Отдаване и наемане на имоти - какво се случва реално? - ТЕМА 37

Ха-ха, то ще излезе, че е по-добре да се съглася с желанието на щерката да излезе на свободен наем, вместо да отиде в наш новоремонтиран апартамент. Или поне, да не го ремонтираме и да отиде в него в каквото състояние е сега е по-добре, а като се понаучи да се грижи - тогава да направим ремонт, на принципа на първата кола - първо очукана трошка, да се научи да паркира.

Понеже заради определен проблем доста поговорих и с психолози, и книги за тийнове почетох - най-нормалното нещо за тях е да са разхвърляни и да е мърлява стаята им до степен да се заражда нов живот. Просто приоритетите им са други. Повече трябва да се притеснявате, ако в тази възраст стаята им е подредена под конец и е чиста - съвсем сериозно го казвам, това е знак за проблем, и то немалък. Но това е нещо, което действително се израства и се учи - спомням си как като човек, живял цял живот по общежития /от 14 г., учех в друг град/ и квартири по-късно, когато си купих собствен апартамент на 25 години, изпитах огромно задоволство да си го ремонтирам, подредя и изчистя, чак се учудих на домошарството си, защото в този период ми беше най-важно да работя и да купонясвам.

В тази връзка и по темата - трябва да приемем, че на 18-19 годишни е доста рисково да се отдава, дори да имат желание, липсва им опит и умения все още, ще го натрупат за сметка на наемодателите.

7 години откарах по общежития, едни от най-хубавите и същевременно най-неприятни, мизерни и проблематични години от живота ми. Кошмарно ми беше, че живея с някакви непознати хора… нито ги знам, нито ги познавам, а деля с тях тия 15кв.м. с всичките си чудатости. Родителите ми ме стовариха пред общежитието с 3 куфара и ми пожелаха успех 😄 Благодарна съм, че имах възможността да се сблъскам с какво ли не, научих за живота много и не мисля, че бих могла, ако живеех с тях. Станах много самостоятелна, стегната, организирана и прочие неща присъщи на вече големите хора. Разбира се, минах през естествените студентски дейности - купони, дискотеки, манджа стриит (между другото вече я няма, там има блок в момента), маршрутка 5 до централна гара в петък следобядс чантите, чакането по спирките на 94 и 280 в дъжд, сняг и кал, студентския стол (когато още беше 1.20!!!), 4-ката разбира се, Ориент 33, принтирането на пищови по нощите в денонощната Мания до 4-ката и т.н. Това ме направи човекът, който съм в момента. Всички трудности и несгоди. Надявам се да не залитна да осигурявам всичко на децата си, за да не се превърнат в това, което не харесвам в съвременната младеж (всички са им длъжни).
Отплеснах се от темата. По мое време след като ни разкарат от общежитието наистина търсехме квартири в района, които познаваме (Дървеница, Мусагеница, Дианабад, Витоша, Младост 1-2-1А).

Била съм на общежитие, моите деца също. Доволна съм от ефекта. Имам приятелка с няколко имота в центъра на София, а детето ѝ е на общежитие в Студентски град. Пооправи стаята, детето се чувства добре. Не е изолирано от истинския студентски живот и се налага да се оправя само.

Как става този номер дете на родители с имоти в даден град, да бъде на общежитие в същия град? Във Варна дори нямаш право да кандидатстваш. В разрез с правилника е.

По адрес се водят в друг град вероятно...

Няма значение къде се водят по адрес, гледа се притежанието на недвижим имот. Поне тук е така. То ако е само по адресна регистрация всеки ще си смени адреса при някой роднина в друго населено място и ще спести десетки хиляди левове от наем за 4 - 5 години.

Не се водят собственост на студента предполагам....не знам.
Явно всяко уни си има различни условия за прием в общежитие...

Семейството живее извън София от много години и съответно адресите, местоработата на всички са в другия град.

Да де... собственост на родители или други роднини.

"Жилищни нужди са налице, ако студентът, докторантът или специализантът,
или членовете на неговото семейство не притежават в съответното населено място
жилище или не ползват такова, предоставено им от държавата или от общината"

Копирано от правилника на общежитията към ИУ Варна. Изобщо не става дума за адресна регистрация и фактическо местожителство на семейтвото, а за притежание...

