За телефона бях забравила. Когато детето беше бебе и митках с количката по улиците на квартала или в парка, само да видя някаква мама или мами да се задават насреща ми с колички, веднага "вдигах" телефона 
Виж целия пост
Антисоциални, интровертни, темерутковци - 3
- Публикувана: 6 септ. 2024, 08:50 ч.
- Последно мнение: 8 ян. 2026, 09:03 ч.
# 75
2 апр. 2025, 19:14 ч.
# 76
4 апр. 2025, 11:54 ч.
Здравейте, темерутковци.
Тази седмица има събрание на входа и отсега ми става зле. Съседите ги избягвам старателно, но сега няма как, живея сама. Дано никой не ме заговори.
Виж целия пост
Тази седмица има събрание на входа и отсега ми става зле. Съседите ги избягвам старателно, но сега няма как, живея сама. Дано никой не ме заговори.
# 77
4 апр. 2025, 12:53 ч.
Оставяш го само с опитите😄
Когато не ти е приятно, просто не поддържаш разговор и това отношение ги отказва от комуникация.
Виж целия пост
Когато не ти е приятно, просто не поддържаш разговор и това отношение ги отказва от комуникация.
# 78
17 юли 2025, 19:53 ч.
На мен мъжът ми не ми дава да ходя на събранията 
. Даже във вайбър чата не ме добавя.Била съм конфликтна...ми то все някой трябва да е.
Забраната за събранията дойде, след като една бабишкера развиваше теории как живяла тук от 50 години...казах и, че аз ще живея още 50 години тук, а тя я още 3-4, я не. Нищо не може да се свърши в този блок заради мумиите.
Виж целия пост
. Даже във вайбър чата не ме добавя.Била съм конфликтна...ми то все някой трябва да е. Забраната за събранията дойде, след като една бабишкера развиваше теории как живяла тук от 50 години...казах и, че аз ще живея още 50 години тук, а тя я още 3-4, я не. Нищо не може да се свърши в този блок заради мумиите.
# 79
12 ноем. 2025, 18:25 ч.
Изключително ми е натоварващо ходенето на пазар в хранителните магазини, особено в час пик. Факт е, че колкото и приятен ден да съм имала, блъсканицата, абсолютното неспазване на лично пространство, ме вбесяват. В заключение: винаги си тръгвам нервна и раздразнена от Лидл.
Виж целия пост
# 80
12 ноем. 2025, 18:30 ч.
Влизам винаги с количка и с нея си браня личното пространство от нахалници 
Виж целия пост
# 81
12 ноем. 2025, 18:35 ч.
Не взимам количка, заради и без това тясното пространство, ползвам торба за многократна употреба, тъпча всичко по най-бързия начин и изчезвам, но ще пробвам варианта с количката.
Виж целия пост
# 82
12 ноем. 2025, 18:54 ч.
Аз от Ковид насам така действам. На опашката на касата я слагам зад мен и не могат да ми се качват вече по гърба.
Виж целия пост
# 83
12 ноем. 2025, 19:08 ч.
Откакто има селфчек каси, само там ходя. По-спокойно е, не ти стоят зад гърба. И без това ми е нежелателно и неприятно да комуникирам с касиери. Ползвам Кауфланд и Лидл, рядко Т маркет, но и на трите места има такива каси.
Виж целия пост
# 84
13 ноем. 2025, 06:55 ч.
Поръчвам хранителни продукти основно онлайн. Именно поради блъсканицата в магазините, еле па на/около Коледа или преди голям празник. Изпадам в потрес направо. Ако се наложи да отида до голям супермаркет гледам да е за нещо дребно, да не е в час пик, действам по списък и по най-бързия начин.
Виж целия пост
# 85
14 ноем. 2025, 16:33 ч.
Аз обичам да пазарувам, но ме изнервя тълпата. Мъжът ми съвсем и затова пазаруваме онлайн и чат пат той се прежалва да отидем до Лидл.
