Кристалните и индигови деца

Аз съм много земен човек и по-принцип съм доста скептично настроена към малко по.... така темите.
Но по стечение на обстоятелствата се занимавах известно време с деца професионално преди доста време и попаднах на такова дете.
Случката се развива в престижно частно софийско училище, хлапето е на възраст 6 години, родителите са доста заможни, майката беше родила току що тетото си дете и правеше поредния си опит да намери начин поне за няколко часа на ден големия и син да е някъде, защото изнемогваше. Така се запознах с хлапето. Истината е, че майката се опита по деликатен начин да ми намекне, че детето е особено, но, съгласете се, че подобни характеристики звучат меко казано шантаво, казани в прав текст. Тя просто ми обясни, че трудно комуникира с хора, правила е няколко опита да го дава в градина и даже сега пак е почти сигурна, че едва ли ще се получи, но с новородено дете и още едно на две години и половина и е малко в повече без помощ. Каза, че е особен, без да може да обясни в какво е по-особен. Занимавах се с хлапето около две години с прекъсване и естествено после я разбрах много добре.
Ако ви е интересно бих разказала по-подробно, не съм и сигурна как може да се дефинира, когато попрочетох темата реших, че може би е кристално или индигово дете, това ще кажат хората, които са чели и са се информирали повече по този въпрос.
mari_anka определено ти вярвам, че е трудно!

Azzy събуди любопитството ми - би ли продължила разказа си ...

И моето, моля продължавай.

Много хубава тема, ще следя с интерес!

Azzy Микрофона е твой....
и аз се записваам да следя темата , не бях чувала нищо подобно

Четейки темата се лашках между двете крайности - каква е тази нова измишльотина и наистина ли се раждат вече такива "нови" деца. Признавам нищо не съм чувала по тази тема, но ми стана интересно, ще я следя.

Ок, извинявайте за забавянето, наложи се да изляза от офиса  
Хлапето е момченце, както разбрахте, тогава на 6 ненавършени години и много красив. Високо, слабо момченце със сламено руса коса и сини очи. Отначало комуникацията с децата се свеждаше до всички видове пасивна и активна агресия- той на практика не позволяваше никой да го доближава, говореше само с мен и при това с огромно недоверие и трудно.
Признавам, че ми костваше огромно търпение малко по малко да му подобря комуникацията с децата и да балансирам с проявите на агресия, но постепенно успях в това отношение и ако ви кажа, че тогава започнахме учебния процес и хлапето беше с умствени данни на светлинни години от връстниците си. Говореше свободно и руски, хърватски, италиански, английски и разбира се български/обяснимо- до някъде, майката беше рускиня- бащата хърватин, а семейството е прекарало няколко години в Италия, независимо, че децата на разноезични родители проговарят малко по-късно, пак впечатляваше по отношение на езиците, както и другата учебна материя, която минавахме, въпреки, че имаше и проблем с хиперактивност и незадържане на вниманието. Видимо. Възприемаше и възпроизвеждаше информацията за секунди имам предвид трайно/ и имаше нужда от още и още.
Не приемаше авторитети под никаква, абсолютно никаква форма.
Пример- знаете, че за децата авторитет е възрастта /по-малките отстъпват на по-големите/ играят на игрището с топка, идват 2-ри клас и казват- хайде малките изчезвайте- и малките изчезват/- да, но не и ако Лука е там, за него важаха съвсем други правила. Имаше изострено чувство за справедливост и често се намесваше да въвежда ред в детските спорове в полза на по-слабия.
Започнах да му правя редица тестове отдавна не се занимавам с това, за да ви кажа подробности, затова ще ме извините, ако не звуча много професионално на моменти, но помня един тест, в който той беше изключил дори и баща си,/като авторитет/ там присъствахме аз, майка му и малките му брат и сестричка /бебето/. В тестовете за интелигентност /за тяхната възраст/ даваше резултати, адекватни на дете на 10 години /+- 1 година- те знаете са приблизителни/.
През цялото време сме имали тесен контакт с майката и честно да ви кажа не знам дали ще ми повярвате, че е плакала пред мен, призна ми, че се е отчайвала на моменти страшно, бяха ходили къде ли не, при хиляди видове психолози, логопеди, лекари и педагози и накрая- аз, той категорично е отказвал да комуникира. Тогава съм била на 22 години, да уточня.
Харизмата на това хлапе не мога да я опиша с думи, просто ще ви кажа, че всички възрастни в училището/учителки, лелки и т.н./ бяха като омагьосани от това хлапе, трудно ми е да го опиша с думи, но, предполагам ме разбирате какво имам предвид. Имаше влияние и над мен, аз просто много го обичах, излишно е да казвам това.
И така, предучилищната година свърши и дойде време Лука да отиде в 1-ви клас. Майка му изпадна в ужас как отначало ще се справи- нова среда, нова учителка и т.н., молеше се да остане при мен- да взема 1-ви клас /аз съм с начална педагогика/, но моите тогавашни шефове решиха да не ми ги поверяват /не изглеждах достатъчно солидна за тази цел/ и Лука отиде в руското училище, където от първия учебен ден учителката се е опитала да въведе ред и му е направила остра забележка, но в отговор Лука я е информирал съвсем делово, че тя не е достатъчно умна и красива /цитирам дословно/ за да си позволява да му говори. Жената се е шашнала, разбира се и се е объркала, но все пак го е попитала как смята да си говорят и той я осведомил, че неговата мис /аз/ е човекът, който разговаря с него и тя изобщо и да не опитва.
Имаше и няколко странни случки, които не съм сигурна, че мога да определя като телепатия, но мога и тях да разкажа, ако искате, с риск да прозвуча ... малоумно.
Това е първата част от историята, моля ви да ме извините, ако ви е отегчила, а ако все още ви е интересно, мога да продължа.  