Моят синковец определено НЯМА ДА ПРИТЕЖАВА жилище и ще ИМА жилищна нужда (той е над 18 и реално може да се разглежда като отделно домакинство). И аз си мислех какво да го правя догодина, и се радвам, че започнахме да обсъждаме темата за децата и апартаментите.
Реално, той ще се води по лична карта в провинцията, както и аз и малките ми деца. Само баща му е софиянец, понеже така се договорихме с хазяина. На мен не ми пречи, все ми е тая.
От една страна искам да си поживее в СГ и да се позабавлява. От друга - в мухлясала стая не желая да стои, тъй като тя е повод за астма. Вероятно ще е някакво хибридно положение - ще кандидатства за общежитие, а през уикенда ще си го приютяваме, знам ли и аз. Ако го поизритаме от вкъщи, вероятно ще си намери работа и ще се издърпа сам за косата. По принцип е тихо, кротко, много интелигентно и отговорно момче, но ако не е на зор, няма да си търси работа, а ще продължи да се обучава и дообучава и още и още. А - в реалността се иска да се хванеш на работа и да изкарваш пари.

Дами, присъединявам се към "лошите" родители, които явно ще оставят отрочетата им "да се мъчат". Ние също не възнамеряваме да отстъпваме на щерката някой от имотите, които отдаваме. Поне не просто ей така, за да може тя да си е самостоятелно мърлява, вместо в детската си стая.
Разбира се, ако виждаш, че детето ти е амбициозно, трудолюбиво, бори се с живота, е нормално да помогнеш. Ама ей така да ѝ осигурим една квартира, в която да си събира френдовете, че и да ѝ плащаме ние сметките, няма да го бъде.

Azzy, едвам ме нави за Кан. Ей сега се върнахме от разходка на Лазурния бряг и още се чудя в Сен Тропе ли да се установя след пенсия или в Мантон. 😂

Между другото, нищо че не е съвсем по нашата тема, но Ница (и околностите) има огромен проблем с липсата на дългосрочно отдавани имоти. Предвид цените на имотите там, обаче, не съм сигурна, че би си струвало евентуална продажба тук и инвестиция там. За разлика от останалата част на Франция, там спад в цените на имотите не е имало в последните години. Тези, които видяхме бяха към 10-13к Е кв.м.

Толкова години съм живяла на общежитие и то преди доста време, как в никоя стая не видях мухъл. Иначе, че си беше леко мизерно,  спор няма. Нямам спомен някой да е живял на квартира от моите състуденти, всички бяхме на общежитие. Никой не разви астма, не се се разболя от хепатит, ХИВ и т.н. Просто не трябваше да става жк този квартал, ама късно е вече.

ами аз пък съм виждала стая с мухъл, и то КАКЪВ. моята стая беше част от апартамент. моята стая беше добре, съседната беше необитаема. стоя под ключ две години, докато не дойде човек който я отремонтира и се насели.

Дами, има и междинни варианти, освен общежитията.
Млади хора си наемат и споделят апартаменти /наема, сметките и грижите - почистване, подреждане и прочее/, обсъждали сме го тук като форма на наематели и на мен ми харесва като вариант.
Не е съвсем общежитие, защото, признавам, Ст. град ми е малко далеч от студентски, в апартамента в Яворов, мисля, че ви се бях отчела, че са три момчета от Шумен, чудесни деца, за мен е добър вариант за тази възраст. Апартамента е 1500 лв, делят си по 500, което за наем в Сф, при това в един от най-хубавите квартали с пешеходен достъп до забавленията в централни градски части е чудесен вариант, според мен.
Освен, че Ст.град ми е далеч като субкултура и не съм сигурна, дали бих искала да изпращам дъщеря ми там, по-скоро междинния вариант на живот със себеподобни след 1-ви, 2-ри курс, за да видя и някакво ниво на зрялост, че сега е трагедия.

Илит, аз не се шегувам съвсем за Кан, защото сме обмисляли вариант за инвестиция и на друго място, освен София. Кан отговаря на повечето ми критерии, защото има непрестанен поток от хора, освен в сезона /това ми беше условие/, защото има целогодишно фестивали, изложения и какво ли още не, освен чисто летния сезон, който е много дълъг, развит пазар на имоти и наеми и може да се намери в добрите зони буржоазен апартамент за ремонт с добри параметри, който да реиновирам, да рентвам в голямата част от времето /там наемите са на седмица/ и да прекарваме няколко месеца в годината ние с дечурлига, гости и прочее.
Няколко години гледам имоти там, включително и когато ходим и се намират по 5000е/ м2 до 7000е/м2, естествено за ремонт и реиновация, естествено офертни, но със сигурност продължавам да поддържам интерес и с удоволствие бих коментирала впечатления и наблюдения по темата. Следя цените от няколко години и определено мисля, че е добра инвестиция, няма тренд надолу.
Догодина ще завършат по план един проект, от които ще се освободи ресурс за влагане и ще ми дойде съвсем на дневен ред.

А вие какво мислите да си направим една среща?

Както диди ви написа, то не е концерт по желание. Нали за това ги купувахте тези апартаменти преди 10г пък сега децата били разглезени, няма да им давате. Знам, че по правилник ако си от София и то СО, няма да се класираш за общежитие. Разбира се , винаги има и врътки, но така лишавате хора без възможности за едно умряло общежитие.