ брой чуждестранни студенти според местното правителство. "Причините са разнообразни - от високото качество на образованието и признатите университети до достъпните такси за обучение и възможността за международна кариера", обяснява високия интерес Димитър Александров, мениджър на агенцията за образование в чужбина "Скай Лайнс".
Расте интересът и към Италия, където се насочват около 10% от заминаващите студенти, и Белгия, където отиват 11.7% от тях, съобщават от "Интеграл". "След тях се нареждат Германия, Австрия и България, като тук визираме учебни заведения, предлагащи двойна диплома в партньорство с чуждестранни партньори или образование по американската система", добавят от агенцията.
Испания също привлича все повече български студенти, като водещ фактор там е климатът, коментират от "Дарби". На север популярна става Швеция, където липсата на учебна такса е основен мотив за кандидатстване.

Колко струва да си студент в чужбина
"Ако трябва да степенуваме предпочитаните държави от такива с най-скъпо обучение към най-достъпно, то една условна класация би изглеждала по следния начин: САЩ, Великобритания, Испания, Италия, Нидерландия, Белгия, Германия, Австрия, Дания, Швеция, Финландия", изреждат консултантите на "Интеграл". Годишната такса на англоезичните пазари достига до около 50 хил. евро, но от там нататък пада рязко - в Испания тя е между 750 и 3000 евро, в Нидерландия - около 2500 евро, в Белгия е около 1000, а в Австрия, Франция и Германия е по-скоро символична и достига 700 евро, което е близо до средната учебна такса в България.
Не е задължително таксите да се плащат в цял размер. В рамките на ЕС българите обикновено отговарят на условията, за да получат стипендии на база на семейните доходи. "В Нидерландия например предлагат студентски кредити на преференциални условия", казват консултантите от "Дарби" и допълват, че "в Ирландия европейските ученици нямат такси, дължат единствено административна такса в размер на 3 хил. евро, която може да бъде дори нулирана".
В Италия таксите варират спрямо доходите на семейството, а на места има възможност да се покрият дори част от разходите за храна и настаняване. "Семействата на кандидат-студенти, които нямат високи доходи, могат изобщо да не плащат такси за обучение", коментира Димитър Александров от "Скай Лайнс".
Въпреки различните учебни такси по правило от агенцията съобщават на кандидатите си, че трябва да се заделят около 10 хил. евро за всяка учебна година, с които да могат да покрият всички свои разходи. Николай Христанов от "Интеграл" оценява годишните разходи между 12 и 15 хил. евро, като консултантите на агенцията цитират жилищните сметки като основна променлива.

Подготовката за учене в чужбина започва в 10-и клас
Инвестицията в качествено висше образование, оказва се, започва далеч преди завършването на училище. Ниските учебни такси в Европа водят и до значителна конкуренция, за която са необходими предварителна подготовка, високо владеене на чуждия език и конкурентни оценки. На българския пазар работят десетки консултантски агенции за образование в чужбина, които предлагат цялостна подготовка на кандидат-студентите и препоръчват процесът да започва още в 10-и клас.
"Тогава трябва да се вземе правилното решение за подходящ профил в училище. Следващата учебна година е времето за по-целенасочена подготовка спрямо избраните университети и специалност", коментират консултантите на "Интеграл". Тази подготовка често включва извънкласни дейности, подобряване на чужди езици и други. "В началото на 12-и клас стартира самото подаване на кандидатури и процесът приключва със стартирането на академичната година в мечтания университет. Затова и говорим по-скоро за изготвяне на образователна стратегия, която чертаем заедно с кандидатите поне 2 години по-рано", добавят от "Интеграл".
Агенциите обикновено работят с партньорски университети, които заплащат комисиона за всеки привлечен студент, заради което често кандидатстването в тях е безплатно за самия ученик. За кандидатстване в институции извън каталога на агенцията обаче се плаща допълнително, като цените варират спрямо конкретната услуга, като подготовка на мотивационно писмо, помощ в кандидатурата и проследяване на отговорите на университетите може да струва между 800 и 1500 лв.

