Умения на бебе на 9 месеца

Сядането и изправянето зависят от готовността на бебето и от теглото му.
Повечето почват в 10 месец.
Пълзенето не е задължително.
От 5 мои деца само 2 пълзяха
 Другите направо проходиха на около 14-15 месеца.

При нас нещата се случиха доста подредено,изправи се на 6 месеца и точно тогава започна и да пълзи активно. Иначе седи самостоятелно още от 5-месечна възраст. Според мен всичко е строго индивидуално и не бива да се притеснявате, ако детето не следва стриктно таблиците.

Ами аз бих се притеснила единствено, че не сяда само на 9 месеца. Пълзенето и изправянето не са задължителни на тази възраст, но сякаш мисля, че трябваше да може да сяда само от легнало положение.
Голямата ми дъщеря седна самостоятелно от легнало положение на 7 месеца, синовете ми на 8.5 месеца, но те са недоносени, та и те на 7 месеца коригирана възраст. Много деца не пълзят, а направо прохождат.

По-пухкавоо ли е бебенцето?
Бебетата обикновено започват да сядат самостоятелно между 6-ия и 8-ия месец, като процесът варира от 5 до 9 месеца. Т.е. в 10-тия би следвало всички да могат да сядат самостоятелно.
По-слабите бебета сядат по-рано, докато по-пухкавите по-късно.
Важно е да не се насилват, за да се случи естествено.

Бебето ми едва на 10 месеца започна да сяда самостоятелно,на около годинка започна да пълзи. Сега е на 17 месеца и още не може да ходи сам,наскоро започна да се опитва да прави 2-3 крачки. При другите ми деца беше къде къде по-рано,дъщеря ми ходеше на 10-11 месеца. Не се притеснявайте(лесно е на думи),не всички деца се развиват толкова бързо и мнооого рядко се касае за някакъв сериозен проблем.

Преобърна се и започна да лази като войник на 4 месеца и три седмици
Започна да пълзи на 6 месеца
Изправи се на 7 месеца и тръгна покрай неподвижна опора
Започна да сяда самостоятелно на 8 месеца
За първи път се пусна и направи 5-6 крачки на 9 месеца и 15 дни, но изминаха 3-4 седмици преди да повтори и проходи стабилно.
На 12 месеца се качваше на пързалка "слонче" и се люлееше на люлка-дъска, като се държеше стабилно.
Строго индивидуално е, обаче. При каката имаме обратното - забавяне:
сядане - 11 месеца
изправяне - 13 месеца
прохождане - 19 месеца
Тя е родена 33 г.с
Може да направите консултация с детски невролог, ако се притеснявате относно физическото развитие. По-добрият вариант, вместо сравнението с другите деца.

И моят син тези неща ги правеше малко по-късно от връстниците си, а и проходи на 1 г. и 5 м., но искам да подчертая, че аз не съм го  карала насила. Да, показвах му как става, но не съм настоявала и нещата си се случват. Сега не се спира. 😆

Здравейте.

Направете консултация с кинезитерапевт, който работи с бебета. По принцип пътят е: направление от лл за фзиотерапевт. Той назначава кинезитерапия. Но може и директно на частно с кинезитерапевт.

Моето дете седна и се изправи по-късно. Лл ни е пращала многократно на кинезитерапия. Редно е и вашият лл да го направи. Може да е особеност на детето, може и да има лек проблем и с лека  рехабилитация да му се помогне. Не се предоверявайте да сравнявате с други деца. Колкото по-рано започнете, толкова по-добре.

Дори физиотерапевтът да ви стресне, доверете повече се на кинезитерапевта. Кинезитерапевтът ще го види за 30 минути няколко пъти, ще има по-добра представа.

Никой от нас е може да каже дали е “нормално”. Не се включвайте в Олимпиадите по бебешки умения.
На 8 месеца водихме бебето при ортопед за да направи контролен преглед. Даде ни много полезни съвети на тема костно и мускулно развития, изправяне, сядане, прохождане. Съветвам ви да си намерите някой добър, в случай, че педиатъра на детето не може да отговори на тези въпроси.
Честно и добронамерено, кое те кара да мислиш, че на 9 месеца бебето трябва да може да се изправя само и да сяда от легнало положение? Кое?!
Моят личен опит е, че родителите първо трябва да се запознаят с фазите на развитие и растеж на детето си и след това да изключат евентуални проблеми.
При липса на проблеми изправянето и сядането от легнало положение стават на по-късна възраст. Прохождането също.
Личният ми пример е за пропълзяване около 9 месец, изправяне около 12 месец, прохождане около 14 месец. При естествено случване на нещата (без водене за пръстчета, без външна намеса и насърчаване), детето което е проходило така върви стабилно и сигурно, при падане се подпира, след като падне може да се изправи само и да продължи. За сравнение децата проходили без да са минали някои фази и защото са били насърчавани падат по лице, след падане чакат да бъдат изправени.
Искрено пожелавам детето да няма никакъв проблем и се водете по собственото дете, а не по майките на площадката.

Подчертаното е абсолютна глупост!
Бебетата трябва да бъдат насърчавани и учени на всяко едно действие и стъпка в развитието им. Все едно да кажете да не го учим да говори, щото то само̀ ще проговори като ни слуша, да не го учим и да не му подаваме да държи лъжичка и да опитва да се храни, щото то само̀ ще се научи някой ден, да не го учим и да брои/чете/оцветява/пресича улици и прочие...
Всяко нещо, от ден едно, се учи първо от родителите!
За преобръщане гръб-корем-гръб си има подходящи "упражнения" (силно казано упражнения, по-скоро игри) и начини да привлечеш вниманието на едно бебе, за да го стимулираш то със свое темпо да постигне резултат, и за сядане и изправяне има подходящи начини да му бъде показано, и за пълзене/тътрене/придвижване по някакъв начин преди прохождането, както и за самото прохождане. Не говорим да се насилва и дърпа да прави нещо, за което не е готово, а да бъде насърчавано когато му е времето. И аз съм против това хващане на пръстите и "дърпане/вдигане" нагоре, при което голяма част от тежестта се поема от ръцете (рамене/мишници) и много деца започват да ходят на пръсти именно поради тази причина (другата са проходилките, в които се сяда), което всеки кадърен ортопед ще ви каже колко е вредно за развитието на костите и изграждането на правилна стойка. Но не съм съгласна с теорията как насърчаваните деца падали по лице.

С останалата част от коментара съм съгласна, че този единичен фактор не е определящ дали детето има проблем, но все пак е хубаво да се направи консултация с педиатър, детски ортопед или кинезитерапевт.

HoneyBee33 сега като прочетох написаното, имаш основание да не си съгласна. Думата “насърчават” не е точна. Може би е било правилно да напиша подтикват. Имам предвид именно подтикване към активности, за които още не са готови. Само по себе си насърчаването и подпомагането при готовност са полезни. Например: има един момент, в който децата се напъват като за коремни преси. Това е просто подготовка на мускулатурата, не е готовност за сядане. Тогава родителите си подават пръстите, детето се хваща и те го изправят до седнало положение. Това е грешно. Правилното би било само да си подадат пръстите. Ако детето успее със собствени сили да се повдигне до някъде това е ок, но сядането пак не трябва да бъде напълно, на 90 градуса. Има и много други примери като например изправяне и подпиране за мебел, или водене да ходи на дете, което е започнало да се пуска, но не е усвоило пазенето на равновесие.
За това предложих да си направят консултация с лекар. Така ще са спокойни.