Иначе последните месеци са изпитание за моето търпение 😅 Записах се да уча ново висше. Половината курс са младички момичета, другите смед над 35, има и на по 50. В някои лекции ни събират с други специалности от факултета. С “моите” си посвикнах, в началото ме побъркваха с бъбренето си, подхилкването и абсурдните въпроси към преподаватели. Не говоря за въпроси по материала, а тим селска седянка.
Но другите курсове…боже мой 😂 Иде ми да крещя някой път.
В една аула, преподавателят е изключително древен, не се чува, бием се да сядаме в негово дясно, че само от там му се вижда лицето(седи си зад монитора на компютъра) и глухарите го чувамв, защото му виждаме устата. Та от другия курс се влачат, влачат…час и половина лекция, те пристигат през цялото време. Тропат със седалките, щракат с химикалки, бъбрят, ядат. Кошмар е.
Осъзнавам, че и аз съм нервак, обаче и те са страшно несъобразителни.
Виж целия пост
Иначе последните месеци са изпитание за моето търпение 😅 Записах се да уча ново висше. Половината курс са младички момичета, другите смед над 35, има и на по 50. В някои лекции ни събират с други специалности от факултета. С “моите” си посвикнах, в началото ме побъркваха с бъбренето си, подхилкването и абсурдните въпроси към преподаватели. Не говоря за въпроси по материала, а тим селска седянка.
Но другите курсове…боже мой 😂 Иде ми да крещя някой път.
В една аула, преподавателят е изключително древен, не се чува, бием се да сядаме в негово дясно, че само от там му се вижда лицето(седи си зад монитора на компютъра) и глухарите го чувамв, защото му виждаме устата. Та от другия курс се влачат, влачат…час и половина лекция, те пристигат през цялото време. Тропат със седалките, щракат с химикалки, бъбрят, ядат. Кошмар е.
Осъзнавам, че и аз съм нервак, обаче и те са страшно несъобразителни.
# 86
15 ноем. 2025, 17:04 ч.
Имате ли като мен болезена нужда от усамотение и тишина? Вчера бях на фризьор, то голямо бърборене от двата фризьора, разпитват ме, то лошо ми стана и се изтощих. Днес пък сме на рожден ден на свекъра, изобщо не ми се занимава, искам все вкъщи, ако може и мъжа ми да е на работа и да съм сама най-добре. Не знам какво ми става и защо съм такава. Общуването и да стоя сред хора адски ме изтощава и ми пие от жизнената енергия. Понякога имам нужда да мълча 3 дни и никой да не ме закача, но не е възможно.
Виж целия пост
# 87
15 ноем. 2025, 17:16 ч.
И аз съм така.
Последните 8, вече девета година работя в много голям колектив, без опция за уединение никъде и за никакво време. Ами направо боледувам. Ужасно се чувствам. Въпреки, че умея да игнорирам присъствие, самите енергии ме изцеждат.
Искам да съм на напълно безлюдно място, никой да не ми говори, не само на мен, а въобще да не чувам говор и да няма никакво движение. Но, няма такъв вариант.
Виж целия пост
Последните 8, вече девета година работя в много голям колектив, без опция за уединение никъде и за никакво време. Ами направо боледувам. Ужасно се чувствам. Въпреки, че умея да игнорирам присъствие, самите енергии ме изцеждат.
Искам да съм на напълно безлюдно място, никой да не ми говори, не само на мен, а въобще да не чувам говор и да няма никакво движение. Но, няма такъв вариант.
# 88
15 ноем. 2025, 19:47 ч.
Да, имам нужда от почивка и това го постигам само в усамотение. За съжаление уикенда не стига и на моменти се усещам, че съм кисела, защото не искам никой да ми задава въпроси, да очаква неща или да ме занимава със себе си.
Виж целия пост
# 89
15 ноем. 2025, 21:28 ч.
И аз съм така и усещам, че направо ми избива на егоизъм, не е добре може би, не знам
Виж целия пост
Да, имам нужда от почивка и това го постигам само в усамотение. За съжаление уикенда не стига и на моменти се усещам, че съм кисела, защото не искам никой да ми задава въпроси, да очаква неща или да ме занимава със себе си.
И аз съм така и усещам, че направо ми избива на егоизъм, не е добре може би, не знам
Препоръчани теми