И аз мн се интересувам от децата на новото хилядолетие. Вижда ми се напълно логично човешката раса да се усъвършенста за да може да отговаря на стремглавото развитие на всичко което ни заобикаля. Освен това в последните години масово се наблюдава едно огромно духовно израстване /предимно в западното общество, което все повече се доближава до източните религии и техния начин на живот/. Като се има впредвид колко мн хора в днешно време се интересуват повече от inside отколкото от outside е напълно нормално и децата им да бъдат такива. 
"Децата-индиго, както и много от останалите нови деца почти не са кармично обременени. Те се раждат в онези части на света, които тъкмо "са се отворили" за по-осъзнат живот. "

Azzy , продължавай, моля те 

може би си внушавам но откакто се роди втората ни дъщеря сме много по добри , просто с поглед ни кара да засияем , ние сме едно малко и змъчено семейство "адамс" и ни е било доста трудно съжителството досега - но това човече ни накара да мсе сплотени и да се обичаме много повече - надявам се да има много децадайстващи по този начин и да са щастливи и родителите и малките човеци

Да, Azzy продължавай, че и аз намам търпение да чуя.

Интересно е ,
но и логично всеки да разпозное в тях своето дете по метода нашето гардже е славейче.

Azzy  Чакам с нетърпение да довършиш разказа. Разкажи за всичко, което си спомняш, не вярвам на някого да му е безинтересно в тази тема.

Аzzy и аз съм от очакващите разказа ти

Аzzy разказът ти е много интересен.

Четейки написаното за различните  деца на новото време се сетих за момченцето на едни семейни приятели. Сега гледам на него под друг ъгъл. Винаги му е бил слаган етикета "непослушен", "буен", "бесен" и т.н. Дете със собствено мнение за всико, което не приема никакви авторитети, още от съвсем малък. Има много изразителни очи и красиви черти. Според мен желанието на родителите му да го подчинят на своята воля стимулираше агресивното му поведение.
Когато го пуснаха на детска градина цял месец не искаше да комуникира с никой от персонала и децата. Лежеше на едно легло в занималнята - нит се хранеше, нито ставаше да си играе. Не знам дали някой успя да намери път към него или просто го пречупиха. По-скоро второто. Сега ми става жал за детето и за родителите му.