Всичко поскъпва
Освен студентските такси, преди да заминат бъдещите студенти и техните родители калкулират и разходите за живот, които варират от град до град и се покачват значително в последните няколко години. "Не се наблюдава пряка връзка между таксата за обучение и инфлацията в различните държави. По-сериозна промяна има в цените на общежития и квартири, но там освен инфлацията фактор е и повишеното търсене", казва Христанов от "Интеграл".
Цените се вдигат по всеки параграф - по-скъпи жилища, по-скъпа храна и дори по-скъп транспорт. Националната федерация на студентските асоциации във Франция обяви, че разходите за живот на френските студенти никога не са били по-високи от сега - през 2023 са около 1200 евро на месец, скок от близо 10% спрямо предходната 2022 г. А помощите, които се отпускат от държавата, не отразяват тази инфлация - субсидиите са били индексирани с 1% при увеличение 8% в наемите в страната.
Университетът в Амстердам (University of Amsterdam) предупреждава кандидат-студентите, че трябва да си отделят между 975 и 1500 евро на месец, за да живеят нормално. По-притеснително от покачващите се цени е това, че дори с по-висок бюджет понякога е невъзможно да се открие жилище. Кризата с настаняването в Западна Европа се задълбочава, а най-уязвими се оказват именно международните студенти, които се състезават за недостатъчния брой свободни жилища с местни студенти, възрастни хора, млади семейства, хора с ниски доходи и други.
Проучване на института Eduard Pestel показва, че през 2023 г. в Германия се наблюдава недостиг на повече от 700 хил. апартамента, а в същата година Германската студентска асоциация обявява, че има над 30 хиляди активни студенти, които нямат дом.
Според проучване на Euronews намирането на едностаен обзаведен апартамент в Париж отнема средно 6 месеца, а цените рядко са под 1000 евро на месец. Неписано правило там е също, че международните студенти не са предпочитани клиенти от наемодателите, а предимство имат местните, често семейства, които не вдигат много шум.
В Нидерландия намирането на свободни квартири също е проблем. От няколко години насам университети в най-популярните студентски градове като Амстердам, Айндховен и Утрехт предупреждават приетите студенти да не заминават докато, не си осигурят квартира, което често отнема месеци. Божидар е един от хората, които до началото на учебната година нямат късмет в търсенето и в крайна сметка се записва да учи в Софийския университет.
Затова съветът на повечето консултанти е студентите да започнат да търсят жилище поне няколко месеца преди началото на годината, като на места дори това не гарантира успех.
Заради това Нидерландия вече постепенно ограничава достъпа на международни студенти. В началото на годината асоциацията на държавните университети в страната Universiteiten van Nederland, обяви, че прекратява отварянето на нови бакалавърски програми на английски език, финансирани от правителството, а съществуващите курсове по английски език ще се конвертират на нидерландски, така че местните студенти да имат възможност да посещават програми за основни степени, които може да не са били достъпни за тях преди.

