Отдаване и наемане на имоти - какво се случва реално? - ТЕМА 37

Да уточня за любопитните, а и за да избегна неуместни (бях написала друга дума, но я изтрих) коментари.
По тогавашните законови изисквания, ние имахме собственост, 1 реална стая (малка), представляваща ид.ч. от голям 3-стаен апартамент, в другите стаи имаше във всяка по 1 собственик. В резултат на това бяхме в предпоследната  възможна група за "нуждаещи се" от самостоятелно жилище.
Групите бяха приблизително следните:
1 група - живеещи в нежилищни помещения - тавани и мазета.
2 група - живеещи под наем
3 група - вече не помня какви бяха
4 група - живеещи в собствено жилище под 5 кв.м. (не помня колко точно бяха кв.м., но бяха малко) на човек, става дума за чиста жилищна площ, т.е. само спални, без кухни, коридори и др.
5 група - живеещи в собствено жилище над 5 кв.м. на човек.
С риск да обидя някои потребители в темата ще кажа, че ограниченият брой апартаменти по райони, които се продаваха/даваха на нормиран наем, бяха за 1-2-3 група, хора, дошли от провинцията, с жилища там, но без жилище в София.
Работехме и по другия вариант - закупуване с т.нар.лихвоточки. Влагаш си парите в ДСК (единствената банка по онова време), в специална сметка. Получаваш лихва 1% върху вложените средства (нормална лихва), а отделно този 1% се преобразуваше в лихвоточки, т.е. точков еквивалент на получената и натрупваща се през годините лихва. Всяка есен изнасяха построените и предназначени за продажба с лихвоточки апартаменти и се правеше класация в низходящ ред на всички хора според натрупаните лихвоточки. И се почваха едни сметки - колко жилища се предлагат, колко хора има преди нас и дали ще остане непродадено жилище за нас, каквото и да е, дори гарсониера - т.е. стая, хол и кухня.
Всяка свободна стотинка от 2 заплати отиваше в тази сметка, заради лихвоточките, почивка - само 1 път годишно, през лятото на морето. Кола - нъц. Каквито и да било екстри - нъц. Всичкото ядене си го купувахме от магазина, щото нали нямаме родА на село.
Е, с лихвоточки, обединени от спестяванията за 20 и кусур години на 2 семейства, успях да си купя първото семейно жилище. Последно "раздаване" на апартаменти по тази линия. Вече след промените. Но пък вдигнаха цената на парното, та живеех на широко, но пък не беше много топло, че вече беше скъпо.
А тези, от 1-2-3 група от провинцията си живяха живота в самостоятелни жилища, с надуто парно и т.н.
Семейството ми използва всички възможни варианти покрай и след промените за жилища - не са много на брой, нито са нещо чудо невиждано, но нашата семейна история ни направи такива.

Така че аз, като човек, който е живял доста време в минимално пространство, хич не бих искала да виждам децата ми в същото положение. Не мога и да си представя, че ще можеш да ходиш на лекции и да работиш на пълен работен ден. Едното ще е за сметка на другото. Обикновено е за сметка на образованието - тапия ще имаш, знания - не толкова.

Имах късмет и като студент вече имах самостоятелна стая, повечето ми колеги бяха от София, малко бяха в студентски общежития. Купоните се правеха едно време в детските стаи на живеещите в София и, повярвайте ми, беше много забавно, с пиене, с музика и т.н. Дискотеки почти нямаше, ресторантите бяха за "дъртите" - голяма скука.