За всички- СПИНА БИФИДА

и аз се присъединявам имай вяра и сили 

И аз много съжалявам, meyz! 
Няма ли вариант да се направи операция?
А може ли да ви помогнем по някакъв начин!?

Стоя, чета, и си викам: "Боже, колко мъка има по този свят"
Как едно изпълнено с любов сърце, трябва да преживява всичко това!
Как това малко съкровище е подлоено на такова изпитание.
Надявам се поне да има надежда да се оправи по някакъв начин.Не може да е безнадеждно.
Когато имаш възможност пиши как сте, как е Вяра!
Аз само не разбрах това от антибиотиците ли има вероятост да се е получило?
Прегръщам те силно!

Мила meyz  ,Нека Бог те закриля ,теб и малката Вяра.Кураж.

искам само да кажа 4е се надявам вси4ко да се оправи и да благодаря на вси4ки които казаха за фолиевата киселина.доста нау4их от този форум о6те преди да се регистрирам.

Мила meyz , съжалявам за случилото се...

Майка ми познава момиче, на 23 години е в момента, което е със спина бифида - всичко с нея е наред...

Има надежда, молете се и нека Бог ви даде много кураж, сили, търпение и любов!
И нека малкото човече укрепне и продължи да живее! 

И аз да споделя, че моя приятелка е със спина бифида. Сега е на 30 и има 2 дечица (едното на месец), да са й живи и здрави!
Стискам палци всичко да е наред с Вяра!

Не искам да се повтарям, моята трагедия е от лекарска некомпетентност! Не съм ходила на никаква МФ нито  на каквото и да било драго изследване защото Доктор Радева от 20 поликлиника  каза че сам ок и аз и се доверих СЛЯПО! сега си  сърбам попарата защото вярвах на 20 годишен стаж!
Детето ми  имаше друго име избрано от мен и съпруга-ми, но когато разбрах, че е болна в минутата когато я родих имах нужда от ВЯРА, че да мога да продължа да гижея! Моята Вяра е сега на 200 км от мен и много ми липсва
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=186985.msg3834733#msg3834733

Това е ужасна трагедия. Нека Господ да е с вас. Ние всички вярваме, че Вяра ще се оправи. Не може ли някаква операция да се направи? Всички ще помагаме  .

Стискаме ти палци и горе главата!Имаш мъж до себе си да те подкрепя,не го забравяй!!!!!!!!!!!!!!

Кураж и от мен ,мила майчице!

Съжалявам, но от доста време следя не само темата но и постингите ти....и вече не мога да издържа да не изкажа ЛИЧНОТО СИ МНЕНИЕ!!!
ПРЕДПОЛАГАМ, ЧЕ ЩЕ БЪДА ЛИНЧУВАНА И ОХУЛЕНА НО НЕ МОГА ДА ИЗЪРЖА ВЕЧЕ ЕМОЦИИТЕ СИ!

Защо meyz не си направила консултации и със специалисти?Лесно е да се оправдаеш с лекарката си.Твое е било решението дали да да се допиташ до СПЕЦИАЛИСТИ.Един оглежда само сърцето на бебо.Друг следи костната структура.Има прекрасна клиника с прекрасни лекари която се нарича Фемина.Не си направила всичко за детето си още докато е било в утробата, защото си била сигурна, че си застрахована от всичко лошо, а после се питаш откъде ти е дошло това на главата.Тук има 100 теми къде да се ходи за да следи бременноста и жалко, че не си ги изчела!

Защо meyz си оставила детето в клиника и кое те кара да мислиш, че там ще се грижат по-добре за него от самата теб?Там никой няма да го гушне, да му каже, че го обича а е оставено само в някакво креватче без никаква любов около себе си.На твоята Вяра си и необходима ТИ.Дори и да се случи най-лошото, за нея е важно да се чувства обичана и приласкана, което сега не получава.Казваш, че си СЛАБА.....нямаш право да си такава след като си дарила живот на едно малко човече.В живота слабите не могат да се интегрират.

Писала си, че не можеш да спиш...ами докато не спиш, не е ли по-добре да си гушнала малкото си детенце....или не желаеш.....Не ти е виновна само държавата или лекарката, защото ти човека който не е направил дори и една Фетална морфология през бременноста си а тук го знаем всички ЧЕ ТРЯБВА.

Казваш meyz, че Вяра и мъжа ти са твоя живот, но къде си го оставила живота си.В дом за отглеждане, там ли е мястото на живота ти?

В егоизма си да живееш с по-малко стрес си зарязала дази душичка, която трябва да бъде обичана.Майка съм на 3-ма сина и нито за миг не бих оставила някой от тях ей така.Ще ме боли, ще страдам но ще ги дарявам с любов и нежност докато дишат в ръцете ми!!!

Няма да забравя и продължавам да чета постингите на Искрица Надежда.Прочети ги и ти (ако искаш разбира се).

Мога още да изпиша по темата но няма смисъл.Отвътре ме гризеше всичко това и трябваше да си напиша мнението.Сега можете да ме оплюете на воля.

За някой неща лекарите трябва да настояват.Никой не е длъжен да разучава какви изследвания са необходими по време на бременността.ЗА ТОВА ИМ  СЕ ПЛАЩА НА ЛЕКАРИТЕ - да те насочват.
Не всеки има достъп до компюър,както и медицинско образование.
А и някой неща звучат толкова абстрактно при първа бременност, че наистина се питаш от коя планета падаш.
Недей съди meyz - всеки има право да решава, а и това може да е решение (препоръка) на лекарите.
От къде знаеш точно какви грижи са необходими за Вяра, че можеш по този начин да упрекваш една майка за дето си е оставила детето.
Не смяташ ли че го е направила, за да се полагат много по компетентни медицински грижи.
Ти самата слагала ли си абокат,знаеш ли как става това при новородено,че се сменя на 2-3 дена,защото стават дупки по веничките и лекарството се стича навън.Знаеш ли как на новородените след като им надупчат всички ръчички и краченца започват да дупчат и главата
 - и знаеш ли че без подобни мед.грижи риска за детето си е 100%.Нещата не се свеждат до това да го нахраниш, смениш и изкъпеш
Съгласна съм че мъничето има нужда и от майка си.......но не всеки може пък просто ей така да се премести в друг град, за да е с детето си.......дори и да го искат има много фактори, които определят подобен вид решение.
Аз вярвам,че Вяра ще се оправи,но трябва време.

 emoli не мисля, че някой ще те плюе, поне не и един здравомислещ човек, затова сме тук да си помагаме както можем, пък било с добра дума или с критика.
Вярвам, че meyz е взела най-доброто решение за детето си, ние не знаем какво точно му е състоянието и от какви грижи се нуждае, вярвам също, че един ден ще бъдат заедно.
В момента ми се струва, че не трябва да я съдим, защото и е достатъчно тежко и в такъв момент емоциите взимат връх.Аз съм изживяла с малкия си син ужаса да ми кажат, че е застрашен от ДЦП,направих всичко възможно да отпадне тази диагноза, но в клиниката видях и деца с диагнозата на Вяра, повярвай ми страшно е.Хубавото е, че има хора, които са се възстановили в известна степен и се надявам и при Вяра да стане така сега се нуждае от много грижи и рехабилитация.
Повече не искам да коментирам дали бих или не бих оставила детето си, защото това е личен избор, въпрос на нервна система и много други неща....така че остава само да се моля за Вяра да бъде направено най-доброто