Еразъм: по-достъпната алтернатива за образование зад граница
Една по-евтина алтернатива за образование навън е европейската програма "Еразъм +", чрез която студентите могат да пребивават в чуждестранни университети за период от 2 до 12 месеца със стипендия от ЕС, вместо да инвестират средства в издръжка и такси в продължение на поне 3 години. Последни данни на Центъра за развитие на човешките ресурси от 2019/2020 г. сочат, че над 5000 български студенти се включват в програмата годишно, а тенденцията е броят им да расте с около 6%. Актуални данни за настоящия им брой ЦРЧР така и не изпрати.
"Еразъм +" работи по две направления - предлага на студенти в български университети да учат в партньорски учебни заведения за определен период от време, но и помага на студенти и докторанти да намерят стаж в дестинация по техен избор. Някои програми се провеждат изцяло на място, други предлагат хибриден вариант на обучение, а трети са предназначени за докторанти и представляват краткосрочни пътувания до 30 дни.
Румен, който е студент по Международни икономически отношения в УНСС, успява да прекара един семестър в ISEG, Лисабонския университет за икономика и мениджмънт. "Винаги съм имал интерес към Португалия и "Еразъм" ми даде възможността да изляза от комфортната си зона, да науча малко от един нов език и да съм по-конкурентен кандидат за магистратура в чужбина", казва той за петте месеца обмен.
Участниците в програмата получават месечна стипендия, която варира спрямо стандарта на живот в страната, в която пребивават. Средната стипендия за мобилност в ЕС през 2021 г. е 700 евро на месец, сочат от ЦРЧР, а през същата година българските студенти получават стипендии на обща стойност 3.5 млн. евро.
Значително по-малко от заминаващите, но все пак с умерен растеж, са пристигащите по програмата студенти от други страни, които през 2019/2020 г. са близо 1500.

Иди, учи и се върни
Заради растящите разходи някои български студенти избират да завършат бакалавър в България, но да продължат образованието си с магистратура в чужбина. "Тенденцията е 95% от бакалаврите, които завършват университет в чужбина, да запишат магистратура там. В последните 1-2 години забелязваме леко увеличаване на интереса на кандидатите, които завършват бакалавърска програма в България и избират магистратура в чужбина - нещо, което бе рядко срещано преди", смята Димитър Александров от "Скай Лайнс".
Това потвърждават и други агенции, които наблюдават ръст в търсенето на консултации за магистри, където с вече утвърдени интереси и кариерни цели студентите правят инвестиция в чужди университети с цел да извлекат максимума от по-кратките програми.
Понякога по-лесно намират финансиране именно заради по-краткия период на обучение. "Магистратурите са по-кратки и по-лесно се обезпечават със средства, защото това е една година издръжка и такси вместо три или четири", потвърждават от "Дарби". Така например работи фондът "Иди, учи и се върни" на неправителствената организация за млади българи "Тук-Там", защото спонсорирането на бакалаври е много по-дългосрочен ангажимент.
"До момента сме инвестирали 700 хил. лв. в стипендии, като успешно сме подкрепили образованието на 72 стипендианти с между 10 и 20 хил. лв.", казва Лилия Мерджанова, мениджър "Комуникации" в организацията.
Парите за фонда идват от месечни дарители в дарителския клуб на "Тук-Там", както и компании дарители, които предлагат специализирани стипендии за конкретни проекти. Условие, за да стане един студент стипендиант, е да се върне в България, след като завърши. А стипендиантите, които решат да работят или учат в чужбина, са задължени да изплатят обратно парите, за да могат да се подкрепят други бъдещи студенти.
Освен финансовата подкрепа екипът на "Тук-Там" всеки месец говори със своите стипендианти, за да подпомогне тяхното приобщаване в новата среда, а след това и интеграцията им, когато се върнат в България. "Помагаме с всички съвсем естествени въпроси - как да си намеря работа, накъде да се ориентирам, дали да изкарам още един стаж", коментират от организацията.

Стипендията "Стамболов" все още не работи
Един от малкото опити на правителството за инвестиция в добре образовани кадри за България е фондът "Стефан Стамболов", който да предоставя на български студенти финансова подкрепа, включваща университетски, транспортни и жилищни такси, за да завършат висше образование в чужбина. Общественото обсъждане на проекта на националната програма приключи на 9 май 2022 г., но две години и половина по-късно той все още не работи.
Цел на програмата е да подпомогне 180 студенти, следващи бакалавър и магистър в рамките на шестгодишен период от време. Подобно на гражданския фонд "Тук-Там" "Стамболов" ще подписва договор с всички стипендианти, с който ще ги задължава да се върнат в страната и да бъдат наети на работа за период от поне 3 години, но и този въпрос, изглежда, е заложник на политическата криза в страната.